O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 909
София, 29.09.2010 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на ВТОРО отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на двадесет и седми септември две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ: Снежанка Николова
Велислав Павков
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 458 /2010 година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх. Nо 65650/27.11.2009 година на З. Х. А., Т. Р. С., Е. Р. К., Д. Ц. В., И. Р. М., Г. Ц. А. , П. Б. Л., Н. Б. Ж., М. П. М., М. Х. А., С. П. М. и Р. И. М., чрез процесуалните представители адв. А. С. и адв.П. Г. – САК срещу въззивно Решение от 19.10.2009 година , постановено по гр.д. Nо 3858/2008 година на Софийския градски съд.
С обжалваното решение , Софийският градски съд е оставил в сила Решение от 08.08.2008 година по гр.д. Nо 734/2006 година на Софийския районен съд , с което на основание чл. 14 ал.4 ЗСПЗЗ е прието за установено, че към момента на образуване на ТКЗС през 1948-1949 година и 1958-1959 година, М. В. Б., поч. 28.01.1978 година , е бил изключителен собственик на следните земеделски земи в землището на с.В – НИВА от 12.000 дка в м.”М.”;,НИВА от 6 .000 дка в м.”Г.”, НИВА от 9.000 дка в м.”К.”, НИВА от 3.000 ДКА В М.”, НИВА от 11.400 дка в м.”О.”НИВА от 3.600 дка в м.”К.” ,ЛИВАДА от 3,6 дка в м.”П.”. зеленчукова градина от 2.4 дка в м.”П.”, зеленчукова градина от 2.4 дка в м.”Ц.”, ПАСБИЩЕ от нива от 2.4 дка в м.”А.”, както и на ЛИВАДА от 12.2 дка в землището на с.К. м.”Г.”.
С касационната жалба се поддържа , че обжалваното решение, е недопустимо, респ.неправилно и постановено в нарушение на материалния закон , основание за отмяна по см. на чл. 281 т. 2 и т.3 ГПК, като релевираните пороците касаят недопустимостта на иска по чл. 14 ал.4 ЗСПЗЗ и необсъждането на доводите на страната.
С изложение по делото , допустимостта на касационното обжалване в приложното поле на чл. 280 ал.1 т.2 и 3 ГПК се поддържа , с довод , че по въпросите , предмет на обжалване, 1./ че искът е допустим независимо от обстоятелствата , че ищецът не е заявил пред ПК за възстановяване земите , възстановени на ответниците по делото и възможността за иск по чл. 11 ал.2 ЗСПЗЗ е преклудирала , е налице противоречие с Решение No 911 от 2.08.2007 година на ВКС-IV отд., 2./ по процесуалния въпрос за изменението на иска и приложимостта на чл. 116 ГПК / отм./ и 3./за задължителната сила на определението на ВКС по чл. 217 ал.3 ГПК / отм./, въззивният съд се е произнесъл без да съобрази практиката на ВКС, както и че поставените въпроси са и от значение на точното прилагане на закона и за значение на правото.
В срока по чл.287 ал.1 ГПК е подаден писмен отговор от ответника по касация И. М. , чрез адв. Д. , с който се оспорват наличието на годно релевирани основания за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.1,2 и/или 3 ГПК.
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК , намира :
След преценка на доказателствата по делото и характера на заявения иск – установителен за правото на собственост към минал момент и с оглед на спазения срока по чл. 283 ГПК, настоящият състав на ВКС приема , че касационната жалба е процесуално допустима, тъй като по представените данъчни оценки е видно, че 1 дка от процесните земи има оценка от 70-75 лв. , а предмет на спора са земи в обем от 50 – 60 дка , или обжалваемият интерес е около 4000 лв.
Касационното обжалване на поддържаните основания и конкретни доводи не може да бъде допуснато поради липса на предпоставките за допустимост на основание чл. 280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК.
Противоречивото разрешаване на посочен правен въпрос , обусловил изхода на конкретния материално-правен спор, като довод за допустимост следва да е обоснован с приложението на съдебна практика- решения , с които в сходни хипотези по приложението на една и съща правна норма, се постановени разрешени в противоположен смисъл.
За да приеме , че е налице правен интерес от търсената защита по чл. 14 ал.4 ЗСПЗЗ, решаващият съд е приел , че спорът за допустимостта на иска по чл. 14 ал.4 ЗСПЗЗ е разрешен с постановено по делото Определение на ВКС, с което е отменено определение за прекратяване на делото поради недопустимост на иска. Разпоредбата на чл. 217 ал.3 ГПК / отм./, че постановеното определение по частна жалба е задължително за по- долния съд, е ясна и нейното приложение не създава никакво колебание в съдебната практика. След като именно в производство за допустимостта на заявения иск е прието, че същия е допустим , то пререшаването на въпроса е недопустимо. Цитираното Решение Nо 911/ 2007 година на IV отд. на ВКС-ГК се явява неотносимо , след като не е в хипотезата на възстановяване на земеделски земи , заявени от някой от наследниците на общ наследодател като свои.Хипотезата , при която е разрешен настоящия спор по чл. 14 ал.4 ЗСПЗЗ , е аналогична на тази , произнесена с Решение Nо 381/04.05.2010 година по гр.д. Nо 419/2009 година на ВКС-I отд., постановено на основание чл. 290 ГПК.
Не е налице и основание по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК , след като поставените с изложението на касатора въпроси не са от естество да предполагат ново разрешение , тъй като не касаят приложението на нови законови разпоредби по които липсва формирана съдебна практика, нито е обоснована необходимостта от ново разрешение с цел промяна на установената съдебна практика по приложение на чл. 14 ал.4 ЗСПЗЗ от гл.т. на основни правно-релевантни основания за уважаване на иска и доказателствата за установяване правото на собственост към минал момент. По изложените съображения и на основание чл. 288 във вр. с чл. 280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК , състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване касационната жалба вх. Nо вх. Nо 65650/27.11.2009 година , заявена от на З. Х. А., Т. Р. С., Е. Р. К., Д. Ц. В., И. Р. М., Г. Ц. А. , П. Б. Л., Н. Б. Ж., М. П. М., М. Х. А., С. П. М. и Р. И. М., чрез процесуалните представители адв. А. С. и адв.П. Г. – САК срещу въззивно Решение от 19.10.2009 година , постановено по гр.д. Nо 3858/2008 година на Софийския градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: