Определение №906 от по търг. дело №4480/4480 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н   И   Е
 
№  906
 
София,  17.07.2009 година
 
                                  
В ИМЕТО НА НАРОДА
 
            Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шестнадесети юли две хиляди и девета година, в състав:
                                              
                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
                                                        ЧЛЕНОВЕ:  Жива Декова
                                                                                      Олга Керелска
 
като изслуша докладваното от съдия Керелска гр. дело № 533/2009 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
                   Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Й. С. Р. , чрез адв. И срещу решението постановено по гр.д. № 2114/2008 год. на СГС, ІVД отд.
С обжалваното решение въззивната инстанция е потвърдила решение от 29.08.2007 год., постановено по гр.д. №28069/2006 год. на СРС, ІГК, 49 състав, с което на осн. чл. 59 ЗЗД Й. С. Р. е осъдена да заплати на Т. В. С. сума в размер на 6 551,53 лв., представляваща заплатени от ищеца ел. енергия, парно, отопление, топла и студена вода и телефон за периода от 09.2002 год. до 10.2005 год., ползвани за апартамент №4, находящ се в гр. С., ул.”Голаш” №24, ведно със законната лихва от 18.12.2006 год. до окончателното изплащане на сумата .
С касационната жалбата се поддържа, че решението е неправилно поради противоречие с материалния и процесуалния закон и е необосновано – основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК.
Представено е изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.284,ал.3,т.1, съдържащо се в молба от 03.02.2009 год. . В него касаторът обосновава , че въпросът на какво основание могат да се търсят сумите , плащани от ищеца , е съществен процесуалноправен въпрос, от който зависи изхода на делото. Приетото от въззивната инстанция, че отношенията между страните във връзка с плащане от страна на ищеца на суми за консумативи за апартамента семейно жилище се уреждат от чл.59 ЗЗД противоречи на практиката на ВКС. В тази връзка се позовава на ППВС №1/79, както и на решение №821/2008 год., ІІг.о. на ВКС. Като съществен материалноправен въпрос касаторът е посочил въпросът дали доброволното плащане на суми за консумативи за бившата съпруга и детето ,представлява изпълнение на нравствен дълг. По този въпрос според касатора решението противоречи на практиката на ВКС и по конкретно на ППВС №1/79, т.2. Въпросът за това дали лишаването на единия съпруг от ползване на един имот- семейна имуществена общност, му дава право да търси обезщетение, според касатора също е съществен материалноправен въпрос от който зависи изходът на делото във връзка с направеното от касатора възражение за прихващане и който също решен в противоречие с практиката на ВКС – Р №557/1998 год., състав на І г.о. на ВКС.
Ответникът по касация Т. В. С. от гр. С. не взема становище по жалбата.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК.
При преценка за допустимост на касационното обжалване, Върховният касационен съд констатира следното:
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че ищецът е собственик на процесния апартамент, който след развода между страните е предоставен за ползване на касаторката и роденото от брака между страните непълнолетно дете, че за процесния период ищецът е заплащал ползваните за апартамента консумативи в общ размер от 7 207,09 лв. С оглед на това е приел, че е налице фактическия състав на чл. 59 ЗЗД. Същевременно е приел за неоснователни направените от ответницата касаторка възражения за прихващане.
Касационно обжалване на въззивното решение следва да се допусне. Възприетото от въззивната инстанция становище досежно въпроса дали може да се претендира обезщетение от единия съпруг, когато е лишен от ползването на недвижим имот семейна имуществена общност,който е предмет на направеното възражение за прихващане от ответницата – касатор е в противоречие с практиката на ВКС / Р 0557/01.12.1988 г. по гр.д.441/88г. І г.о./
Налице е основанието по чл.280, ал.1,т.1 ГПК поради което и на осн. чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о.
 
О П Р Е Д Е Л И:
 
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение №450/25.11.2008 год., постановено по гр.д. №2114 /2008 год. на СГС, ВК, ІV Д отделение по касационната жалба на Й. С. Р..
УКАЗВА на касатора Й. С. Р. да внесе по сметката на ВКС държавна такса в размер на 54 лв. в едноседмичен срок от съобщението .
След представяне документ за внесена такса делото да се докладва на Председателя на ІІІ г.о. за насрочване.
В противен случай делото да се докладва на съдията -докладчик за връщане на касационната жалба.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
 
 
 
 

Scroll to Top