Определение по гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.3
823_12_opr_288_108zs@38a_zgsc
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 908
София, 30.11. 2012 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и осми ноември две хиляди и дванадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 823 /2012 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу въззивно решение № 1434 от 03.08.2012 г. по гр.д. № 1177 /2012 г. на Софийския апелативен съд, г.о., с което е отменено решение от 21.12.2011 г., постановено по гр.д. № 2055 /2008 г. на Софийски градски съд, т.о., VІ-7 с-в. и вместо него е постановено друго, с което са отхвърлени исковете на жалбоподателя срещу ж.с.к. „Б.” и Г. Г. К. с правно основание чл.108 ЗС за апартамент № 114 в [населено място], м. „К. село – плавателен канал”, УПИ .., кв… д, [жилищен адрес] ведно със 7.872 % ид.ч. от общите части на сградата и жалбоподателят е осъден за разноски.
Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно и иска то да бъде допуснато до касационно обжалване, като излага основания за това.
Насрещните страни Г. Г. К. и ж.с.к. „Б.” оспорват наличието на основания за допускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е допустима, т.к. е обжалвано въззивно решение, искът е оценяем и цената му не е по-ниска от 5 000 лева.
Жалбоподателят извежда следните материалноправни въпроси: дали приетото от апелативния съд, че обстоятелството, че обектът (блокът, където се намира процесния апартамент) е бил ограден и установен пропусквателен режим, не следва да се приеме като демонстрация на владението, т.к. член-кооператорът, на който е разпределен апартаментът, както и ж.с.к., не са имали достъп до сградата и апартамента и не са могли и да узнаят от кого се ползва и следователно по отношение на тях от процесното дружество не е упражнено явно владение върху имота, (въпросът, като част от първия) дали владението е следвало да се манифестира по отношение на определени субекти (ответниците), а не изобщо и (въпросът) дали приетото от апелативния съд, че срещу този, който не може да защити правото си, давност не тече, са по приложението на чл.79 ЗС, но не са обуславящи, доколкото Софийският апелативен съд е приел извода, че не са събрани достатъчно доказателства, че именно ищецът [фирма] е упражнявал фактическа власт върху процесния апартамент през сочения в исковата молба период от време, включително и т.к. срещу неговия управител Р. П. е бил уважен иск на ответника Г. К. иск по чл.38а от ЗЖСК и физическото лице П. е бил отстранен от имота. Както и че ищецът не е упражнил явно владение върху апартамента по отношение на ответниците по иска (ж.с.к. и Г. К.) Именно този краен извод е решаващ за отхвърлянето на исковете на [фирма].
Извън това следва да се отбележи, че дори и първият въпрос да е разрешен в противоречие с посоченото решение № 1470 /05.12.2008 г. по гр.д. № 154 /2008 г. на ВКС, V г.о., постановено по реда на чл.218а,ал.1,б. „в” ГПК от 1952 г. (отм.), в което ВКС в отговор на довод за неправилност е приел (стр.3), че блокът е бил ограден с ограда и е осъществявана охрана от строителната фирма, която да гарантира именно владението на купувачите с предварителни договори, а в обжалваното решение е прието, че строежът е бил ограден и е бил установен пропусквателен режим от трето за спора лице – „МБ” (дружество на Б.), не може да се приеме, че приетото в двата контекста е сходно (а не различно), доколкото в приложеното решение на ВКС останалата фактическа обстановка не е обсъждана – с решението ВКС се е произнасял само по отделни наведени доводи за неправилност, а както беше посочено по-горе, в обжалваното решение е приет крайният извод, че не е доказано, че именно ищецът [фирма] е владял и че е владял явно по отношение на ответниците по иска ж.с.к. и Г. К..
Но, както е посочил и Софийският апелативен съд, разрешението на първите два въпроса е постановено в точно съответствие с Решение № 117 от 26.04.2011 г. по гр.д. № 718 /2010 г. на ВКС, І г.о., постановено по реда на чл.290 ГПК, в което въпросът е подробно обсъден: Въззивният съд е приел, както и ВКС, че : Обстоятелството, че обектът е бил ограден и е установен пропусквателен режим неправилно е прието като демонстрация на владението. Действително владение може да се установи и чрез насилствени действия, но в случая член-кооператорът, за който е определен процесният апартамент и ж.с.к. не са имали достъп до сградата и до апартамента и не са могли и да узнаят от кой се ползва този апартамент, т.е. по отношение на тях не е упражнено от ищеца явно владение върху него. За да е налице отблъсване на владение, следва този който твърди, че упражнява владение да демонстрира това по отношение на собственика, а не трето лице да забранява достъпа на този по отношение на когото се владее до същия имот. В случая няма данни ж.с.к. „Б.” да е била уведомена, че процесното дружество претендира права върху процесния обект преди 01.02.1999 г.
По третия въпрос действително апелативният съд е приел, че срещу този, който не може да защити правото си, давност не тече и е пояснил този свой извод в смисъл, че : Докато трае строителството правото на строеж не може да се придобива по давност от организацията или търговското дружество, което по договор изгражда обекта, както и че по отношение на ж.с.к. и на член – кооператорите, на които е разпределено жилището, давност започва да тече от момента, в който е налице годен обект на правото на собственост – жилище, а това съгласно чл.181 ЗУТ е когато сградата е изградена в груб строеж, съгласно пар.5,т.46 ЗУТ. Освен, че въпросът не е обуславящ, което беше обосновано по-горе, той не е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, защото също е разрешен в съответствие с приетото в посоченото и от САС в мотивите му и обсъждано и по-горе Решение № 117 от 26.04.2011 г. по гр.д. № 718 /2010 г. на ВКС, І г.о., постановено по реда на чл.290 ГПК.
От изложеното следва да се приеме, че не са осъществени основания по чл.280,ал.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
С оглед изхода от спора жалбоподателят няма право на разноски, а искането на ответника ж.с.к. за присъждане на направените разноски за адвокатско възнаграждение е основателно за сумата 4 000 лева, чието уговаряне и заплащане е удостоверено с представения договор за процесуално представителство.
Воден от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение № 1434 от 03.08.2012 г. по гр.д. № 1177 /2012 г. на Софийския апелативен съд, г.о.
Осъжда [фирма] да заплати на ж.с.к. „Б.” сумата 4 000 лева разноски за адвокатско възнаграждение.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2