3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 91
София 01.02. 2011 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети ноември, две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр. дело №804/2010г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. И. Николова и В. И. В.,[населено място], чрез пълномощника им адвокат Н. А., срещу въззивно решение №301 от 11.03.2010г. по гр. дело № 737/2009г. на Варненския окръжен съд.
Касаторите са изложили твърдения за произнасяне в решението по правни въпроси в хипотезата на чл.280,ал.1,т.3 ГПК, а именно : при влязъл в сила ПНИ и издадена заповед по §4к,ал.7 ЗСПЗЗ в полза на бившите ползуватели, допустим ли е предявен срещу тях отрицателен установителен иск за собственост, в случай на липса на валидни доказателства за внасяне на земи в ТКЗС, следва ли да се приеме че собствениците са загубили владение върху имотите и по отношение на тях тече ли давност по чл.5,ал.2 З., може ли в производство по чл.108 ЗС или чл.97 ГПК/отм./ да се разглежда въпросът за валидно учредяване право на ползване при липса на водено производство срещу ползватеелите по реда на чл.4и ЗСПЗЗ. Касаторите сочат още, че съдът не е изпълнил задължението си всестранно да обсъди доказателствата по делото, в т.ч. тези, установяващи правния интерес от водене на иска, както тези, удостоверяващи предоставеното на касаторите право на ползване. Сочи се, че е налице основанието за допускане на касационно обжалване и по чл.280,ал.1,т.2 ГПК.
Ответниците по касационната жалба М. Г. Ш., Г. С. Д., К. Й. Т., С. М. П. и Д. С. Д. считат, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение е оставено в сила решение от 16.02.2009г. по гр. дело № 8261/2006 г. на Варненския районен съд, с което е уважен предявеният от М. Г. Ш., Г. С. Д., К. Й. Т., С. М. П. и Д. С. Д. срещу Г. И. Н., В. И. В. и Е. Г. В., отрицателен установителен иск, а именно, че ответниците не са собственици на недвижим имот с площ 780 кв.м., представляващ имот пл.№356 по ПНИ за м.„М.” с конкретно посочени граници.
За да постанови решението си В. окръжен съд е приел от фактическа страна, че на ищците като наследници на Г. Д. е признато право на възстановяване собствеността върху нива от 8,9 дка, находяща се в терен по §4 ПЗР ЗСПЗЗ, м.”М.”, съгласно решение на ПК №745/2000г. – имот №53 от КП от 1997г.Със заповед на кмета по §4к е наредено наследниците на Иван В. – ответниците по иска, да придобият право на собственост по реда на §4а,ал.1 ПЗР ЗСПЗЗ върху новообразуван имот в КВ В., м.”М.”, кад.район № 501, пл.№ 356 с площ 780 кв.м. Този имот попада изцяло в границите на бивш имот №53. За имота липсва издадена заповед за възстановяване на новообразувани имоти по §4к,ал.7 ПЗР ЗСПЗЗ. Въззивният съд е приел, че ответниците, чиято е доказателствената тежест не са установили, че в тяхна полза е налице валидно отстъпено право на ползване по силата на някой от актовете, изрично изброени в §63 ПЗР ЗСПЗЗ. Имотът е предоставен на наследодателя им от Л.-винарски комплекс В.. Не е установено и наличие на сграда към 01.03.1991г. Построената към релевантния момент с площ 9 кв.м. не отговаря на изискванията на Наредба № 5 за ПНТСУ от 1977г. /отм./ и §1в ПЗР ППЗСПЗЗ. Тя е има стопански характер, а имотът не е водоснабден и електрифициран. Изводите са направени след обсъждане на данните по делото, вкл. техническата експертиза.
Не са налице основанията на чл.280, ал.1 ГПК за допускане касационно обжалване и по поставените правни въпроси. Въпросът за активната материалноправна легитимация по отрицателния установителен иск е решен в съответствие с константната съдебна практика. Не се налага такова тълкуване на закона, при което ще се стигне до отстраняване на противоречива съдебна практика или непълноти на правните разпоредби и усъвършенстване на правоприлагането. По повдигнатите въпроси има трайно установена практика,която е съобразена от съда. В случаите, когато реституционното решение е издадено на основание чл.14,ал.1,т.3 ЗСПЗЗ след 29.07.1999г. и когато е налице влязъл в сила ПНИ в територии по §4 ПЗР ЗСПЗЗ, тази правна възможност произтича от разпоредбата на §4к,ал.8,т.1 ПЗР ЗСПЗЗ. Съобразно последната може да бъде изменен влезлият в сила ПНИ след разрешаване на спора за материално право. Посоченото от касаторите решение №24/1999г. по гр.д.№1912/97г. на ВКС не обуславя допускане касационно обжалване в хипотезата на чл.280,ал.1,т.3 ГПК, тъй като третира други въпроси – осъществяване косвен съдебен контрол на решението на ПК при оспорване на материалноправната му законосъобразност от трето лице, претендиращо самостоятелни права върху имота и необходимостта в този случай от пълно и главно доказване правото на собственост на ищеца по иска с правно основание чл.108 ЗС. Доколкото правата на предявилите отрицателния установителен иск са корелативни на липсата на права на ответниците върху същия имот поради двуфазността на производството по възстановяване правото на собственост в терени по §4 ПЗР на ЗСПЗЗ и съществува колизия на правата на ищците,на които е признато възстановяване право на собственост в терен по §4 ПЗР и на ответниците, позоваващи се на заповед по §4к ПЗР, то предявяването на отрицатeлен установителен иск е допустима форма за защита на материалното право.
Повдигнатият въпрос за приложението на чл.5,ал.2 З. в полза на ищците е ирелевантен за изхода на спора, тъй като не е залегнал в решаващите мотиви на обжалваното решение и е извън предмета на спора по отрицателния установителен иск. Останалата група въпроси в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК относно предпоставките за трансформиране правото на ползване в право на собственост също не могат да обусловят допускане касационно обжалване на решението. Това е така, защото въззивният съд е приел липса на валидно предоставяне право на ползване по смисъла на §4а ЗСПЗЗ за процесния имот по силата на някой от актовете, изрично изброени в §63 ПЗР ЗСПЗЗ като е преценил представените доказателства от ответниците. Доводите относно непроведен иск с правно основание §4и са неотносими, тъй като по предявения отрицателен установителен иск ответниците, които се позовават на трансформирано по реда на §4а,ал.1 ЗСПЗЗ право на ползване следва да докажат на първо място, че такова право им отстъпено с някой от посочените в §4 ПЗР ЗСПЗЗ и §63 ППЗСПЗЗ актове. Това е така, защото те носят доказателствената тежест да установят твърдяния придобивен способ – осъществен фактически състав на §4а,ал.1 ПЗР ЗСПЗЗ. Релевираните касационни оплаквания за преценка на доказателствата в тази връзка не могат да обосноват допускане касационно обжалване на решението, тъй като са относими към обосноваността на обжалваното решение. Необосноваността на въззивното решение обаче може да бъде основание за касиране на неправилното решение, но само след като са изпълнени предварителните изисквания на чл.280,ал.1 ГПК за допускане касационно обжалване в производството по предварителната селекция.
С оглед изложеното следва да се приеме, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК за допускане касационно обжалване на решението.
На ответниците по касация не следва да се присъждат разноски за настоящото производство, тъй като такива не са направени.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №301 от 11.03.2010г. по гр. дело № 737/2009г. на Варненския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: