4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 908
София, 15.07.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети юли две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №101/2013 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, вх.№119377/16.11.2012 г., подадена от адв. В. Волева – процесуален представител на ищцата Р. Н. М. от [населено място] и по касационна жалба, вх.№134315/19.12.2012 г., подадена от адв. Х. Х. – процесуален представител на ответника по исковата молба [фирма] – , против въззивно решение от 04.10.2012 г. по гр.д.№4102/2012 г. по описа на Софийския градски съд, г.о., Втори “Д” въззивен състав.
Ищцата Р. М. Н. обжалва въззивното решение в частта, с която е обезсилено решение №ІІ-60-309/31.01.2012 г. по гр.д.№16613/2011 г. в частта, с която е отхвърлен искът с правно основание чл.226, ал.2 КТ за заплащане на 10000 лева обезщетение и делото е прекратено.
Ответникът по исковата молба [фирма] –, обжалва горепосоченото въззивно решение в частта, с която са уважени предявените от Р. М. Н. искове с правно основание чл.344, ал.1, т.т.1-3 КТ.
По исковете с правно основание чл.344, ал.1, т.т.1-3 КТ въззивната инстанция е приела, че трудовото правоотношение е прекратено със заповед №126/07.4.2011 г., връчена на ищцата на същата дата, поради извършено дисциплинарно уволнение, като в заповедта работодателят е посочил, че прекратяване на трудовото правоотношение по чл.330, ал.2, т.6 КТ ще се извърши с друга заповед, след получаване на разрешение от Инспекцията по труда, необходимо заради заболяване на ищцата от захарен диабет. Градският съд е приел, че при прекратяване на трудовото правоотношение по дисциплинарен ред не е налице предизвестие, а прекратяването се извършва посредством налагане на дисциплинарното наказание “уволнение”, поради което действието му настъпва от момента на връчване на заповедта за налагане на дисциплинарното наказание. Изводът е обоснован с разпоредбата на чл.195, ал.3 КТ и чл.335, ал.2, т.3 КТ. Въз основа на тези свои изводи и при липса на съгласие по смисъла на чл.333, ал.1, т.3 КТ, съдът е направил решаващ извод за незаконосъобразност на процесното дисциплинарно уволнение.
По иска с правно основание чл.226, ал.2 КТ е прието, че първоинстанционното решение следва да бъде обезсилено, тъй като ищцата не е уточнила към кой момент претендира обезщетението за причинени й вреди от неоформяне на трудовата й книжка, поради което исковата молба е останалата нередовна, въпреки дадените и от въззивната инстанция указания за отстраняване нередовността на исковата молба.
В изложението от процесуалния представител на ищцата се поставя следните въпроси: 1. Длъжен ли е съдът да разгледа иска на предявеното основание и може ли съдът да се произнесе по предмет, за който не е бил сезиран ?; 2. Може ли съдът да определи предмета на делото въз основа на обстоятелства, на които страната не се е позовала ?, и 3. Може второинстанционният съд да измени правната квалификация на иска за първи път с решението си и следва ли да се прекрати делото или същото следва да бъде върнато на първоинстанционния съд за ново произнасяне ?. Сочи се основание за допускане по чл.280, ал.1, т.1 ГПК и се цитират решения на ВКС,ГК.
Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване в обжалваната част.
В изложението от процесулания представител на ответника по исковата молба се поставят следните въпроси: 1.Какъв е характерът на разрешението на Инспекцията по труда по чл.333 КТ: разрешение за налагане на дисциплинарно наказание “уволнение” или разрешение за прекратяване на правоотношението във връзка с наложеното дисциплинарно наказание “уволнение”; 2. Може ли работодателят да определи, че единствено при завършване на определен фактически състав и изпълнението на определени условия, ще счита трудовото правоотношение за прекратено?. Освен това се иска тълкуване на разпоредбата на чл.333, ал.7 КТ, като се застъпва становище, че закрилата при уволнение се отнася към момента на връчване на заповедта за прекратяване на трудовия договор чрез уволнение, а не към момента на връчване на заповедта за налагане на дисциплинарното наказание “уволнение”. Сочи се противоречива практика и основания за допускане на въззивното решение по чл.280, ал.1, т.т.1-3 ГПК.
И двете страни са депозирали отговори по касационната жалба на другата страна и претендират разноски.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложенията към касационните жалби намира, че не са налице сочените в тях основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Съгласно визираната правна норма на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решаван противоречиво от съдилищата, и е от съществено значение за изхода от спора, за развитие на правото.
По изложението на ищеца.
По поставените от касационния жалбоподател – ищец, въпроси настоящият състав на ВКС, ІV г.о., намира, че не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. И по трите въпроса не е налице противоречие с приложената съдебна практика, тъй като въззивната инстанция е разгледала иск на предявеното от ищцата основание – обезщетение за вреди от незаконно задържане на трудовата книжка, след като трудовото правоотношение е прекратено/чл.226, ал.2 КТ. В. решение е обезсилено, поради това, че дори и след дадените от Градския съд указания за привеждане на исковата молба в съответствие с изискванията на чл.127, ал.1, т.5 ГПК, ищцата не е очертала параметрите на иска/период, за който се претендира обезщетение/. Въпрос обаче относно този краен, решаващ извод на съда не е поставен, поради което касационният съд не следва да допусне касационно обжалване на въззивното решение по този въпрос. Противното означава да бъде нарушен принципът за диспозитивното начало, заложен в чл.6, ал.2 ГПК.
По изложението на ответника по исковата молба.
По поставените от касационния жалбоподател – ответник по исковата молба, въпроси настоящият състав на ВКС, ІV г.о., намира, че също не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. И трите въпроса се свеждат до тълкуване на правни норми – чл.333, ал.ал.1 и 7 КТ. Визираните норми не се нуждаят от тълкуване, тъй като същите са ясни и категорични и не е налице противоречива практика то тях – решение № 559/09.7.2010 г. по гр. д. № 650/2009 г., по описа на ВКС, IV г. о., и решение № 567/13.10.2010 г. по гр. д. № 1130/2009 г. по описа на ВКС, III г. о.
Поради това въззивното решение не следва да бъде допуснато по касационно обжалване и по касационната жалба на ответника по исковата молба.
С оглед направените искания за присъждане на разноски, съдът намира, че предвид изхода от спора в настоящото производство, същите следва да останат в тежест на страните, така както са ги направили.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 04.10.2012 г. по гр.д.№4102/2012 г. по описа на Софийския градски съд, г.о., Втори “Д” въззивен състав, по касационна жалба, вх.№119377/16.11.2012 г., подадена от адв. В. Волева – процесуален представител на ищцата Р. Н. М. от [населено място], и по касационна жалба, вх.№134315/19.12.2012 г., подадена от адв. Х. Х. – процесуален представител на ответника по исковата молба [фирма] – .
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: