ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 906
София, 15.07.2014г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шестнадесети юни две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 1027 по описа за 2014г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат Т. като процесуален представител на П. г. по т. и л. п. [населено място] срещу въззивното решение на СГС от 04.ХІ.2013г. по в.гр.д. № 12168/2012г.
Ответникът по касационната жалба Д. Д. К. от [населено място] в отговора си по реда на чл.287 ал.1 от ГПК, приподписан от процесуалния му представител адвокат Ц., е заел становище за недопускане на касационно обжалване. Претендира разноски.
Касационната жалба е допустима – подадена е в преклузивния срок, от страна, имаща право и интерес от обжалването, и е срещу валиден и допустим съдебен акт.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение ВКС на РБ констатира следното:
С решението си от 04.ХІ.2013г. СГС след обезсилването от ВКС съобразно разрешението, дадено по ТР № 1/2010г. на ОСГК, на първото постановено по делото въззивно решение е отменил решението на СРС от 25.ІІ.2007г. по гр.д № 2245/2006г. в частите по исковете с правно основание чл.344 ал.1 т.1 и т.2 КТ и вместо него е постановил друго, с което е отменил уволнението на ищеца със заповед от 25.ХІ.2005г. на министъра на образованието и културата и го е възстановил на заеманата преди уволнението длъжност „директор на С. по м. и л. п. [населено място]”.
За да постанови решението, въззивният съд е приел, че уволнението на ищеца К. от посочената длъжност е незаконно, тъй като не е било налице основанието по чл.328 ал.1 т.1 КТ, на което то е извършено. Ищецът е бил директор на С. по машиностроене и лека промишленост. Със заповед на министъра на образованието и науката от 2000г. това училище и Т. по с. к. в [населено място] са преобразувани чрез сливане в С. по лека промишленост, електротехника и химични технологии. Със заповед от 2003г. последното е преобразувано и пренаименовано в П. г. по т. и л. п. При тези обстоятелства не е налице „закриване на предприятието” по смисъла на чл.328 ал.1 т.1 КТ, а вътрешна реорганизация, при което и по силата на чл.123 ал.1 КТ трудовите правоотношения със служителите не се прекратяват, а се запазват.
В изложението на П. г.по т. и л. п. по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК се сочи, че въззивният съд се произнесъл по въпросите: 1. за постановяване на съдебното решение след обсъждане на всички доказателства в съвкупност /съдът бил изложил съображения за всички събрани относими доказателства, но не бил изложил съображения, от които да е видно, че доказателствата са били преценени в съвкупност/ – в хипотезата по чл.280 ал.1 т.1 ГПК; 2. за доказателствената тежест – всяко твърдение на страна следвало да бъде доказано по несъмнен начин с допустимите доказателствени средства, решението противоречало на задължителната практика на ВКС в частта, с която е прието, че ищецът е доказал незаконност на уволнението; 3. как следва в хипотезата на чл.61 ал.2 КТ работодателят да докаже законосъобразно осъществена процедура по прекратяване на трудовото правоотношение в случаите, когато не той, а горестоящият орган го извършва; 4. каква е отговорността на горестоящият спрямо работодателя орган в хипотезата на чл.61 ал2 КТ в случаите на незаконосъобразно осъществена процедура по прекратяване на трудово правоотношение; 5. в какви хипотези, как и доколко работодателят може да участва в процедури при прекратяване на Т. в хипотезата на чл.61 ал.2 КТ; 6. допустимо ли е съгласно закона работодателят да носи отговорност и да търпи правните последици /възстановяване на работник/служител/ от незаконни действия /незаконосъобразно проведена процедура по прекратяване на Т./ на трето лице /горестоящият орган/ в хипотезата на чл.61 ал.2 КТ. По въпросите 3, 4, 5 и 6 Кодексът на труда бил непълен и неясен за предпоставките за уважаване на исковете по чл.344 ал.1 т.1 и т.2 във вр. с чл.61 ал.2 КТ и за търсене на отговорност от длъжника в тези хипотези. Освен това липсвала практика по прилагането на разпоредбата в подобни случаи.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че не са налице в случая предвидените в чл.280 ал.1 от ГПК предпоставки за допускане на касационното обжалване на атакуваното въззивно решение.
По първия релевиран от касатора като основание за допускане на касационно обжалване въпрос въззивният съд не се е произнесъл с оглед на обстоятелството, че той е изложил пространни мотиви в атакуваното решение, обосноваващи по категоричен начин формираните от него решаващи изводи по спора между страните.
Вторият релевиран въпрос е разрешен от въззивния съд в съответствие с
трайната практика на съдилищата, в т.ч. и сочената в изложението такава, като е прието, че в тежест на ответника е да установи законност на уволнението, и че това не е сторено в случая с представените по делото доказателства. Следва да се отбележи, че въпросът, както е поставен, всъщност представлява твърдение за необоснованост на извода за незаконност на уволнението, което представлява основание за касационно обжалване по смисъла на чл.281 ГПК, а то подлежи на проверка, ако касационно обжалване бъде допуснато.
Останалите поставени в изложението въпроси са напълно неотносими към изхода на спора по делото. Това е така, тъй като въззивният съд въобще не е формирал изводи нито относно начинът за доказване от работодателя на законосъобразността на процедурата по прекратяване на трудово правоотношение, осъществена от горестоящия орган, нито за отговорността спрямо работодателя на горестоящия орган при незаконосъобразна процедура по прекратяване на трудово правоотношение, нито относно участието на работодателя в процедурите по прекратяване на трудово правоотнощшение в хипотезата по чл.61 ал.2 КТ, нито дали е допустимо работодателят да носи отговорност и да търпи правните последици от незаконно уволнение, извършено от горестоящият орган.
С оглед на изложеното и шестте поставени в изложението въпроси не обосновават наличието на основната предвидена в чл.280 ал.1 ГПК предпоставка за допускане на касационно обжалване, поради което касационно обжалване на въззивното решение не следва да бъде допускано.
На основание чл.78 ал1 ГПК на ответника по касация разноски не се присъждат, тъй като той не е представил доказателства да е направил такива за настоящата инстанция.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на СГС, Въззивно отделение, ІV – Д състав, от 04.ХІ.2013г. по гр.д № 12168/2012г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: