О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 907
София, 16.08.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети август през две хиляди и десетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА ХАРИЗАНОВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 170 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Е. Г. С. от гр. Г., приподписана от адв. И, против въззивното решение № 223 от 11 ноември 2009 г., постановено по в.гр.д. № 304 по описа на окръжния съд в гр. Г. за 2009 г., в частта му, с която е потвърдено решение № 357 от 17 август 2009 г., постановено по гр.д. № 685 по описа на районния съд в гр. Г. за 2008 г. за даване на разрешение на децата Г. и Е. да пътуват извън пределите на страната, без да е необходимо за целта съгласието на бащата.
В жалбата се сочи, че решението е неправилно – постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводството и е необосновано, защото не са обсъдени всички доказателства по делото; в диспозитива си съдът всъщност е дал право на децата да пътуват неограничено като период във времето извън пределите на страната, като постановеното е вповече от поисканото; не съществува право на иск по чл. 72 СК (отм.), а следва да се постанови акт на спорна администрация, който замества липсващото съгласие; майката не е представила доказателство за доходите си; решението накърнява правата на касатора на режим на лични контакти с децата. В изложение по реда на чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК към касационната жалба, се сочи, че на основание чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК е налице неправилно и недопустимо произнасяне по предявен иск по чл. 72 СК (отм.) – противоречие с решение на ВКС; не са обсъдени всички обстоятелства, обуславящи интереса на децата, съобразно ППВС № 1/1974 г.; съдът е постановил решение над исканото; налице е противоречиво разрешаване на въпроса за съобразяване на заместващото съгласие с определения режим на лични контакти с бащата (сочи се решение на СГС) и по въпроса за възможността да бъде разрешено пътуване за неопределено време (сочи се решение на окръжния съд в гр. Р.. С. се още и решение на СГС, без да е ясно по какъв въпрос. Представя се решение № 21 по гр.д. № 717 за 2000 г. на ІІ ГО и три определения на ВКС по реда на чл. 288 ГПК.
Ответницата Д. С. С. със съдебен адрес в гр. Р., чрез процесуалния си представител адв. Д, в отговор по реда на чл. 287 ал. 1 ГПК изтъква доводи за липсата на основание за допускането на касационното обжалване за атакуваното решение, както и за неоснователността на жалбата.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
С решението си въззивният съд приел, че искът е с правно основание по чл. 72 СК (отм.); поради недаването на съгласие от страна на бащата за това децата да посещават майката през ваканциите, е налице спор между родителите; от изготвените два социални доклада – от Г. и от И. , е явно, че издаването на паспорти и пътуването на децата в И. ще е в техен интерес, а майката има необходимите условия и средства да ги приеме; децата се отглеждат от бабата по майчина линия в Г. , като пътуванията им само през ваканциите няма да ощетят личните контакти с бащата.
Касационният съд намира, че са налице предпоставките на чл. 280 ал. 1 ГПК за допускане на атакуваното решение до касационно разглеждане.
Допускането до касационен контрол се търси по първите две основания на чл. 280 ал. 1 ГПК – поради необходимостта ВКС да разреши поставен правен въпрос, разрешен в противоречие с практиката на ВКС и разрешаван противоречиво от съдилищата.
Първият поставен процесуалноправен въпрос е във връзка с посочената от съда квалификация на претенцията. Макар касаторът да сочи основанието по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, представеното съдебно решение на състав на ВКС е постановено при действието на отменения ГПК и не попада в кръга на съдебната практика, задължителна за съдилищата по смисъла на чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК. Според приетото в решение № 21 по гр.д. № 717 за 2000 г. на ІІ ГО, при спор между родителите във връзка с упражняването на родителските права, съдът не се произнася по предявен иск, а постановява акт на спорна съдебна администрация, който замества липсващото съгласие между страните. Въпросът с правната квалификация на претенцията обаче не е обуславящ изхода на спора, каквото е изискването по отношение на въпросите, водещи до допускането на касационния контрол по смисъла на чл. 280 ГПК. Дали съдът е приел, че е предявен иск по чл. 72 от отменения СК (какъвто не съществува, както е прието в посоченото решение) или е налице искане за произнасяне на съда по реда на спорната съдебна администрация по чл. 72 СК (отм.) във връзка с чл. 76 т. 10 от Закона за българските лични документи, предметът на спора не се променя, поради което искането за допускане на касационния контрол по този въпрос е неоснователно.
По въпроса за обсъждане на всички обстоятелства във връзка с интереса на децата е посочено определение на ВКС в рамките на процедурата по селекция на касационните жалби във връзка с допускането им до касационен контрол. Тези определения не попадат в категорията съдебни актове, които да формират задължителна съдебна практика. Независимо от това, поради задължителният характер на ППВС № 1 за 1974 г. във връзка с определянето интересите на децата, касационният съд приема, че обсъждането на относимите към проблема обстоятелства е сторено от въззивния съд напълно в съответствие с разрешението, дадено от ВС в т. І на посоченото постановление – разрешението на проблема е дадено именно с оглед пълното охраняване на интересите на децата да общуват и с двамата си родители при сложилите се житейски състояния, както и с възможността да разширят кръгозора си. Ето защо по този въпрос не е налице основание за допускане до касационен контрол.
По двата поставени материалноправни въпроса във връзка с противоречивото им разрешаване от съдилищата – основанието по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК, касационният съд приема, че такова не следва да се допусне. От една страна, в подкрепа на твърдението за противоречиво разрешаване, касаторът сочи определения на ВКС по чл. 288 ГПК, които обаче не представляват влезли в сила съдебни актове, за да могат да бъдат преценявани в посочената хипотеза. От друга страна, касаторът явно счита, че след като с посочените определения не е допуснато касационното обжалване на въззивните актове, то априори следва да се приеме, че по въпросите, отразени в определенията по чл. 288 ГПК е налице противоречиво разрешаване. За подобен извод може да се съди едва при представянето на самите съдебни актове, което обаче не е сторено от касатора, а съобразно тълкуването, дадено в т. 3 от ТР № 1 по тълк. д. № 1 за 2009 г. на ОСГТК, не е налице основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК в случаите, когато касаторът не е представил влезлите в сила съдебни актове, в които са формирани противоречиви изводи по въпросите, имащи значение за възприетия краен резултат по спора в обжалвания съдебен акт.
Независимо от изложеното, предвид задължителния характер на постановено в процедурата по чл. 290 ГПК решение на ВКС – решение № 446 по гр.д. № 4* за 2008 г. на ІІІ ГО, касационният съд приема, че следва да допусне касационното обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК по въпроса може ли съдът да разреши на ненавършило пълнолетие дете неограничено извършване на пътувания в чужбина без съгласието на единия родител. Този въпрос е свързан с разрешението, дадено в диспозитива на първоинстанционното решение, потвърдено с обжалвания съдебен акт, непълнолетното и малолетното дете на касатора да могат да пътуват извън пределите на страната, без да е необходимо за целта съгласието на бащата.
За касационното производство касаторът дължи 30 лева държавна такса.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 223 от 11 ноември 2009 г., постановено по в.гр.д. № 304 по описа на окръжния съд в гр. Г. за 2009 г.
УКАЗВА на Е. Г. С. от гр. Г., в едноседмичен срок от получаване на съобщението за това определение да представи в деловодството на ВКС доказателство за внесена държавна такса от 30 лева, като в противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
Делото да се докладва на председателя на четвърто гражданско отделение на ВКС за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: