1
1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 908
гр.София, 09.12.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
четвърти декември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 3573/ 2019 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. Ж. У. с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Бургаски апелативен съд № 24/ 15.05.2019 г. по гр.д.№ 98/ 2019 г., с което е потвърдено решение на Бургаски окръжен съд от 22.01.2019 г. по гр.д.№ 1753/ 2016 г. за допускане на поправка на очевидна фактическа грешка в постановеното от същия съд по същото дело съдебно решение № 151 от 05.05.2018 г., като в мотивите – на страница 7, ред 14 отгоре-надолу вместо „69 649,92 лв. – плащания по кредита и застраховки за времето след 27.10.2011 г.“ да се чете „34 824,96 лв. – половината от плащанията по кредита и застраховки за времето след 27.10.2011 г.“ и на страница 8, ред 14 отдолу-нагоре вместо „53 649,92 лв.“ да се чете „18 824,96 лв.“, а в диспозитива – на страница 9 вместо „главница от 53 649,92 лв.“ да се чете „главница от 18 824,96 лв.“
В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК жалбоподателят повдига процесуалноправни въпроси, които при условията на Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/ 2009 г., ОСГТК, ВКС, следва да бъдат уточнени в следния смисъл: допустима ли е поправка на очевидна фактическа грешка в мотивите на съдебния акт; допустимо ли е по реда на чл.247 ГПК да се отстраняват противоречия не между мотивите и диспозитива на съдебното решение, а противоречия в отделните части на мотивите му; кога допусната при постановяване на съдебен акт грешка се явява „очевидна” и „фактическа” и допустимо ли е отстраняването на такива грешки, които изискват нов анализ на доказателствата и извършване на математически операции, пропуснати при постановяването на акта. Счита, че в обжалваното решение тези въпроси са разрешени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд.
Ответната страна К. Н. Г. оспорва жалбата като поддържа, че касаторът е формулирал правни въпроси, които не кореспондират с разрешенията на въззивния съд, който не е извършвал нов анализ на доказателствата, нито е установил противоречие само в мотивите на основното решение. Счита, че обжалваният акт съответства, а не противоречи на практиката на Върховния касационен съд. В условията на евентуалност излага съображения за правилност на обжалваното въззивно решение.
Съдът намира жалбата за допустима, но искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно.
За да допусне поправка на очевидна фактическа грешка, въззивният съд установил, че първоинстанционното производство било образувано по иск на С. У. против К. Г. за заплащане на сумата от 85 870 лева, представляваща половината от заплатените от ищеца вноски за погасяване на задължения на страните по договор за кредит с „Банка ДСК” АД от 05.08.2004 г., както и мораторна и законна лихви. С отговора срещу исковата молба ответницата оспорила исковете, включително направила възражение за изтекла петгодишна погасителна давност по отношение на всички вноски по договора за кредит, платени до 27.10.2011 г. Освен това направила възражение за прихващане с дължими й от ищеца суми. С решение от 08.05.2018 г., влязло в законна сила на 03.10.2108 г., Бургаският окръжен съд уважил предявения иск до размер 53 649,92 лева, след като приел, че страните по делото са съдлъжници по договора за кредит, че всички погасителни вноски по него са направени от ищеца и че ответницата като солидарен длъжник дължи половината от изплатената сума. Първоинстанционният съд счел обаче за основателно направеното от ответницата възражение за изтекла погасителна давност на всички вноски, платени от ищеца до 27.10.2011 г., затова намерил за дължими само 69 649,92 лева. При определяне на окончателния размер на дължимата от ответницата сума съдът посочил, че следва да се уважи и възражението й за прихващане с 16 000 лева. Приспаднал тази сума от общия размер на вноските от 69 549,92 лева и осъдил ответницата да заплати разликата от 53 649,92 лв. При тези констатации въззивният съд посочил, че крайният извод на първата инстанция не съответства на формираната от нея воля по спора, съобразно която ответницата като солидарен длъжник по процесния договор за кредит дължи на ищеца половината от заплатените от него вноски по него. Щом е приел, че общият размер на извършените от ищеца плащания по кредита възлизат на 69 649,92 лева и че ответницата му дължи само половината от тях, първоинстанционният съд трябвало да раздели тази сума на две и след това да извърши прихващането. Въззивният съд посочил, че се касае за изчислителна грешка на първата инстанция, която е в противоречие с правните й изводи, което е довело и до погрешно изписване на размера на задължението в диспозитива на решението. Отхвърлил доводите на ищеца, че не се касае за грешка, която може да бъде отстранена по реда на чл.247 ГПК, а само по реда на въззивното обжалване. Посочил, че това би било така само ако първата инстанция не се е занимала с обсъждането на въпроса, който е от значение за решаването на правния спор между страните, а случаят не е такъв.
С оглед тези мотиви на инстанцията по същество, необуславящ е поставеният въпрос допустимо ли е по реда на чл.247 ГПК да се отстраняват противоречия не между мотивите и диспозитива на съдебното решение, а противоречия в отделните части на мотивите му. Съдът по същество не е приел, че е налице противоречие между отделните части на мотивите на влязлото в сила първоинстанционно решение, а е приел, че е налице изчислителна грешка в тях. Той също така не е приел, че се налага извършване на доказателствен анализ за отстраняване на грешката – напротив, констатацията на грешката е извършена само въз основа на мотивите и диспозитива на решението, без да се анализират доказателствата по делото и при констатирано неизвършване на само една аритметична операция. Затова необуславящ е и формулираният от касатора въпрос допустимо ли е по реда на чл.247 ГПК да бъдат отстранявани такива грешки, които изискват нов анализ на доказателствата и извършване на математически операции, пропуснати при постановяването на акта.
Останалите поставени от касатора правни въпроси са обуславящи, но са разрешени в обжалваното решение в съответствие, а не в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. Според тази практика грешките в пресмятането, включително когато са в мотивите на решението, се отстраняват по реда на чл.247 ГПК, когато тези грешки са аритметически, а не в правните изводи. Следователно всяко несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст както в диспозитива, така и в мотивите на решението съставлява основание за поправка на очевидна фактическа грешка. Допустимо е по реда на чл.247 ГПК да бъдат отстранявани допуснати от съответната решаваща по същество инстанция математически грешки при пресмятане на суми, до размера на които бива уважавана предявената искова претенция (вж решение № 164/ 24.04.2015 г. по гр.д.№ 5934/ 2014 г., IV г.о., ВКС, решение № 285/ 16.01.2018 г. по гр.д.№ 5261/ 2016 г., ІV г.о., ВКС и цитираната в тези актове предходна практика на ВКС по същите въпроси). Неоснователно касаторът се позовава, обосновавайки недопустимост на отстраняване на очевидна грешка в мотивите, на решение на ВКС, V г.о. по гр.д.№ 3688/ 2007 г. Това решение не обявява за принципно недопустимо отстраняване на очевидна фактическа грешка в мотивите на съдебното решение, а само в случаите, когато тази грешка не е мултиплицирана в диспозитива на акта. Отстраняването на очевидни грешки в мотивите на акта се допуска (когато се касае за индивидуализиращи спорното правоотношение белези) в трайната практика на Върховния касационен съд (срв. решение № 301/ 10.11.2017 г. по гр.д.N 80/ 2017 г., ІV г.о., решение № 64/ 01.08.2017 г. по гр.д.№ 3004/ 2016 г., ІІ г.о. и цитираните в тях актове). Също трайно установена е практиката по въпроса кога грешката е „очевидна” и „фактическа”, за да може да се отстрани по реда на чл.247 ГПК. Такава поправка се допуска, когато е налице несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст на решението. Формираната от съда воля трябва да следва от мотивите на съдебния акт, а изразяването й да е обективирано в диспозитива. За да са налице условията по чл.247 ГПК е необходимо грешката да е установима без затруднения и да не се налага тълкуване на волята на съда (решение № 55/ 06.07.2009 г. по т.д.№ 541/ 2009 г., I т.о, решение № 34/ 14.02.2012 г. по гр.д.№ 684/ 2011 г., IІІ г.о. и др.). Така установената практика на ВКС е съобразена при постановяване на обжалваното решение, поради което няма основание то да бъде допуснато до касационен контрол.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Бургаски апелативен съд № 24/ 15.05.2019 г. по гр.д.№ 98/ 2019 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: