О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 908
гр.София, 04.12.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
трети декември две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев ч.гр.д.№ 6937/ 2014 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.2 изр.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на К. К. П. срещу определение на Пловдивски окръжен съд № 2591 от 17.09.2014 г. по ч.гр.д.№ 2764/ 2014 г., с което е обезсилено определение на Асеновградски районен съд по гр.д.№ 789/ 2014 г. и е прекратено производството по подадената от частната жалбоподателка молба, квалифицирана по чл.524 ГПК, с искане за спиране на изпълнението по изп.д.№ 20145310400056 по описа на Държавен съдебен изпълнител при Асеновградски районен съд.
Частната жалбоподателка оспорва становището на въззивния съд, че не е активно легитимирана да предяви молбата поради това, че не заявява несъвместими с правата на взискателите свои права, които е придобила преди образуване на делото, решението по което се изпълнява. Според нея именно фактът, че владее спорния имот преди завеждане на иска, по който взискателите са се снабдили с изпълнителен титул срещу Д. А. Д., й дава право да поиска спиране на изпълнението по въвод във владение. Излага й съображения, според които тя, като ползвател на имота, има вещни права, изключващи правата на взискателите по отношение на същия имот. Моли обжалваното определение да бъде отменено и молбата й за спиране на изпълнението да бъде уважена.
Ответните страни – М. Г. П. и Н. Г. П., взискатели по изп.д.№ 20145310400056 по описа на Държавен съдебен изпълнител при Асеновградски районен съд, поддържат, че въззивното определение не следва да се допуска до касационно обжалване, евентуално – че е правилно и следва да бъде потвърдено.
Касационната инстанция приема частната жалба за допустима, като не следва да се обсъждат доводите на страните по наличие на предпоставки за допускане на касационен контрол на обжалваното определение. Неправилно въззивният съд е посочил в него, че същото подлежи на обжалване при условията на чл.280 ал.1 ГПК. Постановените за първи път от въззивния съд преграждащи определения подлежат на обжалване пред Върховния касационен съд на основание чл.274 ал.2 изр.1 ГПК, без правото на жалба да е ограничено от наличието на предпоставките по чл.274 ал.3 ГПК. Поради това ирелевантни са доводите на срещупоставените страни подлежи ли определението на касационно обжалване и налице ли са основанията по чл.280 ал.1 ГПК.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
Легитимирано да поиска спиране на изпълнението по реда на чл.524 ГПК лице, е само това, което излага твърдения, че е установило владение върху имота след завеждане на делото, по което е издадено изпълняваното решение и че има права върху този имот, изключващи правата на взискателя. В такъв случай съдът е длъжен да разгледа спора по същество и да посочи дали по делото е установено придобиването на владение след предявяване на иска и има ли молителят права, които да са несъвместими с тези на взискателя. Ако отговорът на тези въпроси е положителен, съдът спира изпълнението, а ако един от тях получи отрицателен отговор, молбата се отхвърля.
Когато още от твърденията в молбата е видно, че молителят претендира да е установил владение преди завеждане на иска, решението по който се изпълнява, съдът не разглежда молбата по същество. В тази хипотеза издаденият изпълнителен лист няма сила срещу третото лице и то не е легитимирано да иска спиране на изпълнението по реда на чл.524 ГПК.
В конкретния случай подадената молба е основана на твърдения, че молителката е владелец на имот, по отношение на който се провежда принудително изпълнение. Владението е придобито преди завеждане на иска за собственост, решението по което се изпълнява. Молителката не е била страна по делото, образувано въз основа на този иск. Следователно тя няма легитимация да иска спиране на изпълнението на основание чл.423 ал.2 вр. чл.424 ГПК, защото по отношение на нея изпълнителният лист няма сила. В обжалваното определение е направен същият извод, поради което то е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение на Пловдивски окръжен съд № 2591 от 17.09.2014 г. по ч.гр.д.№ 2764/ 2014 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: