ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 906
София, 29. септември 2017 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и седми септември две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр. д. № 1834 по описа за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 19/23.01.2017 на Пазарджишкия окръжен съд по гр. д. № 894/2016, с което е потвърдено решение № 824/03.11.2016 на Пазарджишкия районен съд по гр. д. № 2417/2016, с което са уважени предявените искове за признаване незаконността на уволнението, за възстановяване на работа и за заплащане на обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ.
Недоволен от решението е касаторът [община], представляван от адв. Д. С. от ПАК като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправния въпрос може ли съдът да признае незаконността на уволнение на основание, което не се претендира от ищеца в исковата молба и не се оспорва от ответника с отговора на исковата молба и по материалноправния въпрос налице ли е вливане на едно предприятие в друго по смисъла на чл. 123, ал. 1, т. 2 КТ, когато по решение на Общински съвет е закрито общинско предприятие – работодател по смисъла на § 1, т. 1 КТ и дейностите му са прехвърлени в новата структура на общината, които (въпроси) са решени в противоречие с практиката на ВКС и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Позовава се на противоречие с практика на ВКС.
Ответницата по жалбата З. Д. К., представлявана от адв. Ал. Ш. от ПАК, я оспорва, като неоснователна и счита, че повдигнатите въпроси нямат претендираното значение и не са разрешени в противоречие с практиката на ВКС. Претендира направените по делото разноски за касационното производство.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че първият иск е неоценяем, а вторият и третият са обусловени от първия, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Жалбата е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че ищцата е работила като „Социален работник“ в Общинско предприятие „Патронаж, детско, ученическо хранене и почивно дело” по безсрочен трудов договор № 0011/15.09.2004, като със заповед № 219/30.06.2016 на директора на предприятието, считано от 01.07.2016 г., трудовото правоотношение на ищцата е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 1 КТ, поради закриване на предприятието, на основание Решение № 268/26.04.2016 на Общински съвет [населено място]. С посоченото решение е дадено съгласие за закриване на ОП „Патронаж, детско, ученическо хранене и почивно дело“ и прехвърляне дейностите на Общинското предприятие в новата структура на [община], като с Решение № 308/26.05.2016 на Общинския съвет е отменена старата структура на [община] и е приета нова структура на общинската администрация и дейностите към нея. В тази връзка със Заповед № 804/01.06.2016 на кмета на [община] е утвърден нов Устройствен правилник на общинската администрация, като по делото е приложено длъжностно разписание на длъжностите в звено „Социални услуги, столово хранене и почивна база“, от което е прието за установено, че в дейността „Домашен социален патронаж“ не съществува длъжността „Социален работник“, а съществува длъжността „Медицинска сестра/социален работник“. Въззивният съд е приел, че за да се прекрати трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 1 КТ, поради закриване на предприятието, следва да са налице кумулативно две условия: 1) предприятието да е закрито като структурно звено и 2) напълно да е преустановена дейността на предприятието, както производствената, така и служебната дейност. В случая е налице само първото изискване на закона – закриване на предприятието, но без да е преустановена дейността му. Въззивният съд е приел, че е налице хипотезата на чл. 123, ал. 1 КТ – запазване на трудовото правоотношение при универсално правоприемство, в случая вливане на едно предприятие в друго (чл. 123, ал. 1, т. 2 КТ). При тази хипотеза на универсално правоприемство вливащото се предприятие представа да съществува, като структурна и организационна единица, а дейността на предприятието преминава в приемащото предприятие. По възражението на ответника, че съдът се е произнесъл по иска за незаконност на уволнението по основание, което не е релевирано в исковата молба, съдът е приел, че същото е било преклудирано с отговора на исковата молба, а разгледано по същество е неоснователно. Въззивният съд е приел, че в исковата молба ищцата е посочила, че уволнението е незаконосъобразно, тъй като в случая е приложима разпоредбата на чл. 123, ал. 1 КТ – запазване на трудовото правоотношение при промяна на работодателя, а приложението на конкретната хипотеза на правната норма е преценка на съда, а не на страната. В този смисъл е прието, че не е приложима хипотезата на чл. 123, ал. 1, т. 7 КТ, при която предприятието продължава да съществува като структурна и организационна единица, част от дейността на предприятието се прехвърля в друго предприятие, ведно с материалните активи, които са необходими за осъществяване на дейността. Предвид изложеното, въззивният съд е приел, че извършеното уволнение е незаконно и следва да бъде отменено, поради което предявените искове са уважени.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, макар повдигнатите въпроси да обуславят решението по делото, но те са разрешени в съответствие с практиката на ВКС. Съдът е съобразил установената практика, че страната не е длъжна да знае право и не е длъжна да сочи правната квалификация на предявения от нея иск, тя е длъжна да посочи съдържанието на претендираното от нея право (в петитума на исковата молба) и фактите и обстоятелствата, от които то произтича (в основанието на исковата молба). Ако страната посочва правна квалификация, това не обвързва съдът, който е длъжен служебно да определи вярната правна квалификация на предявения иск. Първоинстанционният съд не е обвързан от посочената от страните правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните права, претендирани от ответника и на направените възражения, реплики и дуплики. Съгласно чл. 146, ал. 1, т. 2 ГПК той е длъжен служебно да посочи в доклада вярната правна квалификация на всички правоотношения, предмет на делото. В случая въззивният съд не се е отклонил, а е съобразил даденото разрешение с посоченото от касатора решение № 665/01.11.2010 г. на ВКС, IV г.о. по гр. д. № 242/2009, че предявеният иск за признаване на незаконност на уволнението не може да бъде разгледан на основание, което не е посочено от ищеца. Основание на предявения иск са фактите и обстоятелствата, от които произтича претендираното право. За да признае или отрече претендираното право съдът следва да прецени правното значение и на тези факти и обстоятелства, които ответникът счита, че имат значение за възникването, променянето или прекратяването на претендираното право. Когато ищецът претендира съществуването на едно материално субективно право, той въвежда правопораждащите факти с иска, а ответникът въвежда правоизключващите, правоунищожаващите, правоотлагащите и правопогасяващите факти с възражения. Когато ищецът отрича съществуването едно материално субективно право, тъй въвежда правоизключващите, правоунищожаващите, правоотлагащите и правопогасяващите факти с иска – те са неговото основание, а ответникът въвежда правопораждащите факти и обстоятелства с възражение. С тези свои процесуални действия, както и с репликите, дупликите и т. н. страните очертават предмета на доказване. С иска за признаване на уволнението за незаконно по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ ищецът отрича потестативното право на работодателя да прекрати трудовото правоотношение с едностранно изявление. Предмет на делото е съществуването на това потестативно право. Ако съдът признае, че това потестативно право е съществувало и е надлежно упражнено, уволнението е законно, а ако съдът признае, че това потестативно право не е съществувало или не е надлежно упражнено, уволнението е незаконно. Затова ищецът по иска за признаване на уволнение за незаконно трябва да посочи всички факти, които опорочават, отлагат или погасяват оспорваното потестативно право на работодателя, а ответникът – всички факти, които пораждат това право или имат значение за надлежното му упражняване. Разбира се, няма пречка ищецът да посочи някои правопораждащи факти, а ответникът – някои опорочаващи, правоотлагащи или правопогасяващи факти. Независимо от това от кого са посочени и с чии процесуални усилия те са доказани, съдът може да основе решението си върху тях. Съдът не може да основе решението си по иск за признаване на уволнението за незаконно по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ на факти, които опорочават, отлагат или погасяват оспорваното потестативно право, но не са посочени от ищеца в исковата молба. След предявяването на иска ищецът може да допълва исковата си молба, като посочи нови факти само ако е направил съответното възражение срещу оспорваното потестативно право на работодателя, но е пропуснал да посочи някои от фактите, на които то се основава. Още по-малко това може да направи въззивният съд, ако новите факти се посочват за първи път във въззивната жалба или по-късно във въззивното производство.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по материалноправния въпрос налице ли е вливане на едно предприятие в друго по смисъла на чл. 123, ал. 1, т. 2 КТ, когато по решение на Общински съвет е закрито общинско предприятие – работодател по смисъла на § 1, т. 1 КТ и дейностите му са прехвърлени в новата структура на общината. Въззивният съд е съобразил установената практика на ВКС, че фактическият състав „закриване на предприятието“, като основание за прекратяване на трудовото правоотношение, е налице когато дейността на същото за в бъдеще се преустановява напълно, а преструктуриране или реорганизация представлява сливане, вливане, отделяне или разделяне на дейността на предприятието или на част от нея, но не и преустановяване на същата (вж. решение № 526/30.06.2010 на ВКС, III г. о. по гр. д. № 1643/2009).
При този изход на делото, на ответника по касацията следва да бъдат присъдени направените по делото разноски за касационното производство за адвокатско възнаграждение.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 19/23.01.2017 на Пазарджишкия окръжен съд по гр. д. № 894/2016.
ОСЪЖДА [община] да заплати на З. Д. К. от. Б. сумата 500 лева разноски по делото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.