Определение №906 от 10.8.2010 по гр. дело №409/409 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 906

С., 10.08. 2010 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на девети август, през две хиляди и десета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА

като разгледа докладваното от съдията С. Д.
гр. д. № 409/2010 година, за да се произнесе взе пред вид следното:

Производството е по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. Б. Ж. от [населено място] против въззивното решение на Софийски градски съд от 11.11.2009 год. по гр. дело № 631/2008 год., с което е оставено в сила решение от 17.05.2008 год. по гр. дело № 4237/2007 год. на Софийския районен съд, с което на основание чл. 70, ал. 2 СК (отм.) са определени мерки за лични отношения на И. К. К. и П. Е. К. от [населено място], с право да виждат и вземат при себе си внучката си П. А. К., [дата на раждане] год., заедно и поотделно, всяка втора събота от месеца от 10 до 18 часа, както и за по 10 дни през летата, извън годишния отпуск на майката и режим за лични контакти на детето с бащата А. И. К..
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателката поставя материалноправните въпроси, за които поддържа, че с обжалваното решение са разрешени в противоречие с представена съдебна практика, и които са от значение за делото, както следва: 1/ създадена ли е пречка от страна на майката на детето, неговите баба и дядо по бащина линия – ищци по делото, да поддържат лични отношение с внучката им П.; 2/ осъществяват ли бабата и дядото лични отношения с внучката си; 3/ оправдан ли е с оглед интересите на детето определеният от съда режим на лични отношения между ищците и тяхната внучка; 4/ спазил ли е съдът задължението по чл. 235, ал. 2 и 3 ГПК при постановяване на решението да обсъди и прецени в съвкупност всички доказателства, искания, възражения и доводи на страните.
Ответниците П. Е. К. и И. К. К., и двамата от [населено място], в писмен отговор на касационната жалба оспорват наличието на основание за допускане на касационно обжалване. Изложени са съображения в подкрепа правилността на обжалваното решение по поставените въпроси.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно решение по разгледани неоценяеми искове по чл. 70, ал. 2 СК (отм.) намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Поставените в изложението по чл. 287, ал. 3, т. 1 ГПК правни въпроси, касаят непосредствено конкретната фактическа обстановка. Отговорите на тези въпроси имат отношение към правилността на решението и това е видно от самото изложение, в което към всеки въпрос са обсъдени доказателствата по делото и са направени съответни доказателствени изводи. В този смисъл правните въпроси съставляват основание за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК, а не основание за допускане на касационно обжалване.
По поставените правни въпроси, следва да се посочи, че в доказателствена тежест на касаторката е било да установи, че не препятства контактите на детето с баба му и дядо му по бащина линия, като основание за отхвърляне на техните искания. Обстоятелството, че ищците са се възползвали (когато това е позволявало) от определения режим на лични отношения на бащата с детето, за да контактуват с детето не означава, че касаторката не е препятства контактите между тях. Ищците не живеят съвместно с бащата на детето и няма данни, те да са взимали детето от майката при тях, по адрес на тяхното местоживеене. По въпроса дали определения от съда режим е в интерес на детето, следва да се посочи, че с оглед възрастта му (детето не ходи на училище) и на създадените добри отношения между него и ищците, режима от една събота в месеца и десет дни през лятото е подходящ и не ощетява интересите на детето.
Изложеното сочи, че не са установени предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Релевираните основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК са посочени бланкетно, без обосновка, поради което и на тези основания касационно обжалване на въззивното решение, не следва да бъде допуснато.
Ответниците по касационната жалба не са установили направени в настоящето производство съдебни разноски и такива не се присъждат.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 11.11.2009 год. по гр. дело № 631/2008 год. на Софийски градски съд по касационна жалба с вх. № 73789 от 30.12.2009 г. на Д. Б. Ж. от [населено място].
Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top