4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 907
[населено място], 26.06.2012 г.
Върховният касационен съд на РБ, трето гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети май две хиляди и дванадесета година, в състав:
Председател: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
Членове: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдията Б. гр.д.№ 233 описа за 2012 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. В. Г., действащ като едноличен търговец с фирма “П. В.”, [населено място] срещу въззивно решение № 249 от 4.11.2011 г. по гр.д. № 358/2011 г. на Старозагорския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 41 от 4.05.2011 г. по гр.д. № 521/2010 г. на Районен съд, [населено място], с което жалбоподателят е осъден да заплати на [община] обезщетение за претърпяни имуществени вреди, изразяващи се в заплатена имуществена санкция по наказателно постановление № СЗ-52-ДНСК-537/18.11.2009 г. на зам. началника на ДНСК, [населено място] в размер на 10 000 лв. и разноски по събарянето на незаконен строеж в поземлен имот № 000381, намиращ се в землището на [населено място], общ. Гълъбово в размер на 8000 лв., както и направените разноски по делото.
В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа, че обжалваното решение е неправилно, постановено в нарушение на материалноправните разпоредби и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Според жалбоподателя въззивният съд е разрешил спора в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, което е основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1,т.1 ГПК. Изводът, че извършването на ремонт и доизграждане на двуетажна масивна сграда с пристройка към нея от жалбоподателя в имот собственост на общината без отстъпено право на строеж, без строителни книжа, без съгласие на собственика на имота, заради което общината е санкционирана от ДНСК съставлявало противоправно поведение от което са настъпили вреди за същата бил неправилен и изграден в противоречие със събраните по делото доказателства. Поддържа се също така, че основаният правен въпрос, който е останал неизяснен в разрез с практиката на Върховния касационен съд, и който е от значение за правилното решаване на делото е въпросът за наличието на деяние, което да е противоправно и наличие на вина от страна на жалбоподателя за да бъде ангажирана отговорността му по чл.45 ЗЗД.
Ответната страна- [община] не е подала писмен отговор на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд и е допустима.
Старозагорският окръжен съд е потвърдил решението на първоинстанционния съд, с което предявените от [община] срещу жалбоподателя искове за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 18 000 лв. са уважени. С обжалваното решение въззивният съд е приел, че са налице всички елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД за ангажиране отговорността на жалбоподателя- ответник по иска за репариране на доказаните имуществени вреди, претърпяни от ищцовата община като последица от извършения ремонт и доизграждане на двуетажна масивна сграда с пристройка към нея в имот собственост на общината без отстъпено право на строеж, без строителни книжа, без съгласие на собственика. Приел е, че заявените от ищцовата страна претенции за обезщетение за вреди от заплатена имуществена санкция в размер на 10 000 лв. по издадено наказателно постановление от Р., затова че в имот собственост на общината е изградена незаконна постройка и от изпълнена заповед за събаряне на същата в размер на 8 000 лв. са основателни. Изложил е съображения, че общината е претърпяла тези вреди, които са в причинна връзка с противоправното и виновно поведение на жалбоподателя, изразяващо се в ремонт и доизграждане на масивна сграда с пристройка в имот, собственост на общината без отстъпено право на строеж.
В изложение за допускане на касационно обжалване се поставя въпросът налице ли е деяние, което да е противоправно и виновно за да бъде ангажирана отговорността на жалбоподателя по чл.45 ЗЗД. Поддържа се, че този въпрос е решен от въззивния съд в противоречие с практиката на Върховния касационен съд.
Касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК.
Основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване е налице, когато в обжалваното въззивно решение правен въпрос от значение за изхода по делото е разрешен в противоречие с тълкувателни решения и постановления на Пленум на ВС; с тълкувателни решения на ОСГК на ВС, постановени при условията на чл. 86, ал. 2 ЗСВ /отм./; с тълкувателни решения на ОСГТК, на ОСГК, на О. на ВКС или решение, постановено по реда на чл. 290 ГПК. Противоречива съдебна практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК е налице когато един и същ въпрос е разрешен по различен начин в обжалваното въззивно решение и друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд, въззивен съд и решение на ВКС, постановено по реда на отм. ГПК. В случая поставеният от жалбоподателя въпрос относно наличието на предпоставките на чл. 45 ЗЗД за ангажиране на деликтната му отговорност не е разрешен в противоречие със задължителната практика / ППВС № 7/1959 г/. за обобщаване практиката на ВС по някои въпроси във връзка с отговорността за непозволено увреждане/. Даденото разрешение в задължителната практика е, че отговорността за непозволено увреждане по чл.45 ЗЗД се поражда при наличността на причинна връзка между противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди, като причинната връзка се доказва във всеки конкретен случай, а вината се предполага до доказване на противното.
В случая повдигнатия правен въпрос е от значение за изхода на делото, но не е налице противоречие между разрешението дадено в обжалваното решение на въззивния съд и даденото разрешение на същия въпрос в цитираното ПП на Върховния съд. За да уважи иска по чл. 45 ЗЗД въззивният съд е приел, че са налице всички елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД. Този въпрос лежи на плоскостта на доказването в процеса. Неправилната преценка на доказателствата може да доведе до опорочаване на фактическите изводи на съда, а не на правните такива и съответно да доведе до произнасяне по правен въпрос, което да е предпоставка за допустимост на касационното обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Не е налице и основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. За да е налице посоченото основание за допускане до касационно обжалване делото трябва да е решено в противоречие с влезли в сила решения на други съдилища, т. е. да е налице различно решаване на еднородни случаи, към които се прилага една и съща норма. Решаването на релевирания правен въпрос трябва да има за резултат различия в тълкуването и прилагането на едни и същи разпоредби от съдилищата. В случая не са представени и не са цитирани влезли в сила решения на съдилищата, което да обосновава противоречива съдебна практика по чл. 45 ЗЗД.
Твърденията в изложението, които касаят неправилността на решението, изразяващи се в опорочени фактически констатации, въз основа на които е приложен материалния закон се отнасят до основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК при вече допусната касация и не могат да обосноват приложното поле на чл. 280, ал.1 ГПК.
Водим от горното, Върховният касационен съд, ІІІ г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 249 от 4.11.2011 г. по гр.д. № 358/2011 г. на Старозагорския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :