2
определение по гр.д.№ 330 от 2011 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 905
София, 07.10.2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на пети октомври две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 330 по описа за 2011 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Й. Ц. Ж. срещу решение № 175 от 14.12.2010 г. на Бургаския окръжен съд, постановено по в.гр.д.№ 588 от 2006 г., с което е отменено решение № 608 от 10.05.2006 г. по гр.д.№ 2378 от 2003 г. на Бургаския районен съд и вместо него е постановено ново решение за допускане на делба между Й. Ц. Ж. и Л. Ц. В. на апартамент № 10, находящ се в [населено място],[жк], ет.1 в сграда-групов строеж Г-5 при квоти: 1/8 ид.ч. за Й. Ж. и 7/8 ид.ч. за Л. В..
В касационната жалба се твърди, че решението на Бургаския окръжен съд е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК.
Като основания за допустимост на касационното обжалване по същество се сочат чл.280, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК. Твърди се, че е налице противоречие между обжалваното решение и посочена от касаторката практика на съдилищата /решение № 14 от 10.11.1992 г. на Конституционния съд на РБ по конст.д.№ 14 от 1992 г., решение № 7 от 04.06.1996 г. на Конституционния съд на РБ по конст.д.№ 1 от 1996 г., решение № 10 от 06.10.1994 г. на Конституционния съд на РБ по конст.д.№ 4 от 1994 г., решение № 4 от 16.06.2009 г. по конст.д.№ 4 от 2009 г. на Конституционния съд на РБ, решение № 337 от 05.05.1994 г. по гр.д.№ 965 от 1992 г. на ВКС, Първо г.о., решение № 172 от 1958 г. по гр.д.№ 7739 от 1957 г. на ВС, Четвърто г.о., решение № 537 от 12.10.1995 г. по гр.д.№ 469 от 1994 г. на ВС, Първо г.о., решение № 202 от 04.07.2003 г. по гр.д.№ 592 от 2002 г. на ВКС, Първо г.о., решение № 712 от 05.12.2003 г. по гр.д.№ 212 от 2003 г. на ВКС, Първо г.о., решение № 32 от 06.01.1970 г. по гр.д.№ 2074 от 1969 г. на ВС, Първо г.о., Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 г. по т.гр.д.№ 1 от 2000 г. на ОСГК на ВКС и решение № 268 от 22.03.1994 г. по гр.д.№ 1348 от 1993 г. на ВС, Четвърто г.о. / по следните въпроси: 1. Длъжен ли е съдът да обсъди приетите допустими и относими към спора доказателства и всички доводи на страните, 2. Длъжен ли е при определяне на квотите в съсобствеността делбеният съд да се съобрази с влезлите в сила решения между съделителите относно правата им в тази съсобственост, 3. Последващото отчуждаване на завещан имот отменя ли завета, 4. Представлява ли процесуално нарушение постановяването на съдебно решение при неизяснена фактическа обстановка.
Ответницата по жалбата Л. Ц. В. не взема становище по нея.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Първо отделение на Гражданска колегия по допустимостта на касационната жалба счита следното: За да постанови решението си допускане на делбата при горепосочените квоти, въззивният съд е приел, че след смъртта на родителите им Ц. Ц. и Д. Ц. съделителките /две сестри/ са станали съсобственици на процесното жилище при квоти 1/8 ид.ч. за Й. Ж. и 7/8 ид.ч. за Л. В. /а не при равни квоти/, тъй като със завещания от 1988 г. родителите са завещали на Л. В. имота, а с влязло в сила съдебно решение по гр.д.№ 1481 от 2006 г. на Бургаския районен съд завещанието на баща им Ц. Ц. е намалено и е възстановена запазената част на Й. Ж. от наследството на Ц. Ц. до размер на 1/4 ид.ч. /тоест до 1/8 ид.ч. от съсобствения със съпругата му процесен апартамент/.
Така постановеното решение не противоречи на практиката на съдилищата по посочените от касаторката правни въпроси:
1. По първия посочен въпрос /длъжен ли е съдът да обсъди приетите допустими и относими към спора доказателства и всички доводи на страните/ съдебната практика приема, че съдът е длъжен да стори това. Същото по същество е прието и в обжалваното решение- съдът е обсъдил доказателствата и доводите на страните. Доколко въз основа на това обсъждане е достигнал до правилни изводи е въпрос, който касае правилността на решението и като такъв този въпрос не може да се обсъжда в настоящото производство по чл.288 от ГПК.
2. По втория въпрос /длъжен ли е при определяне на квотите в съсобствеността делбеният съд да се съобрази с влезлите в сила решения между съделителите относно правата им в тази съсобственост/ съдебната практика също приема, че съдът е длъжен да стори това. В обжалваното решение не е прието нещо различно. Необосновано е твърдението на касаторката, че относно квотите между страните имало влезли в сила съдебни решения: С влязлото в сила решение по гр.д.№ 1077 от 1998 г. на Бургаския районен съд е прогласена нищожността на нотариален акт № 68 от 1993 г., с който родителите на съделителките са прехвърлили на съделителката и своя дъщеря Л. В. и на съпруга й Гинко В. правото на собственост върху делбения апартамент срещу задължение за издръжка и гледане. С влязлото в сила решение по гр.д.№ 1481 от 2006 г. на Бургаския районен съд по иск на Й. Ж. е намалено завещателното разпореждане на Ц. Ц. от 09.06.1988 г. до размер на 1/4 /тоест до 1/8 от съсобствения със съпругата му Д. Ц. апартамент/. Тези решения не се ползват със сила на пресъдено нещо по отношение на квотите на съделителките, дори и в мотивите им да е изложено, че те са съсобственици на апартамента по наследяване при равни квоти- съгласно т.18 от Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 г. по т.гр.д. № 1 от 2000 г. на ОСГК на ВКС, мотивите на съдебното решение не се ползват със сила на пресъдено нещо.
3. Третият поставен от касаторката правен въпрос /дали последващото отчуждаване на завещан имот отменя завета за този имот/ не е бил поставян от страните по делото пред първоинстанционния и пред въззивния съд, поради което и въззивният съд не се е произнасял, а и не е бил длъжен да се произнася по него. Поради това няма как да е налице противоречие между обжалваното решение и практиката на съдилищата по този въпрос. Недопустимо е този въпрос да бъде поставен за първи път едва с касационната жалба. Още повече, че това възражение на касаторката /за действителността на направените в полза на сестра й завети/ вече е преклудирано с влязлото в сила решение по гр.д.№ 1481 от 2006 г. на Бургаския районен съд за намаляване на тези завещателни разпореждания- именно по това дело Й. Ж. е следвало да направи възражението си за отмяна на заветите.
4. Четвъртият поставен въпрос /представлява ли процесуално нарушение постановяването на съдебно решение при неизяснена фактическа обстановка/ е неотносим към настоящото дело, тъй като решението по него е постановено при изяснена фактическа обстановка.
С оглед на всичко гореизложено не са налице основания по чл.280, ал.1 от ГПК за допускане на касационното обжалване на решението на Бургаския окръжен съд.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до разглеждане касационната жалба на Й. Ц. Ж. срещу решение № 175 от 14.12.2010 г. на Бургаския окръжен съд, постановено по в.гр.д.№ 588 от 2006 г.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.