О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 909
София, 17.07.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на петнадесети юли две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска
като изслуша докладваното от съдия Керелска гр. дело № 458/2009 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Я. Г. Х. от гр. П. чрез пълномощника адв. С против въззивно решение №1791/01.12.2008 год. на по гр.д. №2432/2008 год. на Пловдивския окръжен съд.
С обжалваното решение е оставено в сила решение на Пловдивския районен съд от 14.05.2008 год. , с което Я. Г. Х. от гр. П. е осъден да заплати на К. Н. П. в качеството и на Едноличен търговец „К” сума в размер на 8 606,70 лв. като обезщетение за неизпълнение на договори за наем на недвижим имот – кафе – аператив „Д” , от която 5 556,98 лв. главница, съставляваща стойностна доставена ел. енергия през периода от 01.04.2005 год. до 30.04.2006 год., лихви за забава в размер на 1005,46 лв. и 2044,26 лв. изплатени от ищцата лихви и разноски по образувано срещу нея изпълнително дело от „Е” АД.
С жалбата се поддържа, че решението е неправилно, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила – основание за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК.
Представено е изложение на основанията за касационно обжалване по чл. 284,ал.3, т. 1 ГПК . Твърди се, че въззивният съд се е произнесъл по съществен процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото / основание за допустимост по чл. 280,ал.1,т.3 ГПК/, както и че обжалваното решение е в противоречие с практиката на ВКС / чл. 280,ал.1,т.1 ГПК/. Касаторът не е формулирал изрично кой е процесуалния въпрос който е решен в противоречие с практиката на ВКС и който е от значение за точното приложение на закона и за развитие на правото. На база направеното изложение като такъв може да се изведе възприетото според касатора разбиране на Пловдивския окръжен съд, че в определени хипотези извън предвидената в чл. 146 ГПК / отм./ е допустимо да бъде направено изключение от общото правило на чл.144 / отм./, че страната в процеса не би могла да доказва изгодни за нея факти само с отразявания в представени частни свидетелстващи документи . В подкрепа на второто посочено основание за допустимост на касационното обжалване, касаторът е представил Решение №155 от 13.03.2007 год. на ВКС, ТК по т.д. №917/2006год.
Ответникът по касация К. Н. П.,чрез адв. П в писмено възражение по делото счита, че не са налице условията за допускане на касационно обжалване. В случай, че такова бъде допуснато, излага съображения за неоснователност на жалбата.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК.
При преценка за допустимост на касационното обжалване Върховният касационен съд констатира следното:
За да уважи предявените искове в посочените размери, въззивният съд е приел, че по делото е установена хипотезата на чл. 79,ал.1,предл.2-ро ЗЗД , а именно, че ответникът не е изпълнил поето от него договорно задължение да заплаща отделно от наемната цена консумативните разходи за ползването на имота и конкретно за ползваната ел. енергия, в резултат на което за ищцата са настъпили вреди, изразяващи се в стойността на заплатената по принудителен ред от нея сума за ползвана ел. енергия и лихви за забава в образуваното срещу нея изпълнително производство от електроснабдителното дружество, както и заплатените лихви и разноски по изпълнителното производство.
Не е налице основание за допускане касационно обжалване на въззивното решение.
За да се допусне касационно обжалване следва на първо място повдигания от касатора процесуалноправен въпрос, да е от принципен, основополагащ характер, който да е решен в контекста на конкретния правен спор. Формулирания от касатора въпрос не е от такъв характер. Последното следва от обстоятелството, че решението на въззивната инстанция не е обусловено от разрешението на повдигания от касатора въпрос , а от извода на съда , че случая дължимостта на присъдените суми произтича от неизпълнение на поето договорно задължение, което по делото е безспорно установено. С оглед на това не се налага обсъждането на визираните от касатора основания за допустимост на касационно обжалване в това число и относимостта на представеното с изложението по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК, решение на ВКС, ТК.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 288 ГПК Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Пловдивския окръжен съд от 01.12.2008 год. по гр.д. №2432/2008 год. ХІV граждански състав, по касационната жалба на Я. Г. Х. чрез адв. С.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: