4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 906
С., 15.10.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на пети октомври юли две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Лидия Иванова
ч. т. дело № 353/2012 г.
Производството е по чл. 274, ал. 3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Ц. С. Н. от [населено място], чрез процесуалния му представител адв. С. Г. от САК, срещу определение № 406 от 23.02.2012 г. на Софийски апелативен съд, постановено по ч. гр. д. № 4 564/2011 г. Със същото се потвърждава определение № 16 975 от 18.11.2011 г. на Софийски градски съд по гр. д. № 11 464/2011 г., с което се прекратява производството по делото, поради неотстраняване на констатираните нередовности на исковата молба.
По съображения, изложени в частната касационна жалба, се иска отмяна на въззивното определение. В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК са наведени доводи за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 2 от ГПК. В подкрепа на твърденията си жалбоподателят е представил единствено определение на ОС [населено място].
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение констатира, че частната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, насочена е към подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима.
Производството по гр. д. № 11 464/202011 г. пред Софийски градски съд е образувано по иск от Ц. С. Н. от [населено място] срещу Анетиля Б. М. от [населено място], с правно основание чл. 422 ГПК. Ищецът моли да бъде признато за установено, че ответникът му дължи сумата от 17 500 евро – част от цялото вземане от 20 000 евро по запис на заповед от 01.08.2008 г., с падеж 30.10.2008 г., ведно с дължимата мораторна и законна лихва върху главницата. С разпореждане от 07.09.2011 г. съдът е оставил без движение исковата молба, с указания „в едноседмичен срок ищецът да внесе дължимата държавна такса по сметка на СГС, както и да представи доказателства за узнаването на постановеното разпореждане на районен съд с правно основание чл. 415 ГПК”. По делото не е приложено съобщение за уведомяване на жалбоподателя за дадените указания, но на 20.09.2011 г. е подал молба, в която твърди, че се е запознал с разпореждането на съда (07.09.2011 г.). В същата са изложени доводи за невъзможност да изпълни дадените му указания да установи кога му е връчено съобщението в заповедното производство пред СРС, с оглед на което на осн. чл. 63 от ГПК да бъде удължен срокът за представяне на доказателства в тази насока. Не е изпълнено ,обаче, указанието за внасяне на дължимата държавна такса, по отношение на което няма искане за удължаване на срока.
В определението на СГС е посочено, че молбата за удължаване на срока е уважена, като е определен нов едномесечен срок, считано от 03.10.2011 г., т.е. крайния срок за изпълнение е 03.11.2011 г. Това разпореждане не се намери, но следва да бъде отбелязан факта, че л. 8 от делото липсва. В удължения срок ищецът не е изпълнил указанията на съда, с оглед на което същият е прекратил производството по делото (определение № 16 975/18.11.2011 г.). С определение № 406 от 23.02.2012 г. на Софийски апелативен съд, постановено по ч. гр. д. № 4 564/2011 г. е потвърден първоинстанционния съдебен акт по съображение, че към датата на постановяването му, а и пред въззивния съд ищецът не е представил доказателства, че е внесъл дължимата държавна такса по предявения от него иск.
За да бъде допуснато определението на въззивен съд до касационно обжалване е необходимо да са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК.
Жалбоподателят не е формулирал правните въпроси от значение за изхода по конкретното дело, които са обусловили решаващата воля на съда при постановяване на обжалвания съдебен акт, като най – общо оплакванията му се свеждат до неправилност на обжалваното определение. Съгласно т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 на ОСГТК на ВКС, касационният съд не е задължен да го извежда от изложеното в касационната жалба.
От данните по делото е видно, че въпросите, релевантни за изхода на делото, по който се е произнесъл въззивният съд са: 1. се отнася до задължението на съда да даде указания на ищеца при констатирани нередовности на исковата молба и последиците от неизпълнение на дадените указания; 2. Следва ли да се уведомяват страните за разпореждания, респ. определения, с които се уважава, респ. не се продължава срока чл. 63, ал. 1 ГПК?
Първият правен въпрос е решен в съответствие с постоянната съдебна практика по приложението на чл. 129 ГПК. В този смисъл са: определение № 102/15.02.2012 г. по ч. т. д. № 961/2011 г. на ВКС, ІІ ТО; определение № 173/23.03.2009 г. по ч. т. д. № 458/2008 г. на ВКС, ІІ ТО; определение № 676/13.12.2011 г. по ч. гр. д. № 602/2011 г. на ВКС, ІІІ ГО; определение № 424/20.07.2009 г. по ч. гр. д. № 372/2009 г. на ВКС, ІV ГО; определение № 452 от 13.10.2008 г. по ч. гр. д. № 1 450/2008 г. на ВКС, І ГО и др., постановени по реда на новия ГПК. В конкретния случай, съдът е указал на страната да внесе дължимата държавна такса по предявения иск, както и да представи доказателства за датата на узнаване на постановеното разпореждане на районен съд по чл. 415 ГПК, които ищецът (жалбоподател в настоящото производство) не е изпълнил, с оглед на което е прекратено производството по делото. Последиците от това неизпълнение са посочени изрично в закона – чл. 129, ал. 3 и ал. 4 ГПК – нередовната искова молба се връща (респ. образуваното въз основа на нея производство се прекратява). Цитираната процесуална норма е пределно ясна и не се нуждае от тълкуване. Наведените от жалбоподателя твърдения, че същият не е бил своевременно уведомен за дадените му указания са неотносими към поставения въпрос. Безспорно по делото не е приложено съобщението, с което е уведомен, но в представената от него молба на 20.09.2011 г. същият твърди, че е запознат с разпореждането на съда за дадените му указания като е поискал удължаване на срока за изпълнение на някои от тях. Що се касае до оплакванията му необоснованост и незаконосъобразност, същите са основание за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК, но не аргументират предпоставките да допускане на касационно обжалване, с оглед критериите по чл. 280, ал. 1 ГПК.
По втория въпрос – „Следва ли да се уведомяват страните за разпореждания, респ. определения, с които се уважава, респ. не се продължава срока чл. 63, ал. 1 ГПК?”: Съобщение за удължаване на срока за изпълнение на дадените му от съда указания не се изпраща на молителя. Същият е длъжен съм да следи за уважаване на молбата за удължаване на срока и спазването му. В този смисъл е и постоянната съдебна практика, в съответствие с която е постановено и обжалвано определение
Представеното от жалбоподателя определение на Ямболски окръжен съд не обосновава наличието на касационно основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, тъй като същото е постановено при друга фактическа обстановка и липсват данни, че е влязло в сила.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 406 от 23.02.2012 г. на Софийски апелативен съд, постановено по ч. гр. д. № 4 564/2011 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: