О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 909
[населено място], 03.12.2015 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на деветнадесети ноември през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Недкова т. д. № 1263/2015г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. Ж. Ж., [населено място] срещу решение № 2118 от 20.11.2014г. по т. д. № 1535/2014г. на Софийски апелативен съд, с което изцяло е потвърдено решение № 283/14.01.2014г., постановено по гр. д. № 4472/2012г. на Софийски градски съд. С първоинстанционното решение, на основание чл.145 ТЗ, е осъден П. Ж. да заплати на [фирма] сумата от 26 000 лв. – предявена частично от 97 797,67 лв., обезщетение за имуществени вреди причинени в периода 01.01.2011г. – 30.09.2011г., ведно със законната лихва от 14.02.2012г. до окончателното изплащане на сумата и на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 4 615,90 лв. съдебни разноски.
Касаторът обжалва въззивното решение изцяло като неправилно, незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила. Моли за отмяна на постановените решения и отхвърляне на предявения иск.
Ответникът по касационната жалба [фирма], [населено място] в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК представя отговор по касационната жалба. Излага аргументи за липсата на предпоставки за допускане на касационно обжалване, както и за неоснователност на жалбата. Претендира разноски съобразно приложен списък по чл. 80 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да потвърди първоинстанционното решение, с което е уважен изцяло предявения от [фирма] срещу П. Ж. частичен иск по чл.145 ТЗ за сумата от 26 000 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди причинени на дружеството в периода 01.01.2011г. – 30.09.2011г., въззивният съд е приел, че в процесния период П. Ж., като управител на дружеството, е изтеглил от сметките на дружеството общо сумата от 97 797,67 лв., за което не са представени разходно – оправдателни документи. Също така към датата на проверката 02.11.2012г. за изтеглените суми, от ответника по иска не са били представени документи за наличност в касата на дружеството, а според допълнителното заключение по ССЕ се установява, че не е представен и договор за посредничество /за наличността на който претендира Ж./ и документи за неговото осчетоводяване, както и фактури за дължимото по този договор комисионно възнаграждение. Съдът е изградил изводите си за основателност на иска и върху извънседебното признание на ответника Ж., съдържащо се в доклада за инвентаризация от 15.02.2012г., за задължение от него към дружеството към 31.12.2011г. в размер на 97 797,67 лв. Сезиран с въззивна жалба Софийски апелативен съд е потвърдил изцяло обжалваното решение, препращайки към приетите от първоинстанционния съд правни изводи.
В представеното към жалбата приложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът не формулира конкретен въпрос, но счита, че решението е постановено в противоречие с практиката на ВКС и по спорния въпрос, предмет на делото, са налице противоречиви решения на съдилищата – основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК.
Настоящият състав намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззвиното решение.
Съгласно чл.280, ал.1 ГПК допускането на касационно обжалване е обвързано от произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за делото и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280, ал. 1, т.1 – т.3 ГПК. Уредбата на касационното обжалване като селективно, а не задължително, възлага на жалбоподателя – касатор изискването да мотивира интереса от допускане на касационното обжалване. Според разясненията, дадени в ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС на РБ, в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е длъжен да формулира правен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в обжалвания съдебен акт. Той следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, а не за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
В случая жалподателя не е формулирал изрично материалноправен, респективно процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, който се дефинира като такъв, включен в предмета на спора и обуславящ правните изводи на съда по конкретното дело /т.1 на ТРОСГТК № 1/2009 г./. Тъй като формулирането на правен въпрос съставлява общо основание и поради това задължителен елемент при преценката за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, то липсата му е достатъчна, за да не бъде допуснато касационното обжалване. Върховният касационен съд не е задължен да извежда въпросите от изложението на касационната жалба, нито от сама нея, тъй като това би довело до нарушение на принципа за диспозитивното начало /чл. 6 ГПК/. Въпросите по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК следва да бъдат формулирани ясно, точно и категорично от касационния жалбоподател. Бланкетното посочване на чл. 280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК не може обуслови достъп до касационно обжалване. Що се отнася до доводите за неправилност на въззивното решение, следва да се има предвид, че същите са от значение за правилността на решението и подлежат на преценка при разглеждане на жалбата по същество, а не в стадия за селектиране при преценка на основанията по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК, в какъвто смисъл са и указанията в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС.
С оглед изхода на настоящото производство, искането на дружество – ответник по касационната жалба, за присъждане на разноски – адвокатско възнаграждение, е основателно и същото следва да се уважи в претендирания заплатен размер от 1 680 лв.
Водим от горното и на основание чл. 288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2118 от 20.11.2014 г. по т. д. № 1535/2014 г. на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА П. Ж. Ж., [населено място], ЕГН [ЕГН], да заплати на [фирма], [населено място], ЕИК[ЕИК], сумата от 1 680 лева- заплатено адвокатско възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.