О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 909
София, 22.12.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 15.12. две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
ч.т.дело № 837/2011 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.274, ал.3, т.2 във вр. с чл.419, ал.1 ГПК по повод подадена частна касационна жалба от „Д. фонд ”З.” [населено място], чрез юрисконсулт Ю. Щ., с вх.№77532 от 29.08.2011 год. на Софийския градски съд, срещу Определение №11821 от 05.08.2011 год. по гр.д.№3021/2010 год. на Софийския градски съд, ГО, І въззивен б.състав, с което е отменено разпореждане за незабавно изпълнение, инкорпорирано в заповед за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417, ГПК от 22.10.2009 год.по гр.д.№45160/2009 год. на Софийския районен съд, 65 състав, издадена в полза на жалбоподателя срещу [фирма] за сумата 1 371 134.77 лв. главница, сумата 1 221 736.69 законна лихва за периода 29.12.2002 год.-29.09.2009 год., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението , както и сумата 78 236.15 лв. разноски и е обезсилен издаденият въз основа на нея изпълнителен лист от 23.10.2009 год. Софийският градски съд е приел, че представените със заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение извлечения от задълженията по партидата на длъжника на Д. фонд „З.” не представляват извлечение от счетоводните книги и приравнени им документи по смисъла на чл.417, ал.1,т.2 ГПК и не удостоверяват подлежа на изпълнение вземане. Частният жалбоподател твърди, че обжалваното определение е неправилно, постановено в нарушение на закона- чл.417, т.2 ГПК и чл.27 ал.2 ЗПЗП. Подържа основанието за достъп до касация по чл.280, ал.1,т.1 и т.2 ГПК.
Ответникът оспорва допустимостта и основателността на частната жалба, претендира разноски.
Частната касационна жалба е процесуално недопустима, независимо, че е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК
Обжалваното определение на Софийския градски съд, постановено на основание чл.419, ал.1 ГПК, не подлежи на касационен контрол. То не попада в нито една от хипотезите на чл.274, ал.3 ГПК, регламентиращи касационното обжалване на въззивните определения. Определението на въззивния съд, постановено в производството по чл.419, ал.1 ГПК, с което се извършва проверка за законосъобразност на постановеното от първоинстанционния съд разпореждане за незабавно изпълнение, нито е преграждащо/чл.274, ал.3, т.1 ГПК/, нито с него се дава разрешение по същество на друго производство/чл.274, ал.3 т.2 ГПК/. Определението по допускане на незабавно изпълнение е относимо към изпълнението на присъденото в заповедното производство вземане, а не към развитие на самото заповедно производство.
С оглед изхода на делото на основание чл.78, ал.3 ГПК в полза на ответника [фирма] ще следва да се присъди сумата 12 908.48 лв. разноски по делото.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на „Д. фонд ”З.” [населено място], чрез юрисконсулт Ю. Щ., с вх.№ 77532 от 29.08.2011 год. на Софийския градски съд, срещу Определение №11821 от 05.08.2011 год. по гр.д.№3021/2010 год. на Софийския градски съд, ,ГО, І въззивен б.състав.
ОСЪЖДА ДФ”З.” , ГР.София, да заплати на [фирма] сумата 12 908.48/дванадесет хиляди деветстотин и осем лв. и четиридесет и осем ст./ разноски по делото.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението пред друг състав на ВКС-ТК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: