ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 907
София, 15.07.2014г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шестнадесети юни две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 1174 по описа за 2014г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат П. като процесуален представител на С. а. „Д.Ц.” [населено място] срещу въззивното решение на Великотърновския окръжен съд /ВТОС/ от 07.ХІ.2013г. по в.гр.д. № 981/2013г.
Ответницата по касационната жалба Е. Р. Г. – П. от [населено място] в отговора си по реда на чл.287 ал.1 от ГПК чрез адвокат К. е заела становище за недопускане на касационно обжалване. Претендира разноски.
Касационната жалба е допустима – подадена е в преклузивния срок, от страна, имаща право и интерес от обжалването и е срещу валиден и допустим съдебен акт.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение ВКС на РБ констатира следното:
С решението си от 07.ХІ.2013г. ВТОС е потвърдил решението на Свищовския РС от 20.VІ.2013г. по гр.д № 1032/2012г., с което е призната за незаконна и е отменена заповед от 16.Х.2012г., с която на Е. Г. – П. е наложено дисциплинарно наказание „забележка”.
За да постанови решението, въззивният съд, препращайки и към мотивите на първоинстанционния, е приел, че е нарушена разпоредбата на чл.193 КТ при налагане на дисциплинарното наказание. Обяснения от ищцата за закупуването на 3 кг наденица от стола по цени, намалени със субсидия, са поискани и съответно получени /чрез докладни записки/ от Проф.Г., заемащ длъжността „финансов мениджър”, който не е бил оправомощен за това, поради което дадените пред него обяснения не са годни да удовлетворят изискването на закона; субектът на дисциплинарната власт е посочен в чл.192 ал.1 КТ; всяко наказание, наложено без изслушване, респ. без поискване на обяснения, и то от субекта на дисциплинарна власт, а не от което и да е лице, независимо дали то е пряк ръководител на нарушителя или не, е незаконно, след като последното лице няма възложени правомощия за това. Но дори да се приеме, че обяснения са поискани и получени от оправомощено лице, това не би довело до извод, че дисциплинарното производство е осъществено съобразно посочената разпоредба. По делото са представени две докладни записки с резолюция за даване на обяснения, но описаните в тях действия не съответстват изцяло на тези, съдържащи се в заповедта за налагането на дисциплинарно наказание, а работодателят е следвало изрично да изиска обяснения по повод наличието на дисциплинарна преписка срещу ищцата, което не е сторено.
В изложението на СА „Д.Ц.” по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК се сочи произнасяне от въззивния по въпроса ръководни длъжностни лица с делегирани им по силата на длъжността им контролни функции да изискват и приемат обяснения от работниците по чл.193 КТ в противоречие с ТР № 6/2012г. на ОСГК и който въпрос бил от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че не са налице в случая предвидените в чл.280 ал.1 от ГПК предпоставки за допускане на касационното обжалване на атакуваното въззивно решение.
По единствения поставен от касатора въпрос въззивният съд не се е произнесъл и това е така, тъй като въобще липсва извод, обуславящ изхода на спора, отнасящ се до възможността ръководни длъжностни лица с делегирани им по силата на длъжността им контролни функции да изискват и приемат обяснения от работниците/служителите. Освен това с ТР № 6/2012г. на ОСГК не се обосновава твърдението на касатора за произнасяне от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС. В това тълкувателно решение е дадено разрешение на въпроса за допустимостта на делегирането на работодателска правоспособност чрез упълномощаване при прекратяване на трудово правоотношение извън случаите на налагане на дисциплинарно наказание по чл.192 ал.1 КТ.
Следва да се отбележи и че дори въззивният съд да се е произнесъл по поставения въпрос, той не би бил от значение за изхода на делото с оглед втория сам по себе си решаващ извод в атакуваното решение, че процедурата по чл.193 ал.1 КТ не е изпълнена, тъй като не са поискани обяснения във връзка с описаното в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание дисциплинарно нарушение, въпрос във връзка с което произнасяне касаторът не е релевирал като основание за допускане на касационно обжалване.
На основание чл.78 ал.1 ГПК на ответницата по касация следва да бъдат присъдени 600лв. разноски за настоящата инстанция /адвокатско възнаграждение/ по договор за правна защита и съдействие от 11.ІІ.2014г.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Великотърновския окръжен съд № 482 от 07.ХІ.2013г. по гр.д № 981/2013г.
ОСЪЖДА С. А. „Д.Ц.” [населено място] да заплати на Е. Р. Г. – П. от [населено място] 600лв. разноски за касационната инстанция.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: