О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 91
гр.София, 10.02.2014г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шести февруари, две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
Членове: ВЕСКА РАЙЧЕВА
светла бояджиева
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 684 описа за 2014 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Обжалвано е определение от 22.05.2013г. по гр.д.№ 3391/ 2013г., с което ГС София, като е потвърдил разпореждане от 21.09.2012г. по гр.д.№43613/2011г. на РС София, е върнал исковата молба на Р. М. с правно основание чл.109 ЗС.
Жалбоподателят – Р. А. М. поддържа, че следва да се допусне касационното обжалване и да се отмени обжалваното определение като неправилно, като бъде даден ход на исковата му молба.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на определението на въззивния съд не следва да се допусне.
С искова молба от 14.10.2011г. частният жалбоподател е поискал съдът да осъди С. и Р. Т. да премахнат постройка, намираща се на границата между имотите на страните.
С разпореждане от 20.04.2012г. съдът е дал седмичен срок на ищеца – частен жалбоподател да впише исковата молба, като му е указал, че в противен случай същата ще бъде върната. Съобщение за това му е връчено на 11.05.2012г. С разпореждане от 21.09.2012г. по гр.д.№43613/2011г. РС София, на основание чл.129, ал.3 ГПК, е върнал исковата молба на Р. М. с правно основание чл.109 ЗС.
С обжалваното определение е потвърдено определението за връщане на исковата молба, като съдът е изложил съображения и за това, че разпореждането е постановено в съответствие с трайната практика на ВКС изразена в т.3 от Тълкувателно решение №3/19.07.2010г. по т.д.№3/2009г. ОСГК на ВКС.
Като е обжалвал определението на въззивния съд жалбоподателят е посочил, че с определението е даден отговор на процесуално правен въпрос от значение за спора, а именно за това предпоставка ли е за връщане на искова молба нейното невписване в даден от съда срок.
В случая е налице определение на въззивния съд, с което се оставят без уважение частна жалба срещу разпореждане за връщане на искова молба, което подлежи на обжалване пред ВКС съобразно разпоредбата на чл.274, ал.3, т.1 ГПК. Допустимостта на неговото разглеждане пред настоящата инстанция обаче би била налице, само ако съдът се е произнесъл по процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото и е разрешен в противоречие с практиката на ВКС. Жалбоподателят не твърди, че не е налице съдебна практика по повдигнатия в обжалваното определение въпрос за това, че неизпълнението в срок от страна на ищеца на указание на съда за вписване на исковата му молба се приравнява по последици с констатиран порок на исковата молба по чл.127 и чл.128 ГПК. В случая именно в съответствие с трайната практика, включително и с даденото разрешение в т.3 от Тълкувателно решение №3/19.07.2010г. по т.д.№3/2009г. ОСГК на ВКС, съдът е приел, че при неизпълнение на указания за вписване на исковата молба е приложима разпоредбата на чл.129, ал.3 ГПК. Изложените в обжалваното определение доводи са в съответствие със закона и постоянната практика на ВКС.
Ето защо настоящия състав намира, че не е налице соченото от жалбоподателя основание за допускане на касационното обжалване на въззивното определение.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на определение от 22.05.2013г. по гр.д.№ 3391/ 2013г. на ГС София.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: