О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 909
София, 30.12.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 22.12.2013 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ч.т.дело № 4441/2013 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.274, ал.2, изр.1 във вр. с ал.1, т.1 ГПК.
Образувано е по частната жалба на С. Д. Д. от [населено място] против определение № 539 от 07.08.2013 год., по ч.гр.д.№ 612/ 2013 год. на Добричкия окръжен съд, с което е оставена без разглеждане, като процесуално недопустима частната му жалба вх.№ 2729/19.04.2013 год., подадена срещу определение № 123 от 05.03.2013 год., по ч.гр.д.№ 188/2010 год. на Балчишкия районен съд за обезсилване на Заповед № 620 от 26.03.2010 год., в частта „ за законната лихва върху главницата от 23.03.2010 год.” и е прекратено въззивното производство.
С настоящата частна жалба жалбоподателят Д. въвежда оплакване за неправилност на обжалвания съдебен акт, по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на съществените процесуални правила, въвеждащи принципа на равенството на страните в процеса и правото на защита, както и на материалния закон, поради което иска отмяната му.
Ответната по частната жалба страна не е заявила становище в срока по чл.276, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 ГПК, намира:
Частната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежна страна в процеса и срещу подлежащ на касационен контрол прекратителен съдебен акт на въззивен съд, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
За да постанови обжалваното определение въззивният съд е счел, че жалбоподателят няма правен интерес от предприетото въззивно обжалване, тъй като съдебният акт на Балчишкия районен съд, предмет на частната му въззивна жалба е изцяло в негов интерес.
Изложение са съображения, че с обезсилване на заповедта за изпълнение в посочената и част отпада и задължението на жалбоподателя за заплащане на законна лихва върху присъдената главница за посочения в същата период и доколкото в останалата и част заповедта за изпълнение, като необжалваема, е влязла в сила, то в полза на страната не е надлежно възникнало процесуално потестативно право на частна въззивна жалба.
Определението е правилно и следва да бъде потвърдено.
Правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка от категорията на положителните, за да възникне потестативно право на жалба за страната, за която съдът е длъжен да следи служебно. В случая такъв правен интерес жалбоподателят не е аргументирал и обстоятелството, че определението на БРС, в частта, в която същото подлежи на обжалване е постановено в полза на същия, изключва частната жалба да е процесуално допустима. Излагайки аналогични правни съждения въззивният съд правилно е приложил процесуалния закон, а оплакванията на частния жалбоподател са хаотични и лишени от основание в закона. Само за пълнота на настоящето изложение следва да се посочи, че липсва процесуална възможност по реда на предприетото пред Д. обжалване частният жалбоподател „да покаже на Банките и кредитните институции, че не могат самостоятелно и безконтролно да повишават лихвите по кредитите”. Отделен в тази вр. остава въпросът, че при съществуващите в сочената хипотеза договорни отношения между страните по договор за кредит от значение е уговореното от съконтрахентите в съответните договорни клаузи.
Водим от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС на осн. чл.278, ал.1 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 539 от 07.08.2013 год., по ч.гр.д.№ 612/ 2013 год. на Добричкия окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: