2
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 909
София, 21.12.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесети декември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
Боян Балевски
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
ч. т. дело № 991/ 2010 год.
Производството е по чл. 274 ал. 3 ГПК, образувано по частна жалба на “К. – ЗЛМК” ЕООД – гр. П. срещу Определение № 740 от 5.ХІ.2010 г. по ч.т.д. № 560/ 2010 г. на Старозагорски окръжен съд, с което е потвърдено Определение от 6.VІ.2010 г. по ч.т.д. № 5727/ 2009 г. на Старозагорски районен съд, с което е обезсилена издадената заповед за изпълнение по чл. 418 ГПК и изпълнителен лист срещу длъжника “Л. С.” ЕООД – гр. С. Загора. Жалбоподателят излага, че определението е неправилно, тъй като своевременно е предявил иск за установяване на вземането си и законът не му вменява задължение да представи затова доказателства, като съгласно чл. 415 ал. 1 ГПК съдът служебно извършва проверката предявен ли е иска в дадения срок. Тъй като въззивният съд се е произнесъл неправилно по съществен материалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, жалбоподателят иска въззивното определение да се отмени.
Ответникът по частната жалба ”Л. С.” ЕООД – гр. С. Загора не изразява становище по искането за допускане на касационно обжалване, нито по съществото на жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че обжалваното определение е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно определение, с което е обезсилена издадената заповед за изпълнение по чл. 418 ГПК, намира, че касационната жалба е допустима на основание чл. 274 ал. 3 т. 2 ГПК, подадена е в срок и е редовна.
Въззивният съд е потвърдил определението, с което е обезсилена издадената заповед за изпълнение по чл. 418 ГПК, по съображения, че заявителят не е представил пред първоинстанционния съд доказателства, че е предявил иск за установяване на вземането си в едномесечен срок след постъпилото възражение от длъжника, както го задължава чл. 415 ал. 2 ГПК, каквито е представил пред въззивния съд, като първоинстанционният съд не е длъжен служебно да установява предявен ли е иска в посочения срок.
С оглед изложеното следва да се приеме, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Жалбоподателят не е посочил кой е релевантния за делото процесуалноправен въпрос, разрешен от съда, нито е изложил съображения защо поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. По въпроса за задължението на заявителя в срока по чл. 415 ал. 1 ГПК да предяви иск относно вземането си, както и да представи затова доказателства пред съда, издал заповедта за изпълнение, каквито доказателства съдът не събира служебно, е налице установена съдебна практика, създадена от ВКС по чл. 274 ал. 3 т. 2 ГПК: Опр. № 247/ 18.V.2009 г. по ч.гр.д.№ 166/2009 г., Опр. № 483/5.Х.2009 г. по ч.т.д.№ 444/2009 г., Опр. по ч.т.д.№ 651/ 2009 г. и др.
Поради изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното определение на основание чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Определение № 740 от 5.ХІ.2010 г. по ч.т.д. № 560/ 2010 г. на Старозагорски окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: