4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 91
София, 11.02.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести януари две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ИВО ДИМИТРОВ
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело № 1464/2014 година.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на С. А. И., в качеството й на майка и законен представител на децата си – М. Д. А. и И. Д. А., Д. Д. А. и Е. Х. Е., подадена от пълномощника им – адв. Л. Г. против решение № 232 от 10.02.2014г. по гр.д. 4178/13 на Софийски апелативен съд.
Ответникът по касационната жалба –ЗК [фирма] – [населено място] е на становище, че не са налице основанията по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК, поради което решението не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК.
С представеното, изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторите, чрез пълномощника си – адв. Г. са посочили, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК,тъй като „решението в потвърдителната му част” било в противоречие с ППВС №4/68г., което било довело до неправилно приложение на чл.52 ЗЗД, като накратко е направено общо оплакване за неправилност на изводите на съда.Поддържано е още, че решението на САС противоречало и на ППВС 17/63 „ в частта с която е приет принос на последните двама пострадали поради неправилно поставен обезопасителен колан”.Развито е оплакване и за това, че съдът направил такъв извод само въз основа на заключение на вещото лице.Направен е довод, че като е приел че пострадалите „ И. и Д. А. не са били с правилно поставен обезопасителен колан”, въззивната инстанция била постановила решението си в отклонение както от цитираното ППВС №17/63,а така и с постановените по реда на чл.290 ГПК решения на ВКС/ изброени/, които били в смисъл, че изводът за наличие на съпричиняване на вредоносния резултат изисква доказване по безспорен начин на действие или бездействие, с което е допуснато увреждането. Други доводи не са развити.
Касаторите не обосновават довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК. Те не са формулирали материалноправен, респективно процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, който се дефинира като такъв, включен в предмета на спор и обуславящ правните изводи на съда по конкретното дело / т.1 на ТРОСГТК на ВКС на РБ №1/2009г./. Тъй като формулирането на правен въпрос съставлява общо основание и поради това задължителен елемент при преценката за наличие предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, то само липсата му е достатъчна, за да не бъде допуснато касационното обжалване.
Касаторите не са развили и доводи свързани с лимитивно изброените в чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК основания, а подкрепените с нормативна практика оплаквания не съставляват такива доводи, тъй като по своето съдържание не разглеждат въпрос, по който инстанцията по същество се е отклонила от задължителното му разрешаване. Посоченото в контекста на оплакването за неправилност на изводите на съда е ирелевантно към производството по чл.288 ГПК, тъй като е относимо към оплакванията по чл.281 ГПК, които не са предмет на разглеждане в настоящето производство. Не съставлява валиден довод и за наличие предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, изброяването на решения на ВКС, очертаващи произнасяне по различни искове, третиращи различна правна проблематика, при различна фактическа обстановка и при липса на поставен правен въпрос. Отделно и страната не е поставила конкретно релевантен правен въпрос, с оглед вече изложеното, нито е посочила някакъв обединителен обективен правен, а не фактически критерий, по който актовете да бъдат сравнявани, респективно да бъде извършена преценка за наличие на противоречие. Касаторите не са изложили каквито и да било доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на касационно обжалване и с направените оплаквания, за това, че съдът не е съобразил ППВС №4/68г. и ППВС №17/63 Дори и да се приеме, че е поставен въпрос по приложението на чл.52 и чл.51ЗЗД и страната сочи противоречие със задължителна практика, то отново не се обосновава релевантен довод за допускане на касационно обжалване, поради фактическия характер на доводите. Обстоятелството, че съдилищата определят различни по размер обезщетения при непозволено увреждане не обосновава становището на страната за наличие на предпоставки по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като не е свързано с формирането на противоречива практика при тълкуването на нормата-съдържанието и обхвата й са изяснени чрез нормативна практика на Върховния съд – ППВС № 4/1968 г., с която съдилищата се съобразяват при определяне размера на обезщетенията за неимуществени вреди, присъждани по правните спорове съобразно конкретните особености на разглежданите случаи. Доколкото липсва обосноваване на противоречие на конкретен извод с тази практика, то не е налице и валидно обосновано основание за допускане на касационно обжалване. Не е налице такова и по отношение на оплакването за неправилност на решението във връзка с приетото за приноса за настъпване на вредоностиня резултат и от пълнолетните лица – пътници в автомобила, тъй като нито постановлението, нито решенията на ВКС, съдържат фактическата конкретика, описана от касатора. Доколкото съдът е извършил преценка за наличието на предпоставките, установени с цитираната задължителна практика, за да се приеме, че е налице съпричиняване на резултата, то той е разгледал и обосновал извода си в тази насока, но по отношение на решаващите му мотиви, нито е поставен правен въпрос, нито е обосновано отклонение от задължителна практика.
Следователно, съобразно изложеното от касатора по реда на чл.284, ал.3, т.1 ГПК не са налице предпоставките за приложно поле на нормата на чл.280, ал.1 ГПК и решението на Софийски апелативен съд не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 232 от 10.02.2014г. по гр.д. 4178/13 на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: