3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 909
С., 06.12.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на четвърти декември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 225/ 2012 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на Н. А. Ш. – от [населено място] срещу Решение №510 от 08.11.2011 г. по гр.д.№905/2011г. на Пловдивски апелативен съд, с което е отменено Решение №906 от 16.06.2011 г. по гр.д.№ 98/ 2011 г. на Пловдивски окръжен съд, с коeто исковете са уважени и е постановено друго, с което е отхвърлен искът на Н. А. Ш. – от [населено място] срещу [фирма] – [населено място] за 30 000 лв. – изплатено на Й. К. М. и А. Г. М. обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Т. А. М. при ПТП на 19.10.2004 г. по вина на ищеца, управлявал л.а.”Опел Вектра”с рег. [рег.номер на МПС] , за който е имал сключен с ответника договор за застраховка ”Гражданска отговорност”, със законната лихва и за 1653.24 лв. – обезщетение за забавено плащане за периода от 02.07.2010 г. до 12.0.2011 г., с оплакване за неправилност. В Молба за допускане на касационно обжалване жалбоподателят излага, че въпросът за погасителната давност при застраховка ”гражданска отговорност” за вземане на застрахованото лице спрямо застрахователя, когато е обезщетил увреденото от него трето лице, е решен в противоречие с практиката на ВКС, и е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Жалбоподателят излага доводи в подкрепа на оплакването за незаконосъобразност на решението, което противоречи на съдебната практика и не е съобразено с правната теория. Иска касационния съд на основание чл. 280 ал.1 т. 1 и т. 3 ГПК да се произнесе по въпросите: при регресен иск по чл. 409 (отм.) ТЗ в кои случаи погасителната давност се спира и прекъсва, предявяването на изпълнителен лист пред застрахователя за изплащане на присъденото обезщетение по застраховка ”гражданска отговорност” прекъсва ли давността, която застрахованото лице има срещу застрахователя, извършеното частично плащане от застрахователя прекъсва ли давността, при нарушаване нормата на чл. 349 ал. 1 (отм.)ТЗ (вероятно ЗЗД).
Ответникът по касационната жалба [фирма] – [населено място] по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорва основателността на искането за допускане на касационно обжалване, тъй като по решения правен въпрос има задължителна съдебна практика на ВКС – Р.№144/26.01.2010 г. по т.д.№ 532/2008 г., а въпросите за спиране и прекъсване на давността жалбоподателят поставя за първи път пред касационната инстанция.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е отменено първоинстанционно решение, с което са уважени осъдителни искове, които са отхвърлени, както и че цената на първия не е до 10 000 лв. намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
От посочените от жалбоподателя материалноправни въпроси, разрешен от въззивния съд, и релевантен за делото е въпросът: по иска по чл. 409(отм.) ТЗ на застрахования деликвент, удовлетворил увредения, срещу неговия застраховател по риска ”гражданска отговорност” от кой момент тече погасителната давност. Останалите изложени от жалбоподателя въпроси за спирането и прекъсването на давността, не са релевантни за делото, тъй като не са разрешени от въззивния съд.
Въззивното решение е постановено в съответствие с установената съдебна практика по изложения материалноправен въпрос, която е в смисъл, че правата по договора за застраховка „гражданска отговорност”, се погасяват с изтичането на петгодишна давност от настъпването на застрахователното събитие, като отговорността на застрахователя е договорна и застрахованият черпи правата си от сключения договор за застраховка ”гражданска отговорност”. Възприето е, че в нормата на чл. 392 (отм.) ТЗ законодателят свързва началото на давностния срок не с настъпване на изискуемостта на вземането, а с настъпване на застрахователното събитие, от когато тече срокът, с който се погасява вземането на застрахования деликвент срещу застрахователя. Затова специалната нормативна уредба на давността изключва общите разпоредби на ЗЗД – чл. 114 ЗЗД. В този смисъл е т.14 от ППлВС №7/04.10.1978 г. и постановеното от ВКС на основание чл. 290 ГПК и задължително за долустоящите на ВКС съдебни инстанции Р.№ 144/26.01.2010 г. по т.д.№ 532/2008 г. на ВКС, ІІ т.о.
По изложените съображения искането за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК е неоснователно. С оглед посочената съдебна практика е неоснователно и искането за допускане на касационно обжалване по на основание чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение №510 от 08.11.2011 г. по гр.д. № 905/ 2011 г. на Пловдивски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: