О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 905
София, 01.10.2009 година
Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение,в закрито заседание на двадесет и осми септември през две хиляди и девета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Здравка Първанова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 738 от 2009 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. а. “Държавен резерв и военновременни запаси” срещу въззивното решение на Бургаския окръжен съд, постановено на 18.02.2009г. по гр.д. №604/2008г.
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението към подадената касационна жалба се поддържа,че съдът се е произнесъл по въпроса за приложението на разпоредбата на чл.182,ал.1, буква “г” ГПК/отм./ в противоречие с дадените в ТР №1/2001г. на ОСГК на ВКС указания,както и че съдът се е произнесъл по въпроса за субекта, който следва да отговаря по предявен по реда на чл.59 ЗЗД иск за заплащане на обезщетение за лишаване от ползуване,за който се поддържа, че в хипотеза на осъществено от държавно учреждение въз основа на административен акт ползуване е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Поставят се и въпроси,свързани с необсъждане на възражения и непълнота на доказателствата.
В писмен отговор в срока по чл.287,ал.1 ГПК ответниците по касационната жалба М. Х. Ч.,Д. Д. Ч.,Г. Д. Ч.,С. Г. Д.,Х. А. К.,П. Х. Н.,А. Д. П., Й. П. П.,Ц. П. Ф.,Д. П. П.,Д. Т. Д.,А. Т. Д. и Ш. Т. Д. изразяват становище,че не са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване по изложените в отговора съображения.
В писмен отговор в срока по чл.287,ал.1 ГПК представителят на държавата,участвуваща в производството като трето лице-помагач, изразява становище,че подадената от ДА””Държавен резерв и военновременни запаси” касационна жалба следва да бъде допусната до касационно обжалване по изложените в отговора съображения.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Налице са предпоставките за допускане до касационно обжалване на решението в частта по предявения иск за заплащане на обезщетение за ползуването на имота без правно основание,като съображенията за това са следните:
С обжалваното решение,постановено на 18.02.2009г. от Бургаския окръжен съд,е признато за установено по отношение на ДА”Държавен резерв и военновременни запаси”,че М. Х. Ч., Д. Д. Ч.,Г. Д. Ч.,С. Г. Д.,Х. А. К.,П. Х. Н.,А. Д. П.,Й. П. П.,Ц. П. Ф., Д. П. П.,Д. Т. Д.,А. Т. Д. и Ш. Т. Д. са собственици на първи етаж от четириетажна жилищна сграда,находяща се в гр. Б., ул.”Ф”№8,парцел **** в кв.39 /бивш парцел **** в бивш кв.40/ по плана на ЦГЧ-Бургас и агенцията е осъдена да заплати обезщетение за ползуването на имота без правно основание за периода 01.12.1997г.-30.06.2001г. в размер на 122000лв. ведно с мораторна лихва за периода 16.11.2000г.-20.07.2001г. в размер на 12 040.79лв.
Прието е,че ищците се легитимират като наследници на братя П,Добри Д. П. ,Тодор Д. П. и Н. Д. П. ,акционери в “Б”АД,от които ? ид.части от имота са конфискувани с присъда по Закона за конфискуване на придобитите ч. спекула или по незаконен начин имоти през 1946г.,а впоследствие ? ид.част от имота е одържавена по реда на ЗОЕГПНС като с влизане в сила на §1,т.1,б.”а” ПЗР на ЗОСОИ /обн. Дв.бр.107 от 18.11.1997г./ правото на собственост е възстановено ex lege по реда на ЗВСВОНИ. Прието е,че от този момент ответникът заема имота без правно основание и дължи обезщетение за ползуването му.
В частта по предявения иск за признаване правото на собственост и предаване на владението касаторът поддържа,че въззивният съд се е произнесъл по въпроса дали е възможно реално възстановяване на собствеността ако е налице обезщетяване по реда на ЗОСОИ с компенсаторни записи,както и по въпроси,свързани с необсъждането на възражения и непълнота на доказателствата.
По отношение на първия поставен въпрос следва да се отбележи,че в случая не обуславя крайния изход на правния спор,тъй като наследниците на братя Д са обезщетени с компенсаторни записи по реда на ЗОСОИ за отчуждените втори и трети етаж на сградата,но не и за процесния първи етаж,с оглед на което настоящият състав приема,че този въпрос не сочи на наличие на основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК-обезщетяването с компенсаторни записи за друг имот е ирелевантно досежно наличието на предпоставки за възстановяване на собствеността по реда на ЗВСВОНИ.
Доводите за необсъждане на доказателства и възражения пък представляват оплаквания за допуснати нарушения на съдопроизводствените правила,т.е. основания за касационно обжалване по смисъла на чл.281 ГПК,а не въпроси,чието разрешаване в определен смисъл би могло да обуслови наличие на основание за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК. Поради тези съображения настоящият състав приема,че в частта по предявения ревандикационен иск не са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване.
В частта по предявения по реда на чл.59 ЗЗД иск за заплащане на обезщетение за лишаване от ползуване на имота:
Не може да бъде споделена тезата на касатора,че въззивният съд се е произнесъл в противоречие дадените в т.8 на ТР №1/2001г. на ОСГК на ВКС указания по въпроса следва ли производството по делото да бъде спряно,ако идентична парична претенция е заявена в друго исково производство като възражение за прихващане,тъй като в подобна хипотеза не е налице връзка на преюдициалност. Заявяването на една претенция под формата на възражение за прихващане в друго последващо производство не обуславя наличие на основание за спиране на исковия процес,в който тази претенция е самостоятелно заявена,тъй като обстоятелството дали е допустимо прихващане с тази сума и следва ли то да бъде извършено не може да обуслови изхода на спора за дължимостта на вземането с оглед основателността на претенцията.
Въпросът за субекта,чиято отговорност може да бъде ангажирана при заявена претенция за заплащане на обезщетение за лишаване от ползуване на недвижим имот по реда на чл.59 ЗЗД и може ли по този ред да бъде ангажирана отговорността на държавно учреждение,на което имотът е предоставен за управление и стопанисване от държавата е от съществено значение за разрешаването на спорове за заплащане на подобни обезщетения след възстановяване на собствеността и по същия не е налице константна съдебна практика,поради което настоящият състав приема,че са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване на поддържаното в изложението основание по смисъла на чл.280,ал.1,т.3 ГПК.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното решение, постановено на 18.02.2009г. от Бургаския окръжен съд по гр.д. №604/2008г. в частта по предявения иск за предаване владението на първия етаж от четириетажна жилищна сграда,находяща се в гр. Б.,ул.”Ф”№8 по подадената от ДА”Държавен резерв и военновременни запаси” касационна жалба вх. №5124/13.04.2009г.
ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното решение, постановено на 18.02.2009г. по гр.д. №604/2008г. по описа на Бургаския окръжен съд в частта по предявения иск за заплащане на обезщетение за лишаване от ползуване и за мораторна лихва върху това обезщетение по подадената от ДА”Държавен резерв и военновременни запаси” касационна жалба вх. № 5124/13.04.2009г.
Делото да се докладва на председателя на ІІ ГО на ВКС за насрочване в о.с.з.
Да се изпрати съобщение до касатора в едноседмичен срок да внесе по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 2720.80 лв. и да представи доказателства,че таксата е внесена.
Председател:
Членове: