О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 908
София, 24.08.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение , в закрито заседание на четиринадесети юли две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
при участието на секретаря
изслуша докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело № 639/2009 година по описа на Първо гражданско отделение
Производството е по чл.288 ГПК.
П. М. К. е обжалвал въззивното решение на С. окръжен съд № 415 от 12.01.2008г. по гр.д. № 233/2008г.
Касационната жалба е подадена в срок , приподписана е от адвокат и съдържа изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, поради което са налице предпоставките на чл.288 ГПК ВКС да се произнесе по допускане на касационното обжалване.
Старозагорският окръжен съд е оставил в сила решението на К. районен съд № 9 „д” от 08.02.2008г. по гр.д. № 749/2007г., с което е отхвърлен иска по чл.14 ал.4 ЗСПЗЗ.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът посочва, че съдът се е произнесъл по следните въпроси: възстановява ли се собствеността върху земеделските земи непременно на лицето, което ги е внесло в ТКЗС или на лицето, легитимирало се с нотариален акт като собственик, кои граници на имота следва да посочи ищеца по иска по чл.14 ал.4 ЗСПЗЗ – тези преди масовизацията или тези след реституцията; как се разпределя доказателствената тежест между страните по иска и има ли задължение въззивния съд да обсъди всички събрани по делото доказателства и да обоснове изводи са недостоверност на показанията на свидетелите. Поддържа се, че тези въпроси са от значение за точното прилагане на закона и са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС .
При проверка на основанията за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд,Първо гражданско отделение намира следното:
По първия въпрос относно предпоставките за възстановяването на собствеността по чл.10 ал.1 ЗСПЗЗ не е допуснато нарушение на практиката на ВКС, защото въззивния съд не е отрекъл правото на собственост на ищеца поради незаявяване на земите от него, а съдът е изложил подробни мотиви, свързани с установяване правото на собственост на ищеца. Съдът е обсъждал спорния по делото въпрос има ли идентичност между имотите, заявени от ищеца и от ответника и е приел, че такава не е налице, следователно по този въпрос не е налице тълкуване на разпоредбата на чл. 10 ал.1 ЗСПЗЗ в различен от направения в решение на ВКС 676/1996г., І г.о. смисъл.
Вторият въпрос относно индивидуализацията на имота, е свързан с предмета на иска по чл.14 ал.4 ЗСПЗЗ. С ТР 1/1997г. ВКС се е произнесъл, че това е иск за установяването на собствеността преди образуването на ТКЗС, следователно в исковата молба границите следва да бъдат посочени към този минал момент, съответно и съдът следва да разгледа спора за материално право към този момент. От мотивите на обжалваното решение е видно, че съдът е преценявал доказателствата във връзка с твърдението на ищеца за правото на собственост на нивата, индивидуализирана с границите по исковата молба – И. Б. и от три страни общинска гора, от което следва, че и по този въпрос не е налице основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
Искът по чл.14 ал.4 ЗСПЗЗ не разкрива особености, които да налагат различно от възприетото в съдебната практика тълкуване на разпоредбата на чл.127 ал.1 ГПК /отм./ в смисъл, че ищецът е този, който следва да докаже твърденията в исковата молба. Съдът не се е отклонил от тази практика и не е разместил доказателствената тежест между страните като при спазване на изискването на чл.188 ал.1 ГПК /отм./ във връзка с предмета на спора е обсъждал и доказателствата за правото на собственост на ответника.
Въпросът по приложението на чл.188 ГПК /отм./ по същество се свеждат до касационно оплакване за необоснованост на решението , което е отменително основание по чл.281 т.3 ГПК и не може да служи като критерий за допускане на касационното обжалване. Липсва нарушение на съдебната практика за преценка на относимите към спора доказателства във връзка с тежестта на доказване , а изводите за достоверността им е мотивиран , с оглед на което и по този въпрос не е налице основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
Воден от горното Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на въззивното решение на С. окръжен съд № 415 от 12.01.2008г. по гр.д. № 233/2008г. по жалбата на П. М. К..
О. не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: