5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 908
София, 24.07.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети юли две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №55/2012 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от А. М. А. от [населено място], приподписана от адв. Л. А., против въззивно решение №86/17.10.2011 г. по гр.д.№196/2011 г. по описа на Бургаския апелативен съд, граждански състав.
С обжалваното решение е отменено решение №117/21.4.2011 г. по гр.д.№411/2011 г. по описа на Бургаския окръжен съд, с което на основание чл.135, ал.1 ЗЗД е прието за установено по отношение на А. М. А. от [населено място], че решение №103/23.12.2008 г. по гр.д.№210/2008 г. по описа на Бургаския апелативен съд, със страни В. Т. Г. и С. Д. Г., и двамата от [населено място], област Б., като ищци, и В. Л. П. от [населено място], област Б., като ответник, е относително недействително, като вместо него е отхвърлен иска А. М. А. против В. Т. Г., С. Д. Г. , В. Л. П. и М. Ц. Р., предявен на основание чл.135, ал.1 ЗЗД, за обявяване относителна недействителност на решение №103/23.12.2008 г. по гр.д.№210/2008 г. по описа на Бургаския апелативен съд.
Въззивната инстанция е приела, че след направено уточнение на исковата претенция във въззивното производство е прието, че тя е за относителна недействителност на действия на длъжника, с правно основание чл.135, ал.1 ЗЗД. Съдът е стигнал до краен извод, че не са налице установени действия на длъжника П., които да увреждат кредитора А., поради което не са налице и основанията на иска по чл.135, ал.1 ЗЗД за обявяване на относителна недействителност на постановеното решение №103/23.12.2008 г. по гр.д.№210/2008 г. на Бургаския апелативен съд. До този извод въззивната инстанция е стигнала като е приела, че съдебното решение като процесуалноправен акт не е нищожно, ако е резултат от привиден процес, а след като то е влязло в сила е неатакуемо. Прието е също така, че чл.26, ал.2 ЗЗД не се прилага за съдебните решения, тъй като докато страните могат да се освободят от обвързаността си от една правна сделка, правният ред изключва възможността те да се освободят от обвързаността си от съдебно решение, постановено при привиден процес. В конкретния случай е прието, че ищецът – касационен жалбоподател в настоящото производство, е придобил имота след предявяване на иска за унищожаемост и затова той има качеството на евентуално увреден кредитор, а ако беше придобил имота преди завеждане на иска, той нямаше да бъде обвързан от решението и нямаше да бъде легитимиран да предяви павловия иск. Относно възражението, че ищецът е закупил процесния имот не пряко от първия приобретател, за който твърди, че e извършил увреждащи го действия, а от трето лице- междинен купувач, същото не променя изводите на въззивната инстанция за качеството му кредитор по чл.135, ал.1 ЗЗД.
Досежно твърденията за извършени увреждащи действия от страна на първия приобретател, изразяващи се в бездействие от негова страна, въззивната инстанция е стигнала до извод, че същите са неоснователни, тъй като установяват начина на финансиране на допълнителното строителство в процесния имот, извършено след обявената за недействителна продажба. Освен това апелативният съд е стигнал до извод, че първоначалният приобретател на имота е участвал надлежно и активно по спора за недействителност на договора му с Г., като е оспорил иска, ангажирал е доказателства, ползвал е адвокатска защита, в негова полза е постановено първоинстанционното решение, а в производството пред въззивната инстанция е възразил срещу въззивната жалба, както и че е обжалвал въззивното решение пред ВКС. За всички тези действия съдът е стигнал до извод, че същите сочат на процесуална активност, а не за умишлено или небрежно бездействие в процеса. От друга страна, е прието, че ищецът А. е закупил имота след вписване на исковата молба по заведения иск за недействителност на първоначалната продажба и при държане на имота от първоначалните собственици, поради което той е бил оповестен за спорната собственост и за висящия процес, като е могъл да встъпи в производството като трето лице – помагач, след като имат интерес решението да бъде постановено в негова полза, и след като не сторил това е поел риска от пълна евикция като купувач на спорен имот.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са поставени следните въпроси:
1. Може ли въззивният съд при своята самостоятелна преценка на събрания пред първата инстанция фактически и доказателствен материал по делото да прави своите фактически и правни изводи по съществото на спора, без да излага мотиви, в които се посочват всички искания или привидни мотиви, възражения на страните, преценката на всички доказателства, фактическите констатации и правни изводи и касае ли това съществени нарушения на съдопроизводствените правила – нарушение на разпоредбата на чл.236 ГПК.
2. Може ли да участват в състава на съда съдии, постановили решението, което е предмет на предявения иск по настоящото дело,1 тъй като иска е предявен на основание чл.135 ЗЗД – иска се обявяване относителна недействителност на това решение – №103/23.12.2008 г. по гр.д.№210/2008 г. на БАС, и касае ли това процесуално нарушение по смисъла на чл.22, ал.1, т.т.5 и 6 ГПК – повторно участие на съдии, и следвало ли е да се отстранят, поради предубеденост, постановили решението, съобразно разпоредбата на чл.22, ал.2 ГПК и правилно ли е настоящото решение.
3. Може ли да се приеме, че решение, което е постановено в процес, при който главните страни макар и да знаят и да могат да докажат съответните факти, имат такова процесуално поведение, което не дава възможност правно релевантните факти да бъдат разкрити е относително недействително, въпреки че страните са знаели за отсъствието на претендирания порок – измама, въпреки, че са знаели и разполагали с доказателства за това и е налице извънсъдебна спогодба – нарушена ли е разпоредбата на чл.135 ЗЗД.
4. С оглед постановените две решения – ТР №106/07.9.1964 г. по гр.д.№76/1964 г. на ОСГК и решение №1016/31.3.2005 г. по гр.д.№1198/2003 г. на ВКС, ІІ г.о., може ли да се определи като привиден процеса, в който се иска да се обяви за относително недействително едно решение на основание чл.135 ЗЗД, при които главните страни, макар и да знаят и да могат да докажат съответните факти, имат такова процесуално поведение, което не дава възможност правно релевантните факти да бъдат разкрити.
Като основания за допускане въззивното решение до касационно обжалване се сочат основанията по чл.280, ал.1, т.т.1-3 ГПК.
Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Ответниците по касация В. Т. Г. и С. Д. Г., посредством процесуалния си представител – адв. М. Д., са депозирали отговор по смисъла на чл.287 ГПК.
Ответниците по касация В. Л. П. и М. Ц. Р., не заявяват становища в настоящото производство.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280 ГПК и взе предвид отговора на ответниците по касация В. Т. Г. и С. Д. Г., намира, че жалбата е подадена в законния срок. За да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване съдът взе предвид следното:
Първият от поставените въпроси е формулиран бланкетно, без да е обосновано с какво касационния жалбоподател го обвързва. От друга страна, по естеството си въпросът съдържа касационни оплаквания, които следва да бъдат обсъдени едва, когато въззивното решение бъде допуснато до касационно обжалване. Поради това обжалването решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване по този въпрос
По втория от поставените въпроси въззивното решение също не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Не е налице произнасяне на апелативния съд по него, нито пък е правено искане по смисъла на чл.23, ал.1 ГПК от страна на касатора.
По третия от поставените в изложението въпроси въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване, тъй като е формулиран бланкетно, без да е посочено с какво касационният жалбоподател го обвързва.
По четвъртия въпрос въззивното решение също не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. По естеството си се иска при съпоставяне на две, посочени от касатора решения, да се отговори на въпрос, без да се посочи обусловеността им с обжалваното въззивно решение.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №86/17.10.2011 г. по гр.д.№196/2011 г. по описа на Бургаския апелативен съд, граждански състав, по касационна жалба, вх.№8544/25.11.2011 г., подадена от А. М. А. от [населено място], приподписана от адв. Л. А..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: