3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 909
гр.София, 29 септември 2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми септември, две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: МАРИО ПЪРВАНОВ
Членове: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като изслуша докладваното от съдия Ерик Василев гр.д. № 842 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. Б. К., чрез адвокат Р. В. от АК В., срещу въззивно решение № 1456 от 21.11.2016 г. по в.гр.д. № 1547/2016 г. на Окръжен съд Варна, с което се потвърждава решение № 2138 от 31.05.2016 г. по гр.д. № 5185/2015 г. на Варненски районен съд за отхвърляне на предявения от М. Б. К. против [фирма] иск с правно основание чл.59 ЗЗД за сумата от 10 000 лева, с която твърди, че ответникът се е обогатил за негова сметка, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
В касационната жалба се твърди, че решението на въззивния съд е неправилно, необосновано и постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
В изложение към касационната жалба се поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по материалноправния въпрос – може ли държател, който е бил съдебно отстранен от недвижим имот, да претендира стойността на извършените от него в същия имот без знанието и съгласието на собственика на имота подобрения и към кой момент се определя и преценява имуществената облага, като се твърди противоречие със задължителната практика на ВКС – ППВС 1/1979 г.; решение № 571 от 14.10.2008 г. по т.д. № 313/2008 г. на ВКС, I т.о.; решение 120 от 01.07.2009 г. по т.д. № 21/2009 г. на ВКС, II т.о.; решение № 316 от 07.11.2011 г. по гр.д. № 1646/2010 г. на ВКС, III г.о.; решение № 411 от 07.02.2014 г. по гр.д. № 115/2013 г. на ВКС, IV г.о.; решение № 229 от 17.12.2015 г. по гр.д. № 1026/2015 г. на ВКС, III г.о.
От ответника по касационната жалба [фирма], [населено място], представлявано от управителя С. Т. М., чрез адвокат А. Георгиева и адвокат П. М. от АК В., е подаден писмен отговор, в който оспорват доводите на касатора и считат, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване като претендира разноски пред касационната инстанция.
Касационната жалба е подадена в срок от легитимирано да обжалва въззивното решение лице, поради което е редовна и процесуално допустима.
За да постанови решението, въззивният съд е приел, че по делото не се доказва разместване на блага, довело до обогатяване на ответното дружество за сметка на ищеца. Според мотивите на съда, не са ангажирани доказателства за обедняването на ищеца със сумата от 10 000 лева, която се твърди, че е вложена за промяна предназначението и статута на имот № 083026, с площ 3.780 дка, находящ се в землището на [населено място], [община], местността „Араб М.”, както и за изработването и одобряване на ПУП-ПЗ за изграждането на складова база. При липсата на доказателства за платени от ищеца суми и констатациите на приетата съдебно-техническата експертиза, че административна процедура по промяна предназначението на имота не е проведена докрай, според съда, по делото не се доказват нито разходите за тези дейности в размер на 10 000 лева, нито увеличената пазарна стойност на недвижимия имот, от който ищецът е съдебно отстранен от действителния собственик с влязло в сила решение по друго дело. Възивната инстанция е възприела изводите на първоинстанционния съд, че от доказателствения материал не се установява неоснователното обогатяване на ответника за сметка на ищеца, поради което претенцията му по чл.59 ЗЗД е неоснователна.
Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК поради следните съображения: Съгласно разясненията в тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, който определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането й до касационно разглеждане. Въпросът трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства, както и да е налице някое от допълнителните основания по чл.280, ал.1 ГПК. Настоящият състав на ВКС намира, че поставеният от касатора правен въпрос не обуславя изхода на делото, поради което е неотносим. В случая, въззивната инстанция по същество е приела, че ищецът не е доказал размера на своето обедняване и обогатяването на ответника, доколкото по делото се установява, че имотът не е променил статута си на земеделска земя, т.е. че искът е останал недоказан. В тази връзка, поставените въпроси, дали държателят, който е съдебно отстранен, може да претендира стойността на извършените в имота подобрения и към кой момент се определя и преценява имуществената облага, нямат характеристиката на правни въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като не са били обсъждани във въззивното решение и не са обусловили крайните изводи на съда. Ето защо, съгласно указанията в т.1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК.
Ответникът [фирма] е поискал заплатените разноски за адвокатско възнаграждение пред касационната инстанция, които с оглед изхода на спора следва да бъдат присъдени, съобразно приложения договор за правна защита и съдействие.
Предвид гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1456 от 21.11.2016 г. по в.гр.д. № 1547/2016 г. на Окръжен съд Варна.
ОСЪЖДА М. Б. К., ЕГН [ЕГН] да заплати на [фирма], ЕИК[ЕИК], представлявано от управителя С. Т. М., чрез адвокат А. Георгиева и адвокат П. М. от АК В., разноските пред касационната инстанция в размер на 850 (осемстотин и петдесет) лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.