О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 909
гр. София, 22.12. 2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на деветнадесети декември две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като изслуша докладваното от съдия Б. ч. гр. д. № 6162/2014 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1-ро ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 8413 от 09.07.2014 г. на [фирма] чрез адвокат К. М. срещу определение № 688 от 25.06.2014 г. по гр. д. № 1481/2013 г. по описа на Окръжен съд Стара Загора, с което се изменя решение № 24 от 29.01.2014 г. в частта относно разноските, като се осъжда въззиваемия по делото А. Р. Х. да заплати на частния жалбоподател допълнително сумата от 1000 лв. адвокатско възнаграждение в първа инстанция, и е отхвърлено искането в частта за присъждане на направените разноски за вещо лице, заплатената държавна такса и адвокатско възнаграждение за въззивната инстанация за разликата над 310 лв. до 1 500 лв.
В частната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното определение и се иска изменението му. Излагат се доводи, че разноските за вещи лица, както и държавна такса за въззивната жалба, платена от работодателя, не се обхващат от текста на чл. 359 КТ и същите следва да се дължат от работника или служителя при отхвърляне на предявените от него искове. Частният жалбоподател твърди още, че неправилно въззивният съд е приел възражението на ищеца за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК на адвокатското възнаграждение, дължимо за въззивната инстанция и иска увеличаване на същото до сумата от 1500 лв. Смята, че делото е с нужната правна и фактическа сложност за присъждане на исканата сума. Претендират се разноски и за настоящето производство.
Ответникът по частната жалба А. Р. Х. чрез процесуалния си представител адвокат Т. Ф. е подал писмен отговор в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК. Счита частната жалба за неоснователна, тъй като по силата на чл. 359 КТ, производството по трудови спорове е безплатно за работниците и служителите, независимо от тяхното процесуално качество, като безплатността се простира върху всички държавни такси и разноски по производството (за свидетели и вещи лица), като тези разноски се понасят от работодателя и когато искът на работника бъде отхвърлен.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт съгласно чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е частимно основателна. основателна.
Отговорността за разноски по делото е облигационно правоотношение, което е уредено от процесуалния закон. Тази материалноправна отговорност е деликтна по естеството си, безвиновна е, но не обхваща всички вреди, а само разноските за производството, направени от спечелилата делото страна. Съгласно чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК вр. чл. 359 КТ работниците и служителите са освободени от такси и разноски по искове, произтичащи от трудови правоотношения. Те не дължат внасянето на такива разноски по сметката на съда, тъй като за тях производството е безплатно. Същите лица обаче, при неблагоприятен за тях изход на делото, дължат на насрещната страна разноските, които тя е направила в производството. От материалноправната отговорност на едната страна пред насрещната страна за разноски по делото, не може да има освобождаване, дори със закон, освен ако държавата поеме изплащането на дължимото обезщетение от бюджета на съда. Ето защо неправилно въззивният съд не е присъдил исканите суми от 86 лв. за вещо лице в първата инстанция и 284,22 лв. – държавна такса за въззивната инстанция.
По отношение искането на частния жалбоподател за присъждане пълния размер от 1500 лв. адвокатско възнаграждение за въззивната производство, настоящият съдебен състав намира, че то следва да бъде частично уважено. Като прецени фактическата и правна сложност по в. гр. д. № 1481/2013 г. – трудов спор с искове с правно основание чл. 344, ал. 1-3 ГПК и като взе предвид минималните размери за адвокатски възнаграждения по Наредба № 1/2004 г. на Висшия адвокатски съвет, ВКС намира, че на жалбоподателя следва да се присъдят разноски в размер на 800 лв. – адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция. Ответникът по частната жалба следва да бъде осъден да заплати още 490 лв., представляващи разликата над присъдените от въззивната инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 310 лв. до дължимия размер от 800 лв.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на III г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение № 688 от 25.06.2014 г. по гр. д. № 1481/2013 г. по описа на Окръжен съд Стара Загора в частта, с която е отхвърлено искането за разноски за вещо лице и държавна такса в размер на 270, 22 лв., за адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция за разликата над 310 лв. до 800 лв, като в тази част постановява:
ОСЪЖДА А. Р. Х. с ЕГН [ЕГН], от [населено място],[жк], блок 197, ап. 40, да заплати на [фирма] с ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление – [населено място], Ю. промишлена зона, сграда „Т.”, представлявано от управителя А. – М. В., сумата от 860,22 лв., от които 370,22 лв. разноски за вещо лице в първа инстанция и държавна такса за въззивната инстанция, и 490 лв. адвокатско възнаграждение за въззивна инстанция.
ОСЪЖДА А. Р. Х. да заплати на [фирма], представлявано от управителя А. – М. В., сумата от 215 лв. разноски в настоящето производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: