Определение по гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.2
861_12_opr_288_108zs@30_zn
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 909
София, 30.11. 2012 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и осми ноември две хиляди и дванадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 861 /2012 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. К. В. – П. срещу въззивно решение № 1408 от 12.07.2012 г. по гр.д. № 924 /2012 г. на Варненския окръжен съд, г.о., с което е потвърдено решение № 148 от 19.01.2012 г. по гр.д. № 2806 /2008 г. на Варненския районен съд, с което е отхвърлен искът на жалбоподателя срещу В. И. В. с правно основание чл.108 ЗС за осъждане да и предаде владението на 1 /2 ид.ч от УПИ … в землището на [населено място], СО Д. Т. , местност Старите лозя с площ 4 520 кв.м. при посочени граници, придобит по наследяване от родителите чрез покупко-продажба през 1946 г., (отчужден по ЗОЕГПНС и чиято собственост е възстановена).
Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно и иска то да бъде допуснато до касационно обжалване, като излага основания за това.
Насрещната страна В. И. В. оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е допустима, т.к. е обжалвано въззивно решение, искът е оценяем и цената му не е по-ниска от 5 000 лева..
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел от фактическа страна следното: че жалбоподателката (ищца) и В. В. са брат и сестра и са наследници с равни права на своите родители, че процесният имот е придобит чрез покупко-продажба от родителите на двамата през 1946 г., отчужден по ЗОЕГПНС и възстановен по ЗВСОНИ; че през 2012 г. (всъщност през 1998 г.) В. В. се е снабдил с констативен нотариален акт за собственост върху целия имот и през 2002 г. В. В. е продал целия имот на Г. Д. П., който заедно със съпругата си през 2003 г. го е продал на С. Г. В., която заедно със съпруга си през 2005 г. го е дарила на ответника В. В.. Със саморъчни завещания през 1992 г. родителите на жалбоподателката (ищца) са дарили цялото си имущество на нейния брат В. В., но със съдебно решение от 2007 г. на ВКС е уважен иск на Г. В. – П. срещу В. В., предявен през 2004 г., с правно основание чл.30 ЗН – намалено е универсалното завещателно разпореждане на родителите и и е възстановена нейната запазена част в размер на 1 /4 ид.ч., а с решение от 2011 г. на ВКС е отхвърлен искът на Г. В. – П. срещу нейния брат В. В. и срещу Г. Д. П., че Г. В. – П. е собственик на 1 /2 ид.ч. от процесния имот.
При тези фактически изводи въззивният съд е приел от правна страна следното: че искът на Г. В. – П. срещу нейния брат В. В. и срещу Г. Д. П. по гр.д., завършило с отхвърлително решение на ВКС през 2011 г., е предявен на 18.12.2002 г., транслативните сделки с имота са извършени в хода на процеса, гласност за процеса е дадена чрез вписване на исковата молба и и решението ще съставлява сила на пресъдено нещо и спрямо приобретателите – частни правоприемници на ответника, придобили спорното право от последния в хода на висящото производство. Уважаването на иска на Г. В. – П. срещу В. В. по чл.30 ЗН през 2007 г. само по себе си не може да легитимира Г. В. – П. като собственик на процесния имот по отношение на приобретателя от наследника по завещание, т.к. Г. В. – П. като наследник с възстановена запазена част е следвало да проведе успешно конститутивния иск по чл.37 ЗН, какъвто Г. В. – П. не е предявила. Следователно Г. В. – П. не е доказала, че е собственик на 1 /2 ид.ч. от процесния имот, което обуславя неоснователността на иска и, без да бъдат обсъждани останалите предпоставки за уважаването му и дали ответникът е собственик на процесния имот, не следва да се преценяват и доводите дали ответникът е бил добросъвестен.
Видно от изложеното за мотивите на въззивния съд, изведеният от жалбоподателя процесуалноправен въпрос : дали въззивният съд е следвало да обсъди възражение на жалбоподателя (ищцата), подкрепено (основано) на съдебно признание на факт от ответната страна (че ответникът е знаел за наличието на висящ съдебен спор по иска по чл.30 ЗН на ищеца Г. В. – П. срещу нейния брат В. В.), не е обусловил изхода от спора, доколкото въззивният съд е отхвърлил иска поради това, че ищцата не е собственик на процесния имот, т.к. независимо от това, че с влязло в сила решение е възстановена нейната 1 /4 ид.ч. от наследството на родителите и, тя не е провела конститутивния иск по чл.37 ЗН срещу ответника В. В..
И. от жалбоподателя процесуалноправен въпрос : дали въззивният съд е следвало да обсъди възражение на жалбоподателя (ищцата) за нищожност на договора, с който ответникът е придобил правото на собственост върху процесния имот, поради противоречие на добрите нрави – че ответникът е придобил имота, независимо, че е знаел за правния спор между ищцата и брат и, не е обуславящ, доколкото, както беше посочено и при обсъждането на първия изведен въпрос, въззивният съд в съответствие с установената практика е приел, че не следва да обсъжда правата на ответника, щом. ищцата не е доказала, че е собственик на имота.
От изложеното следва извод, че не са осъществени основания по чл.280,ал.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
С оглед изхода от спора жалбоподателят няма право на разноски. Насрещната страна не е претендира разноски и не е доказала, че е направила такива, поради което и разноски н следва да и се присъждат.
Воден от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение № 1408 от 12.07.2012 г. по гр.д. № 924 /2012 г. на Варненския окръжен съд, г.о.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2