О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 905
гр.София, 09.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на трети декември, две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като разгледа докладваното от съдия Ерик Василев гр.д. № 3309 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано по касационна жалба на Ю. С. К. чрез адвокат Е. Д. от АК – София срещу решение от 02.04.2019 г. по в.гр.д. № 468/2019 г. на Софийски градски съд, с което се потвърждава решение от 16.08.2018 г. по гр.д. № 24217/2018 г. на Софийски районен съд, за отхвърляне исковете на Ю. С. К. против „Национална електрическа компания“ ЕАД, на основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 КТ, да се признае за незаконна и да се отмени Заповед № 2/16.01.2018 г. за дисциплинарно уволнение на Ю. С. К., на основание чл.330, ал.2, т.6, вр. с чл.187, ал.1, т.1 и чл.190, ал.1, т.1 КТ, и за възстановяване на заеманата от него преди уволнението длъжност „експерт финансови и стопански анализи” в отдел „Корпоративни финанси“ на НЕК.
Касационната жалба съдържа доводи за нарушение на материалния закон, нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, а в изложение към нея се поддържа, че е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса: „Необходимо ли е при изрично искане на ищеца, ответникът да установи по категоричен начин посредством електронна система, че ищецът е закъснявал“. Според касатора, въпросът е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответникът Национална електрическа компания“ ЕАД чрез старши юрисконсулт П. е подал писмен отговор, в който оспорва доводите в касационната жалба, като счита, че не е налице сочената хипотеза за допускане на касационно обжалване по чл.280 ГПК.
За да постанови решението, въззивният съд е приел, че страните са обвързани от трудов договор, прекратен със Заповед № 2/16.01.2018 г. за уволнението на Ю. С. К., на основание чл.330, ал.2, т.6, вр. с чл.190, ал.1, т.1 КТ – поради три закъснения или преждевременни напускания на работа в един календарен месец, всяко от които не по-малко от 1 час. Съдът е установил, че са спазени изискванията на чл.195, ал.1 КТ при издаване на уволнителната заповед, а възраженията на ищеца, за извинителни причини при закъсненията му в периода от 02.01.2018 г. до 05.01.2018 г. и липсата на законови предпоставки при налагане на дисциплинарното наказание, са отхвърлени като неоснователни. Според въззивния съд, уволнителната заповед съдържа фактически обстоятелства за извършени нарушения на трудовата дисциплина от ищеца, за което са му поискани обяснения по чл.193 КТ, с което са били спазени формалните изисквания на закона при налагането на дисциплинарно наказание. В хипотезата на чл.190, ал.1, т.1 КТ, работодателят има право да уволни дисциплинарно своя служител, а наложеното наказание съответства по тежест на установените нарушения, поради което според въззивната инстанция исковете по чл.344, ал.1, т.1 и 2 КТ са неоснователни.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване поради следните съображения: Поставеният в изложението към касационната жалба въпрос не обуславя изхода на делото, тъй като не покрива изискванията за правен въпрос като общо основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. По своята същност въпросът представлява оплакване срещу процесуалните действия на съда и направения анализ на събраните по делото доказателства, въз основа на които той е формирал своите фактически и правни изводи за установените по делото факти. Този довод е конкретен, но по съществото на правния спор, във връзка с правилността на обжалваното въззивно решение /чл.281, т.3 ГПК/, поради което подлежи на преценка при разглеждане на касационната жалба след допускането й до касация, а не в стадия на селектиране на касационните жалби по чл.288 ГПК.
Предвид изложените съображения, въззивното решение не следва да бъде допуснато до касация, тъй като формулираният въпрос не е правен, а фактически и не е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Отделно от изложеното, когато се твърди, че е необходимо да се създаде нова съдебна практика по определен правен въпрос също следва да бъдат изложени съображения в какво се състои непълнотата, неяснотата или противоречието на конкретните правни норми, чието тълкуване се иска. В случая, няма доводи в посочения смисъл, поради което не е налице хипотезата по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответникът Национална електрическа компания“ ЕАД чрез старши юрисконсулт Д. П. е поискал разноски пред настоящата инстанция за юрисконсултско възнаграждение, които с оглед изхода на делото следва да бъдат присъдени в размер на 100 лева.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 2374 от 02.04.2019 г. по в.гр.д. № 468/2019 г. на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА Ю. С. К., ЕГН [ЕГН], да заплати на Национална електрическа компания“ ЕАД, разноски пред настоящата инстанция в размер на 100 (сто) лева.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.