О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 906
София, 09.12. 2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на трети декември, две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като изслуша докладваното от съдия Ерик Василев гр.д. № 3169 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано по касационна жалба на Прокуратура на Република България срещу решение № 1506/20.06.2019 г. по в.гр.д. № 238/2019 г. на Апелативен съд София, с което се потвърждава решение от 03.12.2018 г. по гр.д. № 144/2018 г. на Окръжен съд Благоевград в частта, в която е уважен предявения иск от Н. В. Х. на основание чл.2б ЗОДОВ за обезщетение на неимуществените вреди в размер на сумата от 5000 лева, ведно със законните лихви от 19.07.2018 г. до изплащане на сумата, поради нарушаване правото на разглеждане и решаване на досъдебно производство № 252/2013 г. по описа на РУП Петрич в разумен срок.
В касационната жалба се твърди, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и е необосновано по отношение на размера на обезщетението, а в изложение към жалбата се поддържа, че са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпросите относно точното прилагане на принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД, както и за съдържанието на понятието „справедливост“ по чл.52 ЗЗД, към който препраща чл.4 ЗОДОВ. Според касатора, въпросите са разрешени в противоречие с практиката на ВКС обективирана в ППВС № 4/23.12.1968 г., т.ІІ, ТР № 1/04.01.2001 г. на ВКС, т.19, ТР № 3/22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС, т.3 и т.11 и други решения на ВКС.
Ответникът по касационната жалба Н. В. Х. чрез адвокат С. Т. от АК – Б. е подал писмен отговор, в който счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване и претендира направените разноски в настоящата инстанция.
За да постанови решението, въззивният съд е приел, че са налице всички предпоставки за ангажиране отговорността на държавата на основание чл.2б, ал.1ЗОДОВ, поради продължителността на досъдебно производство, образувано в РУП Петрич, извън разумния срок по смисъла на чл.6, §1 КЗПЧОС, от което са причинени вреди. Съдът е установил, че ДП № 252/2013 г. е образувано на 18.05.2013 г. и преобразувано в сл.дело № 104/2016 г. за престъпление по чл.131, ал.1, т.12, вр. чл.130, ал.2, вр. чл.20, ал.2 НК и чл.325 НК, от което е пострадал ищеца по делото. Лицата участвали в инцидента на 18.04.2013 г. са били привлечени като обвиняеми през 2015 г., но производството частично е прекратено поради давност за престъплението по чл.131 НК, а след отмяна на постановленията за прекратяване от 2017 г., наказателното производство още е на досъдебна фаза и на 04.04.2018 г. е привлечен като обвиняем в същото ДП № 252/2013 г. При липсата на данни за трайно увреждане и промяна в начина на живот на пострадалия, степента на емоционално засягане от неразумно бавните действия на правозащитните органи в продължение на повече от шест години на досъдебна фаза, вкл. спиране и прекратяване на производството, според въззивната инстанция, справедливото обезщетение на вредите е в размер на 5000 лева.
При проверката на основанията за допустимост, настоящият състав на Върховния касационен съд счита, че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по материалноправния въпрос, за приложението на чл.52 ЗЗД при определянето на размер на обезщетението за неимуществените вреди в хипотезата на чл.2б, ал.1 ЗОДОВ, във вр. с чл.6, §1 КЗПЧОС.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1506 от 20.06.2019 г. по в.гр.д. № 238/2019 г. на Апелативен съд София.
Прокуратурата не дължи държавна такса.
Делото да се докладва на председателя на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд за насрочване в открито заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.