3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 906
С., 16.11.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колеги, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и седми септември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Мария Славчева
ч.т.дело № 218/2010 година
Производство чл. 274, ал. 3, т.2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] срещу определение № 15463 от 20.12.2009 г. по ч.гр.д.№ 1840/2009 г. на Софийски градски съд, с което е отменено определение от 19.12.2008 г. по гр.д.№ 29138/2008 г. по описа на СРС, ГК, 63 състав в частта, с която [фирма] е осъден да му заплати съдебни разноски в размер на 1 157.96 лв.
В частната касационна жалба е наведено оплакване за постановяване на атакуваното определение в нарушение на процесуалния закон. Поддържа се, че въззивният съд неправилно вместо чл.78, ал.2 ГПК е приложил разпоредбата на чл.78, ал.4 ГПК, като не е придал правно значение на обстоятелството, че ответникът с поведението си е станал причина за завеждане на делото.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК допустимостта на касационното обжалване е обосновано с наличието на всички визирани в чл.280, ал.1, т.1 ГПК селективни критерии по процесуалноправния въпрос за дължимостта на направените в исковото производство разноски, когато ответникът с поведението си е дал повод за завеждане на делото, платил е в хода на производството, с което по същество е признал исковете, след което ищецът е предприел оттеглянето им.
Ответникът по частната касационна жалба [фирма] не е изразил становище по нея.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото и доводите на жалбоподателката, приема следното:
Частната касационна жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.
С обжалваното определение е прието, че макар и ответникът с поведението си да е дал повод за завеждане на делото, след като производството по него е било прекратено на основание чл.232 ГПК, то по отношение отговорността за разноските не може да намери приложение разпоредбата на чл.78, ал.2 ГПК, както неправилно било прието от първоинстанционния съд, тъй като по аргумент от чл.78, ал.4 ГПК причината, поради която исковете са били оттеглени (в случая извършено в хода на процеса плащане) според процесуалния закон е ирелевантна за дължимостта на направените по делото разноски. Според съда ответникът дължи разноски единствено в хипотезата на чл.78, ал.1 ГПК, каквато не е разглежданата.
Следователно, основният въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл в обжалваното определение касае предпоставките, при наличието на които в полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените от него разноски. Тезата на жалбоподателя, че този въпрос се разрешава противоречиво от съдилищата не се подкрепя от представените с изложението му съдебни актове. В съответствие със застъпеното в тях становище въззивният съд е приел, че поведението на ответника за завеждането делото има правно значение за отговорността за разноските само при приключването му с решение, с което изцяло или частично са уважени исковете, но не и в хипотезата на прекратяването му, при която причините, мотивирали ищеца да се разпореди с предмета на делото, като се откаже от тях или предприеме оттеглянето им е ирелевантна по отношение на установеното в чл.78, ал.4 ГПК правило, според което отговорността за направените от ответника и удостоверени по надлежния ред разноски се възлага на ищеца.
Не е налице и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като съдържащите се в чл.78 ГПК правила за разпределяне на отговорността за разноските е ясна и не се нуждае от тълкуване, поради което искането на частния жалбоподател да се допусне касационно обжалване на въззивното определение ще следва да се остави без уважение.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 15463 от 20.12.2009 г. по ч.гр.д.№ 1840/2009 г. на Софийски градски съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: