6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 906
София, 12.06.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание десети юни през две хиляди и тринадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 1432 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на М. П. Ц. от [населено място], чрез процесуалния му представител адв. К. К., против въззивното решение № 1358 от 26 юли 2012 г., постановено по гр.д. № 2525 по описа на апелативния съд в гр. София за 2009 г., с което е оставено в сила решение № 546 от 23 юли 2009 г., постановено по гр.д. № 114 по описа на окръжния съд в гр. Враца за 2008 г. за отхвърляне на предявените от Ц. против [фирма] [населено място] искове за заплащане на 93965,76 лева обезщетение за ползване на съсобствен имот за периода 25 август 2000 г. – 14 февруари 2003 г. като погасен по давност, а за периода 14 февруари 2003 г. – 17 май 2007 г. като неоснователен, и в полза на дружеството са присъдени разноски.
В касационната жалба се сочи, че решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и поради необоснованост, защото възприетата от съда фактическа обстановка не кореспондира с доказателствата по делото – касаторът не се е ползвал от съсобствения имот нито лично, нито чрез трети лица, които да е допуснал в имота, в какъвто смисъл неправилно са кредитирани свидетелски показания; свидетелите са категорични, че касаторът до края на 1996 г. е бил първо контрольор, после член на съвета на директорите на дружеството, а правото му на собственост възниква през 1998 г. с признаването по реда на ЗОСОИ на правото на обезщетяване в съсобственост с ответното дружество; необосновано е прието, че касаторът не е бил лишен от достъп до имота при налично негово ползване от ответника и установен контролно пропусквателен режим, което отново се гради на невярно възприемане на свидетелските показания, като впечатленията не са и непосредствени; изводът на въззивния съд, че процесният имот е бил ползван от касатора чрез трети лица от 1996 г. до 2007 г. противоречи и на решение по гр.д. № 1464/2004 г., САС, с което ответното дружество е осъдено да заплати на касатора и други лица на основание чл. 31, ал. 2 ЗС сумата от 13725,86 лева обезщетение за ползване на съсобствения имот за периода 24 април 2000 г. – 24 август 2000 г.; изводът, че касаторът не е давал разрешение на трети лица да се ползват от имота или части от него, както и че не е бил допускан и не се е ползвал от процесния имот или части от него, се подкрепя и от писмените документи, представени от ответника – покана от ответника до касатора да ползва имота; по делото не е установено касаторът да е извършвал някакви действия на служене, не е давал разрешение и не е допускал в качеството си на съсобственик трети лица да си служат с имота и не е извличал ползи от това; ако за процесния период е имало свободни помещения и части от терена, не е установено как същите биха могли да се ползват по предназначение, след като ответникът развива в имота производствената си дейност, поради което направеното предложение не е било реално осъществимо и изпълнимо; в писмото дружеството поставя и условия за сключване на договор за ползване, поради което предложението не може да се счете за реално и сериозно. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по реда на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба се сочи, че при всички основания на чл. 280, ал. 1 ГПК следва да се допусне касационното обжалване по въпросите: съставлява ли лично ползване на общия имот от съсобственик, когато той осъществява в него производствената си дейност, за която имотът е предназначен, и това обуславящ фактор ли е за основателност на претенцията за обезщетение от неползващите съсобственици, или от значение е само обстоятелството дали съсобственикът пречи на останалите да се ползват от общия имот (сочат се две решения на ВКС); налице ли е предложение към съсобственика да се ползва от общата вещ лично и според правата си, както и осигурява ли се такава възможност реално да си служи, при положение, че се поставят условия за реализирането на това право (сочи се решение на ВКС).
Ответникът [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], представлявано от изпълнителния директор И. Б., чрез процесуалния си представител адв. В. Ч., в отговор на касационната жалба сочи доводи за липса на основание за допускане на касационното обжалване, както и за неоснователността на жалбата.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК.
С решението си въззивният съд приема, че касаторът е съсобственик на процесния имот и че е отправил покана до ответника да му заплаща обезщетение за ползата, от която е лишен, съобразно правата си; ищецът не е доказал, че през исковия период ответникът е ползвал лично съсобствения имот така, че му е пречел да си служи с вещта според правата си – ответникът е ползвал имота и е развивал в него производствената си дейност, като го е охранявал, но не се е нуждаел и не е ползвал целия имот и всички сгради в него. Чрез анализ на свидетелските показания е прието за недоказано, че ищецът не е бил допускан в имота, а ищецът е допуснал в една от сградите и терена пред нея трети лица; обстоятелството, че ползването съответства на дела на ищеца, се потвърждава от определения му с делбено решение дял за привременно ползване. Прието е, че ответникът е отправил до ищеца и останалите съсобственици покана с няколко предложения – да им предаде за ползване целия имот срещу наем или да се извърши доброволна делба, но ищецът отказал предложението. Прието е, че ответникът е осигурил възможността ищецът реално да упражнява правото си, оправеното до ищеца предложение е било сериозно и осъществимо, но ищецът не е направил избор, а ответникът с отправеното предложение се е освободил от отговорност. Прието е, че за част от периода искът е погасен по давност, както и че е бил предявен иск за заплащане на обезщетение за предходен период.
К. съд приема, че поставените правни въпроси не налагат допускане на касационното обжалване.
На първо място се пита съставлява ли лично ползване на общия имот от съсобственик, когато той осъществява в него производствената си дейност, за която имотът е предназначен, и това обуславящ фактор ли е за основателност на претенцията за обезщетение от неползващите съсобственици, или от значение е само обстоятелството дали съсобственикът пречи на останалите да се ползват от общия имот. По въпроса съставлява ли личното ползване на съсобствения имот само от един от съсобствениците необходима предпоставка за основателността на претенцията за обезщетение по чл. 31, ал. 2 ЗС или от значение е само обстоятелството, че той пречи на останалите съсобственици да ползват общата вещ, поради наличието на противоречива практика, изразена в решения, постановени от ВКС в производството по реда на чл. 290 и сл. ГПК, е постановено ТР № 7 по тълк.д. № 7/2012 г., ОСГК, в което ВКС приемат за лично ползване по смисъла на чл. 31, ал. 2 ЗС всяко поведение на съсобственик, който възпрепятства или ограничава останалите съсобственици да ползват общата вещ съобразно правата им. Това разрешение на ОСГК е основано на виждането, че използва лично общата вещ оня съсобственик, който я употребява такава, каквато е, за постигането на цели, за задоволяване на интереси и нужди, съвместими с нейната природа и нейното нормално предназначение, без да се разрушава, променя или уврежда субстанцията й и се накърняват свойствата й, а за личното ползване е ирелевантно по какъв начин и чрез кого ползващият съсобственик си служи с вещта, и от значение е само обстоятелството, че с действията си засяга правата на другите съсобственици, като им пречи да ги реализират. В процесния случай въззивният съд приема, че имотът – земя с построени върху нея сгради, е с производствено предназначение и се използва от ответното дружество за развиване на производствената му дейност, но не е препятствано ползването от страна на ищеца.
На второ място се търси тълкуването на ВКС по въпроса налице ли е предложение към съсобственика да се ползва от общата вещ лично и според правата си, както и осигурява ли се такава възможност реално да си служи, при положение, че се поставят условия за реализирането на това право. Твърди се, че е налице разрешение по този въпрос в нарушение на даденото от ВКС обвързващо тълкуване в решение № 119 по гр.д. № 3204/2008 г. І г.о. (неправилно отбелязано в правно-информационните системи като такова на ІІ г.о.). С посоченото решение ВКС приема, че, за да възникне задължение за заплащане на обезщетение по чл. 31, ал. 2 ЗС е достатъчно неползващият вещта съсобственик да отправи писмена покана за заплащане на обезщетение, за да възникне основание за ангажиране отговорността на ползващия вещта съсобственик, а за да се освободи от отговорност последният следва да предложи на съсобственика си да ползува вещта лично според правата му в съсобствеността и да му осигури възможността реално да упражнява това свое право. Така също в цитираното ТР се приема, че правото на обезщетение се дължи само за времето, през което съсобственикът е лишен от възможността да си служи с общата вещ съобразно своя дял, но то не възниква, когато съсобственик отказва да приеме предоставената от ползващия съсобственик част от общата вещ, съответстваща на дела му, или му е дадена възможност да ползва общата вещ заедно с него, защото в този случай няма лишаване от ползване, а нежелание да се ползва. В разглеждания случай ползващият вещта съсобственик е отправил до ищеца и останалите съсобственици покана (л. 39 от първоинстанционното дело), в която е посочено, че от датата на възникването на съсобствеността правоимащите не са проявили активност да влязат във владение на определената им част, а само са поискали обезщетение за лишаването от ползването на вещта. Изрично е заявено, че във всяка сграда са заделени площи, надвишаващи няколко пъти дяла на правоимащите, и те имат право на избор. Направено е и предложение в срок от три месеца дружеството да изнесе машините и съоръженията си на друга площадка при условие, че бъде подписан договор за ползване на целия имот от страна на обезщетените правоимащи за срок от 10 години при съответната цена, или заплащане процентно на дял от разходите за текущо поддържане, данъци и такси на имота, както и да се пристъпи към доброволна делба на определена среща. Цялостният прочит на поканата, отправена до ищеца и останалите наследници на П. Ц., не води до извода, че в отправената покана са поставени само условия за реализиране на правото на ползване, а изрично е посочено, че във всяка сграда са отделени площи за дела на ищеца и останалите съсобственици (неотносимо към конкретно разглеждания проблем е дали това действително е отговаряло на истината) и че на ищеца и останалите е дадено право на избор. При това положение, напълно в съответствие със задължителното тълкуване в посоченото от касатора решение на ВКС, е прието, че с отправеното предложение ответникът се е освободил от отговорността си.
Тъй като по поставените правни въпроси даденото от въззивния съд разрешение не е в нарушение на задължителната съдебна практика, чрез която съществуващото преди това противоречие в съдебната практика е преодоляно, не е налице основанието за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК. ВКС също не намира причина да измени или изостави посочената съдебна практика, поради което касационното обжалване не следва да се допусне и при условията на т. 3 на същия текст.
Ответникът претендира заплащане на разноски за касационното производство, които са в размер на 960 лева заплатени по договор за правна защита и съдействие, и му се дължат на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 1358 от 26 юли 2012 г., постановено по гр.д. № 2525 по описа на апелативния съд в гр. Враца за 2009 г.
ОСЪЖДА М. П. Ц., ЕГН [ЕГН], с адрес в [населено място],[жк], [жилищен адрес] да заплати на [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица], сумата от 960,00 (деветстотин и шестдесет) лева разноски за касационното производство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: