1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 906
София, 02.12.2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на четвърти ноември през две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 556 по описа за 2015 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на ищцата С. К. Д. като ЕТ с фирма „К.-С. Д.” против Решение № 5250 от 09.07.2014г. по в.гр.д.№ 14507/2013г. на СГС, ГО 2-„Г“ въззивен състав, с което е потвърдено решението по гр.д.№ 40255/11 на СРС, 25 състав. С последното е отхвърлен предявеният от Д. срещу „С.“ иск по чл.124 ГПК във вр. с чл.228 ЗЗД за признаване за установено съществуването на възникналото по силата на договор за наем от 23.09.2010г. наемно правоотношение между страните с обект „Кафе клуб“, находящ се в [населено място],„Г. И.“№ 4 първи надпартерен етаж и е уважен насрещният иск на сдружението по чл.236,ал.2 ЗЗД за сумата 19 200лв.-обезщетение за ползването на същия обект за периода 24.12.2010г.-30.04.3012г., и за сумата 2 488.17лв.-консумативни разходи, дължими за периода 24.09.2010г.-30.04.2012г.
С касационната жалба се иска отмяна на решението като неправилно на основанията по т.3 на чл.281 ГПК. Твърдението е, че към 12.11.2010г. когато УС на сдружението е взел решение за прекратяване на наемния договор, наемателката не е имала задължения за плащане на наемна цена и консумативи.Поддържа се, че мандатът на УС на „С.“ е изтекъл на 11.03.3014г. и лицето и органът, които представляват сдружението, включително и процесуалният му представител са били нелегитимни, поради което и постановеното решение е нищожно.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се поддържа искане за допускане на касационното обжалване по въпросите относно прекратяване на срочен договор за наем от ответника-наемодател. Поддържа се, че константната практика на ВКС е, че срочният договор за наем не може да бъде прекратен само с „обикновено“ изпращане на нотариална покана, а разтрогването на отношенията е свързано с „допълнителни действия“. Позовава се на Решение № 158 от 14.12.2009г. по т.д.№ 185/2009г. на 1 т.о. и Решение № 34 по т.д.№ 529/2006г. на 2 г.о. /постановено по отменения процесуален ред/ и Определения, постановени по реда на чл.288 ГПК. Поставен е и въпросът за „активната“ легитимация на ответника по предявения установителен иск, свързан с изтичане на мандата на „ответната страна“ с твърдението, че мандатът на УС, видно от удостоверението за актуално състояние бил изтекъл на 11.03.2014г., което означава, че след този период сдружението е било без управление и представителство, следвало е да бъде свикано ОС, което да избере новите органи, които да бъдат конституирани в хода на процеса. Допълнителната предпоставка е т.3 на чл.280 ГПК.
В писмен отговор ответникът оспорва наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване и основателността на жалбата.
За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:
Съдилищата са приели, че по сключения на 23.09.2010г. срочен договор за наем, наемателят е заплатил част от месечната наемна цена за м.октомври 2010г. и ноември 2010г. и че не е установено в уговорения срок /до пето число на текущия месец – чл.3.1. от договора/ наемателят да е заплатил остатъка от дължимия наем за тези месеци /в общ размер на 2 400лв.-по 1 200лв. месечно/, нито наемната цена за м.декември 2010г. Обсъдено е, че наемодателят се е възползвал от уговорената в чл.14,ал.1, предл.трето от договора възможност, предвиждаща прекратяването му при неплащане на една наемна вноска с писмено седемдневно предизвестие от наемодателя. Констатирано е, че с нотариална покана връчена на наемателя на 15.12.2010г., „С.“ е посочил че към 13.12.2010г. не е платена фактурираната наемна цена от 2000лв. /доплащане на първоначалната авансово дължима вноска на наемите за първите два месеца от действието на договора/ и наемната цена от 1 200лв. за м.декември, дължима до пето число на текущия месец, както не са неплатени консумативи в общ размер 2 267.66лв.; позовавайки се на разпоредбата на чл.14,ал.1,изр.трето от договора, наемателят е поканил и дал срок до 23.12.2010г. на наемателя да заплати сумите и е предупредил, че в противен случай ще счита договора за прекратен. За безспорно е прието, че плащане до изтичането на срока не е последвало, поради което е мотивирано, че предпоставките за разваляне на процесния договор са осъществени-наемодателят надлежно и по предвидения в договора ред е упражнил правото си на разваляне, като е дал достатъчен срок за изпълнение. Въззивната инстанция изрично е отразила, че с писмо от 23.12.2010г. в отговор на нотариалната покана, наемателката е направила признание на задълженията си и на неизпълнението на договора, като се е извинила за забавата си, обосновавайки я с извършен ремонт в обекта. Обсъдено е, че дори да са вложени средства за ремонт /за което доказателства не са били представени/, те, съгласно чл.11,ал.3 са за сметка на наемателя. СГС е приел за доказано, че след като е спрял да плаща договорените суми, заради което договорът е прекратен, наемателяте останал в имота въпреки противопоставянето на наемодателя, което обуславя основателността на претенциите на последния по предявения насрещен иск по чл.236,ал.2 ЗЗД.
С оглед на възпроизведените по-горе фактически и правни доводи на СГС, искането за допускане на касационното обжалване е неоснователно.
Първият материалноправен въпрос е неясен и неконкретен. Изводите на въззивната инстанция относно прекратяването на срочния наемен договор са основани изцяло на тълкуването на договора и на изрично предвидената в него възможност за прекратяването на срочния наемен договор преди изтичане на наемния срок поради неизпълнение на задълженията на наемателя. В конкретната хипотеза прекратяването от наемодателя е уговорено да стане при спазване на строги предпоставки, аналогични на тези по чл.87,ал.1 ЗЗД-неизпълнение на задължението от наемателя по причина, за която той отговаря, даване от наемодателя на подходящ срок от за изпълнение и предупреждение, че след изтичането му ще счита договора за прекратен Изложените мотиви са именно в насока съобразяване на тези изисквания в отправената нотариална покана и безрезултатно изтичане на срока. Неотносимо е позоваването на решението по т.д.№ 185/2009г. на 1 т.о., тъй като произнасянето в него е във връзка с прекратяване на безсрочен договор за наем и съдържанието на предизвестието по чл.238 ЗЗД. Неясно е виждането на касатора за необходимост от „други действия“, извън отправянето на „обикновена“ нотариална покана. При липсата на релевантен за спора материалноправен въпрос искането на касатора за допускане на обжалването по изложеното в т.1 от приложението към касационната жалба не може да бъде уважено. Формално е позоваването на противоречива съдебна практика по въпроса за прекратяването на срочните наемни договори и както се посочи, даденото от СГС разрешение на въпроса е предопределено от конкретиката на процесния договор-предвидените в него условия за предсрочно прекратяване.
Не следва искането за касационно обжалване да бъде уважено и във връзка с втория въпрос, тъй като липсва основание за преценка постановеното решение да страда от порок, при който обжалването да бъде допуснато служебно, с оглед указанията в т.1 на ТР № 1/19.02.2010г. за проверка на валидността му. Освен че касаторът смесва активна и пасивна легитимация на страните по спора, евентуалното изтичане на мандата на управителните органи на юридическо лице /данни за който факт по делото няма, а приложените към молба вх.№ 11764/04.11.2015г. документи не могат да бъдат обсъждани, тъй като в процедурата по чл.288 ГПК е недопустимо представяне на доказателства-„новооткрити”, респ.позоваване на „новонастъпили обстоятелства”, както се сочи в нея/ не води до загуба на процесуална правоспособност на страната-до невъзможност тя да участва като страна по съдебен спор, нито процесуалният закон предвижда конституиране на новоизбраните органи в процеса или необходимост от потвърждаване на надлежно учредената представителна власт на пълномощника. Ответник по спора е юридическото лице, а не неговите органи, поради което въпрос за изтичане на мандат на страната не би могъл да стои.
Касаторът следва да заплати на насрещната страна поисканите и доказани разноски за производството, за които е представен списък по чл.80 ГПК-сумата 1 800лв. по представения договор за правна защита и съдействие от 10.12.2014г. , преводно нареждане и операционна бележка от 12.12.2014г.
Поради изложеното, ВКС, ТК, състав на Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Решение № 5250 от 09.07.2014г. по в.гр.д.№ 14507/2013г. на СГС, ГО 2-„Г“ въззивен състав.
Осъжда ЕТ К.-С. Д.“ да заплати на „С. на българските журналисти“ сумата 1800лв. /хиляда и осемстотин лева/ разноски за производството.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: