Определение №909 от 13.12.2017 по гр. дело №2222/2222 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 909

Гр.С., 13.12. 2017г.

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четиринадесети ноември през двехиляди и седемнадесета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА

при участието на секретаря …….., като разгледа докладваното от съдията Р. г.д. N.2222 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. К. Б. срещу решение №.64/1.03.17 по г.д.№.1476/16 на Окръжен съд Стара Загора – с което е потвърдено решение №.490/20.10.16 по г.д.№.762/16 на Казанлъшки районен съд за отхвърляне на предявения от касатора иск с правно основание чл.227 ал.1 б.”в” ЗЗД за отмяна на дарение.
Ответната страна К. М. Б. оспорва жалбата.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице и е процесуално допустима.

За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:
С обжалваното решение въззивната инстанция е намерила искът по чл.227 ал.1 б.”в” ЗЗД за неоснователен като е изходила от принципните постановки, че правото на дарителя да отмени дарението е обусловено от наличие на обществено укоримо поведение от страна на дарения, което съставлява непризнателност – в различни форми и с различен интензитет; поради това и самата отмяна на дарението е санкция за неизпълнение на моралното задължение на дарения за признателност на дарителя – в случая на чл.227 ал.1 б.”в” – когато той отказва да даде на дарителя издръжка, от която последния се нуждае. Н. на издръжка трябва да се прояви в обществено укорима форма и поради това непризнателността да може да се оцени като драстична – за да се признае на дарителя правото да иска отмяна на дарението. Съдът е посочил, че уважаването на иска предпоставя установяване на кумулативното наличие на три предпоставки – трайна нужда от издръжка на дарителя, искане, отправено от него до дарения, и отказ на същия да дава издръжка. В разглеждания случай първата предпоставка е налице – доколкото, макар средствата от пенсията /540лв./ на ищеца да достигат за ежедневните му нужди от лекарства, храна, хигиенни материали, те са недостатъчни за покриване на нуждите му за чужда помощ за обслужване и гледане /съгласно заключението на медицинската експертиза състоянието му изисква непрекъснати грижи и съдействие от друг човек-придружител, а разходите за домашен асистент при 4 часов ангажимент са около 220лв./; самият ответник е полагал грижи за родителите си докато са живеели при него в [населено място], купувал им е лекарства, водил ги е по лекари, записвал ги е за храна от Социални грижи, осигурявал е човек да ги гледа, когато лично е бил възпрепятстван, след преместването им в С. при сестра му ги е посещавал няколко пъти, след което е престанал да ходи често/. Не е установено по категоричен начин, обаче, ищецът да е поискал от ответника да му заплаща някаква издръжка и ответникът да е отказал /изрично или мълчаливо/ да му я дава. Същевременно съдът е приел, че ответникът разполага с доходи от трудово възнаграждение и пенсия /за периода м.06.15-м.05.16 е получил брутни трудови възнаграждения по 1081,25лв. месечно, а впоследствие му е осигурена пенсия в размер на 478,30лв. /удост.№.11021-23-1169/23.06.16/, но е и баща на пълнолетен син с намалена работоспособност поради заболяване /”параноидна шизофрения; непрекъснато протичане с устойчив дефицит; лека умствена изостаналост”/ – 98% с чужда помощ, за който следва да полага непрекъснати грижи и да го издържа – макар, че синът му живее при бившата му съпруга /свидетелите на ищеца не оспорват обстоятелството, че пълнолетният му син има нужда от много грижи и макар не непрекъснато, ответникът полага грижи за него/. Отделно от изложеното, той има и задължения към банки по получени кредити, чиято сума възлиза месечно на 234лв. При тези обстоятелства съдът е обобщил, че не са налице предпоставките на чл.227 ал.1 б.”в” ЗЗД за отмяна на дарението.

Съгласно чл.280 ал.1 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките по т.1-т.3 на същата разпоредба за всеки отделен случай. Те съставляват произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решаван в противоречие с практиката на ВКС /т.1/, решаван противоречиво от съдилищата /т.2/ или от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото /т.3/.
К. се позовава на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, като твърди, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по въпроса „В каква форма трябва да е отправена поканата по чл.227 ал.1 б. ”в” от ЗЗД, може ли искането за издръжка да се отправи устно и представлява ли покана за даване на издръжка исковата молба по чл.227 ал.1 б.”в” ЗЗД?; Ако след връчването на исковата молба по чл.227 ал.1 б.”в” ЗЗД ответникът надарен не е изявил воля за даване на издръжка на дарителя, следва ли да се приеме, че е налице отказ за даването й по смисъла на горецитираната разпоредба, както и необходим ли е изричен отказ от страна на ответника, за да се приеме, че е налице неизпълнение по смисъла на същата разпоредба” /реш.№.194/2.10.13 по г.д.№.130/13, ІІІ ГО, реш.№.435/2.11.11 пог.д.№.1370/10, ІV ГО/.
Настоящият състав намира, че предпоставките за допускане на касационно обжалване на чл.280 ал.1 ГПК не са налице.
Поставеният от касатора правен въпрос /макар и разрешен в противоречие с цитираната задължителна практика на ВКС/ няма самостоятелно значение за изхода на спора, тъй като не е обусловил решаващите правни изводи на въззивната инстанция. Това е така, защото съдът е формирал извод за липса на предпоставките на чл.227 ал.1 б.”в” ЗЗД като се е позовал както на липса на отправяне на покана от дарителя до надарения и на липса на отказ за даване на издръжка, така и на възможностите на дарения да заплаща издръжка – с оглед получаваните от него доходи и задълженията му към пълнолетния му син с 98% трайно намалена работоспособност с чужда помощ и към банки. Съгласно ТР №.1/21.10.13 по тълк.д.№.1/13 на ОСГК на ВКС, при иск за отмяна на дарение на основание чл.227 ал.1 б.“в“ ЗЗД не е налице проява на непризнателност, когато дареният не предостави поисканата от дарителя издръжка, от която той трайно се нуждае, ако поради липса на достатъчно средства, с даването на издръжка на дарителя, дареният би поставил себе си и лицата, които е длъжен да издържа по закон, в по-лошо положение от това на дарителя. В случая към датата на получаване на исковата молба /3.06.13г./ ответникът е бил пенсионер с месечни доходи 478,30лв. пенсия, и, както е посочил въззивният съд, е имал син с трайно намалена работоспособност поради психично заболяване 98% с чужда помощ, за който следва да полага непрекъснато грижи и го издържа, както и задължения към банки по 234лв. месечно. Касае се за обективна невъзможност за даване на издръжка, която, с оглед цитираното тълкувателно решение, не съставлява проява на непризнателност и не може да обоснове уважаване на иск по чл.227 ал.1 б.”в” ЗЗД. При това положение решаващите изводи на въззивния съд не са основани само на поставения от касатора въпрос за значението на исковата молба като покана, респективно евентуалното му разрешаване в противоречие със задължителната практика на ВКС е без значение за крайния изход на спора. Поради това и той не би могъл да обоснове допускане на касационно обжалване на въззивното решение при условията на чл.280 ал.1 ГПК.
С оглед всичко изложено по-горе, касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска.

Мотивиран от горното, ВКС, ІІІ ГО,

Р Е Ш И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №.64/1.03.17 по г.д.№.1476/16 на Окръжен съд Стара Загора.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top