4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 906
София, 22,12,2011 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на деветнадесети декември две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
изслуша докладваното от съдията Чаначева ч.т.дело № 764/2011 година.
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на Г. М. С. лично и като управител на [фирма] – [населено място] против определение №729 от 19.04.2011г. по ч.гр.дело №1237/2011 г. на Софийски апелативен съд.
Ответникът по частната касационна жалба –„ Е. Ви Би Л.” О. – [населено място] е на становище, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, поради което обжалваното определение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК.
Разпоредбата на чл.274, ал.3 ГПК обвързва допускането до разглеждане на частната касационна жалба с наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. В своето изложение, представено, след реализирано производство по чл.285 ГПК, касаторът в контекста на оплакването си за неправилност на обжалвания съдебен акт/ така и определено от страната/ е разгледал установите според него факти, като е развил своето разбиране по процесуалноправния спор, изложил е доводи идентични с тези в частната касационна жалба. Посочил е, че според него основния правен въпрос бил – „ дали производството да продължи в частта по внесените частни жалби и допълнителни такива от 15.07.2009г. и от 07.09.2009г. на доверителя ми или да прекрати производството по делото, поради погрешно проведена процедура по оспорване на издаден изпълнителен лист по новия ГПК, вместо по стария ГПК.” Страната е развила оплакване за неправилност на съдебния акт, тъй като съдът не бил се съобразил с внесените частни жалби. Т. е противоречие с решение №1488/99г. на ВКС, V г.о. , което според страната „ сочело” че необсъждането на всички доказателства приложени по делото е основание за допускане до разглеждане на частната касационна жалба.В същият смисъл било и решение на ВАС. Страната е заявила, че намира, че въззивния съд не направил цялостна преценка на предмета на обжалване, което било основание по чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК. Възпроизведен е и текста на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, мотивиран лаконично с това, че решението на ВКС по конкретния случай ще допринесе за създаване на практика, обективираща точното приложение на закона. Други доводи не са развити.
Касаторът не е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, съобразно изискването на чл.280, ал.1 ГПК, който следва да бъде свързан с решаващия извод на въззивния съд, обусловил обжалвания резултат. Липсата на такъв въпрос, обосновава извод за неоснователност на искането за допускане до касационно обжалване на определението, тъй като той съставлява общо основание по смисъла на текста и неговата ясна и точна формулировка е задължение за жалбоподателя – изрично т.1 ТРОСГТК на ВКС на РБ №1/2009г. Следователно,заявения като твърдение, общ въпрос няма такива характеристики, тъй като е фактически, а не правен и се свежда до очертаване на предмета на спор и то в контекста на становището на страната, а не съобразно решаващите мотиви на съда. Изложеното разбиране на страната за неправилност на обжалваното определение / така квалифицирани и от нея/, идентични с изложените в частната касационна жалба оплаквания са относими към разглеждането на спора по същество, но не обосновават приложно поле на нормата на чл.280, ал.1 ГПК. Посоченото от страната основание не е обосновано с доводи, тъй като страната е сочила решение на ВКС, постановено по реда на чл.218а ГПК / отм./ и поради това относимо към чл.280, ал.1, т.2 ГПК, но само като акт включен в обхвата на сравняваните с въззивното решение актове, тъй като друга относимост не се установява – решението на ВКС, третира различна хипотеза по различен иск и съответно няма релевантност към твърдяното от страната основание. Решението на ВАС също е без правно значение, тъй като не обективира съдебна практика по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, предполага обосноваване от страна на касатора, че конкретно формулирания правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК № 1/2009г. С оглед тези предпоставки, страната не е изложила каквито и да било доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба, тъй като такъв довод не е възпроизвеждане текста на основанието, нито лаконичното отбелязване, че нямало уеднаквена съдебна практика. Липсват доводи, свързани с противоречивото прилагане на конкретна правна норма, като липсва и обосноваване на неяснотата или непълнотата на тази норма, поради която касаторът счита, че се нуждае от тълкуване.
По изложените съображения, не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, поради което атакуваното определение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. На основание чл.78, ал.3 ГПК на ответника по касация следва да бъдат присъдени направените в настоящето производство разноски в размер на 2024.47 лв.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №729 от 19.04.2011г. по ч.гр.дело №1237/2011 г. на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА Г. М. С. от [населено място] и [фирма] – [населено място] да заплатят на [фирма] – [населено място] направените разноски в размер на 2024.47 лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: