О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 91
София, 10.02. 2014 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на тридесети януари през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 1981 по описа за 2013 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] чрез адвокат Е. Х. срещу решение № 1914/06.12.2012 г. на Софийски апелативен съд /САС/, ТО, 5-ти състав по в.т.д. № 2993/2012 г. /погрешно посочен номер само в решението на САС като 3031/.
В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за неправилност, а като основание за допускане на касационно обжалване сочи разпоредбата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба – М. И. М. не взима становище по жалбата.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, поради следните съображения:
Пред Софийски градски съд /СГС/ е предявен иск по чл.74 ТЗ от М. И. М. срещу [фирма] за отмяна решение на ОС на дружеството от 01.06.2012 г. по т.2 от дневния ред за вписване като съдружници наследници на починал съдружник от дружеството. Искът е уважен от СГС, като процесното решение е отменено, а САС е потвърдил решението на СГС, споделяйки мотивите му, че наследяване на дружествен дял не означава и наследяване на членствени права, които са по-широко понятие и в какъвто смисъл е трайната и непротиворечива практика на ВКС. Изложени са подробни съображения във връзка с наследяването на дружествения дял при смърт на съдружник /чл.129 ал.1 ТЗ/ и членствени права на наследниците ако бъдат приети като съдружници, като тези права са неимуществени /чл.123 ТЗ/, но в случая не са настъпили. Освен това е посочено, че процесното решение не е и взето с необходимото мнозинство и следва да се отмени.
Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата.
В настоящия случай касаторът формулира следния въпрос в изложението си: Може ли с дружествения договор на дружество с ограничена отговорност да се уговори наследниците на починал съдружник да придобиват автоматично членствени права или такава уговорка е недействителна като противоречаща на ТЗ?
Въпросът е във връзка със спора, но е некоректно поставен с оглед формулировката на чл.13 ал.2 от дружествения договор, на която се позовава касаторът и мотивите на САС във връзка с направеното законово разграничение на наследяване на дружествен дял при смърт на съдружник /чл.129 ал.1 ТЗ/ и членствени права на съдружник /чл.123 ТЗ/, както и липсата на мнозинство /единодушие/ за взимане на процесното решение /чл.28 от дружествения договор/. В разпоредбата на дружествения договор – чл.13 ал.2, не е предвидено автоматично наследяване на членствени права, ответното дружество счита, че има такова с оглед направено тълкуване на разпоредбата във връзка с уговорения срок за писмено уведомяване на дружеството от наследниците за участие в дружеството. В този смисъл СГС и САС са обсъждали поддържани доводи във връзка с приложението на чл.129 ТЗ и са изложили много подробно съображения във връзка със законовото разграничаване на наследяването на дружествен дял по чл.129 ал.1 ТЗ и придобиване на членствени право при приемане на съдружник в дружеството, като съдилищата са се позовали на безпротиворечивата практика на ВКС. Съгласно тази практика наследяването на дружествения дял /чл.129 ал.1 ТЗ/ следва да бъде разграничено от придобиването на членство в дружеството с ограничена отговорност, тъй като първото не води автоматично до придобиване на членствено право от наследника на починалия в търговското дружество – р. № 376 от 12.06.2007 г. по т.д. № 149/2007 г., I т. о. на ВКС; наследяването на дял в О. не е равнозначно на придобиване на членствени права в О., с придобиването на дружествения дял за наследника без съгласието на останалите съдружници за приемането му за наследника възниква само право на вземане към дружеството за равностойността на дела на наследодателя му /арг. от чл.125 ал.3 ТЗ/ – р. № 530/27.09.2007 г. по т.д. № 283/2007 г. на І т.о. на ВКС. Доколкото разрешението на въпроса, макар и некоректно поставен, е свързано с приложението на чл.129 ал.1 ТЗ и чл.123 ТЗ, които са ясни, конкретни и не се нуждаят от изправително тълкуване, по които има постоянна и безпротиворечива съдебна практика, няма основание да се приеме наличие на някоя от хипотезите на чл.280 ал.1 т.3 ГПК /т.4 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС/, т.е. не е налице и допълнителен критерий за селекция по чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на САС.
Независимо от изхода на спора, съдът не присъжда разноски на ответната страна, тъй като такива не са поискани, нито има доказателства за направени разноски от тази страна пред ВКС`.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1914/06.12.2012 г. на Софийски апелативен съд, ТО, 5-ти състав по в.т.д. № 2993/2012 г. /погрешно посочен номер само в решението на САС като 3031/.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.