3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 906
С., 26,11,2013 година
Върховният касационен съд на Република Б., Търговска колегия, І т.о., в закрито заседание на 18 ноември две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Росица Божилова
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от председателя /съдията/ Никола Хитров
т. дело № 1533 /2013 год.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Л. Б. П. от С. против решение № 1579/8.10.2012 г. по гр.д. № 1456/2012 г. на Софийски АС в частта, с която: 1. По същество отхвърля предявената от касатора срещу А. Б. АД претенция за лихва по чл.86,ал.1 ЗЗД върху присъденото обезщетение 15 000 лв. за периода от 11.12.2006 г. до 26.04.2007 г., като погасен по давност, 2.Потвърждава решение от 27.11.2011 г. по гр.д. № 4783/2010 г. на СГС в останалата част, с която искът е отхвърлен за разликата над присъдените 15 000 лв. до предявения размер 625 000 лв. и са присъдени разноски. 3. Потвърждава определението от 2.02.2012 г. по чл.248 ГПК, с което А. Б. АД е осъдено да заплати на Л.П. сумата 915.60 лв. на основание чл.78,ал.1 ГПК.
Ответното АД представя отговор, който започва с “предявяваме настоящата насрещна въззивна жалба срещу решението на СГС” и завършва с “касационната жалба е неоснователна”. С оглед на това, както и липса на становище по изложението за допускане, претенцията за юрисконсултско възнаграждение не следва да бъде уважена.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се твърди: 1. По въпроса от кой момент се дължи законна лихва за непозволено увреждане, съдът се е произнесъл в противоречие със задължителна практика на ВКС., 2.Въпросът за съотношението между понятията застрахователна сума /лимит на отговорност/ по п.1,т.5 КЗ и минимални суми на застрахователно покритие по Директива 2005/14/ЕО, т.е. коя материалноправна норма следва да се прилага, бил от значение за развитие на правото.
ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното:
1. Не е налице твърдяното противоречие с Р 200/22.11.2010 по т.д. 84/2010 на ІІ т.о. и др. Безспорно е, че съобразно чл.84,ал.3 ЗЗД, законната лихва върху обезщетението следва да бъде присъдена от датата на увреждането. Но в обжалваното решение, е възприето възражението за изтекла погасителна давност, която настъпва от датата на завеждане на иска назад-Р 160/17.12.2012 по т.д. 808/2011 на ІІ т.о.
2. Директивата е законодателен акт с който се определя цел, която всички страни от ЕС трябва да постигнат, като всяка отделна страна сама решава по какъв начин, т.е. в Директивата се дават препоръки и те нямат задължителен характер, какъвто например има регламента, който е законодателен акт подлежащ на задължително приложение. Освен това, към датата на процесното ПТП 11.12.2006 г. Б. не е била страна-членка на ЕС.
Лимитите са обективен белег за икономическите условия, които следва да бъдат съобразени при определяне на обезщетението, но те не са пряк израз на справедливият размер на обезщетението за конкретното застрахователно събитие. Те нямат самостоятелно значение, а могат да бъдат взети предвид само при отчитане на конкретните икономически условия, имащи значение за формиране на критерия за справедливост. Вредата е обективно състояние. Критерият за справедливост при оценка на претърпените от пострадалия неимуществени вреди не би следвало да се влияе от това, кой е ответникът дължащ обезщетение-делинквентът или неговия застраховател, а лимитите имат отношение само към отговорността на последния.
По размера на присъденото обезщетение няма формулиран правен въпрос, но следва да се има предвид, че от определения от съда размер 50 000 лв. са приспаднати извънсъдебно заплатените от застрахователя 35 000 лв.
Касаторът няма интерес да обжалва потвърденото определение от 2.02.2012 г., тъй като неговият диспозитив му присъжда допълнително разноски, които са определени по съразмерност.
По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280,ал.1 ГПК и затова не следва да се допуска до разглеждане по същество.
Водим от горното, ВКС-І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 1579/8.10.2012 г. по гр.д. № 1456/2012 г. на Софийски АС в обжалваните части.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: