2
ОПРЕДЕЛЕНИЕ по гр. д. № 264/11 г. на ВКС, І ГО, стр.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 907
гр. София, 07.10.2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на пети октомври през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
изслуша докладваното от съдия РИКЕВСКА гр. дело № 264 по описа за 2011 година и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производство по чл. 288 вр. с чл. 280 ал. 1 ГПК.
И. Е. К. обжалва решение № 240 от 17.12.2010 г. по гр. д. № 470/10 г. на Окръжен съд [населено място]. К. счита че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, на съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано.
Ответниците по касация Е. Р. К., М. Р. К., С. Р. К. и В. Р. К. оспорват жалбата.
ВКС, след като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил решение № 84 от 20.04.2010 г. по гр. д. № 700/09 г. на Районен съд [населено място], с което по отношение на касатора е признато за установено че ищците са собственици по давност и наследство на парцел ХVІІІ-45 в кв. 8а по плана на [населено място] с площ 980 кв. м., заедно с построените в него масивна и паянтова сгради и е отменен нот. акт № 122/06 г., поправен с нот. акт № 154/09 г. За да потвърди решението въззивният съд приел че искът е допустим, тъй не е установено предходно воденото дело да има за предмет идентичен спор за същия имот. Страните имали общ наследодател Е. К.. Ищците са наследници на сина му Р., а ответникът е друг син на Е.. След смъртта на Е. през 1944 г., в имота останал да живее неговия син Р.. С гласни доказателства било установено, че той построил намиращата се в имота къща. След смъртта на Р. през 1983 г. и до момента, в имота живеел ищецът В.. Ищците плащали данъци за имота и го декларирали като свой. Нямало доказателства че до снабдяването с констативен нотариален акт ответникът е владял, или да е оспорвал собствеността на ищците. Затова съдът приел че ищците придобили собствеността на имота по давност.
Преценката за допустимост се извършва от ВКС въз основа на посочените в изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК от касатора доводи и твърдения. В него касаторът е длъжен да формулира правен въпрос който е от значение за решаване на спора по конкретното дело. ВКС няма задължение, а и не може да формулира правен въпрос въз основа на сочените факти и обстоятелства в жалбата. Н. на правния въпрос е основание за недопускане на касационното обжалване.
Настоящият състав счита, че в изложението, което е част от жалбата, касаторът не е формулирал правен въпрос. В него се посочват основания за неправилност на въззивното решение по чл. 281 ал. 1 т. 3 ГПК, но не се посочват основания за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал. 1 ГПК. В производството по чл. 288 ГПК обаче, ВКС не проверява правилността на въззивното решение, а извършва преценка за критериите на чл. 280 ал. 1 ГПК при наличието на които касационната жалба следва да се допусне до разглеждане по същество. С оглед на изложеното, касационната жалба не следва да бъде допусната до касационно обжалване.
Ответниците по касация претендират за разноски. Тъй като не са представени доказателства за заплатени такива, разноски не се присъждат.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 240 от 17.12.2010 г. по гр. д. № 470/10 г. на Окръжен съд [населено място].
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: