О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.91
гр. София,12.02.2018 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание на двадесет и трети януари, две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№2093 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение №1092 от 11.05.2017 г. по т.д.№1642/2015 г. на САС. С обжалваното решение е обезсилено решение №518 от 03.02.2015 г. по т.д.№8/2014 г. на ОС Благоевград, с което са отхвърлени предявените от [фирма] срещу [фирма] искове по чл.29 от ЗТР за установяване, че в ТР по партидата на [фирма] е вписано несъществуващо обстоятелство – внесен капитал в размер на 1 770 882 лв., вписано на 15.11.2013 г. по заявление с вх.№20131111223056, както и че извършеното вписване е недопустимо, като след обезсилването производството по делото е прекратено.
В жалбата се навеждат доводи, че решението е недопустимо, предвид непроизнасянето на въззивния съд по предявения иск по чл.29 от ЗТР, евентуално неправилно, поради нарушение на материалния и процесуалния закон, като в изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасянето на въззивния съд по следните въпроси: 1. Ако вписване в ТР е нищожно, а не е недопустимо и не е налице вписване на несъществуващо обстоятелство, следва ли съдът да отхвърли предявеният иск, след като не е въведено основание нищожност в петитума на исковата молба. 2. Следва ли да се впише в ТР промяна на Устава на дружеството, в който е отразен новият размер на капитала, след внасянето на остатъка от сумата за увеличение на капитала в двугодишния срок по чл.188 от ТЗ. Спрямо първия въпрос се поддържа селективното основание по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК с оглед разрешаването на въпроса в противоречие с разрешението в решение №194 от 31.03.2014 г. на АС Пловдив, а спрямо втория от въпросите – че е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Ответникът по касация – [фирма] заявява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените от страните доводи, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в предвидения от закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че понятието „несъществуващо обстоятелство” е въведено само по отношение на подлежащи на вписване обстоятелства и тъй като вписаното по заявление №20131111223056 обстоятелство, свързано с изпълнение на задължението на акционерите, да довнесат пълния размер на записаните от тях акции от увеличението, не подлежи на вписване /съобразно чл.192а от ТЗ за вписване на увеличението на капитала в търговския регистър е необходимо да са записани новите акции и да са внесени най-малко 25 на сто от номиналната стойност на записаните нови акции, които условия на закона са изпълнени и увеличението е вписано, а доколко пълният размер на капитала над изискуемата за вписване на увеличението сума от 25 на сто е внесен, трети лица биха могли да се информират от данните в публикуваните, съобразно чл.251, ал.4 от ТЗ в търговския регистър годишни финансови отчети на дружеството/, извършеното на 15.11.2013 г. по заявление № 20131111223056 вписване на обстоятелство е нищожно. Посочил е, че тъй като това не е въведено като основание в предявения иск, а съдът е обвързан от волята на ищеца, така както е очертана с формулирания от него петитум, то в случая се обуславя липсата на правен интерес от иска по чл. 29 ЗТР за установяване вписване на несъществуващо обстоятелство, поради и което искът е недопустим, а решението на първоинстанционния съд в тази част, следва да бъде обезсилено. По иска с правно основание чл.29 от ЗТР за признаване за установено, че в ТР въз основа на заявление с вх.№20131111223056 е извършено недопустимо вписване, въззивният съд е навел доводи, че вписаното обстоятелство съвпада с това, предмет на заявлението, като вписването би било недопустимо, ако е постановено по искане на нелегитимирано в производството лице, но тъй като и тук изискването да е налице подлежащо на вписване обстоятелство е в сила /в обратната хипотеза би било безпредметно да се изследват правомощията на лицето, инициирало атакуваното вписване/, по идентични с изложените по – горе съображения, фактът, че обстоятелството, обект на процесното заявление не подлежи на вписване, дерогира наличето на правен интерес от заличаването му по реда на чл.29 от ЗТР, като недопустимо, поради което искът е недопустим, а решението на първоинстанционния съд и в тази част, следва да бъде обезсилено.
Решението на въззивния съд е постановено в съответствие с очертания от ищеца, чрез фактическите му твърдения и отправените до съда искания, предмет на делото. С оглед съблюдаване принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, въззивният съд се е произнесъл само в рамките и по начина поискани от ищеца, като е извършил и дължимата преценка на допустимостта на предявените искове, при която се е съобразил изцяло с константната практика на ВКС, според която понятието „несъществуващо обстоятелство” е въведено само по отношение на подлежащи на вписване обстоятелства. Решението на въззивният съд е съобразено изцяло и със споделяната от настоящия състав практика, според която кръгът на подлежащите на вписване обстоятелства, очертан в разпоредбата на чл.4 от ЗТРРЮЛНЦ не може да бъде разширяван по тълкувателен път, като с оглед разпоредбите на чл.174, ал.2, вр. чл.165, т.1-4 и т.5, чл.192, ал.5 и ал.7 от ТЗ, на вписване в ТР подлежи само онази част от капитала, която следва да бъде внесена при учредяване на дружеството, но не подлежи на вписване последващото внасяне на разликата до пълния размер на записания капитал, респективно не подлежи на вписване обстоятелството по внасяне на частта от капитала по вписано в ТР негово увеличение.
С оглед изложеното не се установява твърдяната от касатора вероятна недопустимост на решението, същото е съобразено с константната практика на ВКС, формирана по първия въпрос /наличието на която изключва селективното основание по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК/, а вторият от въпросите не е обусловил решаващата воля на въззивния съд – по този въпрос липсва произнасяне в обжалваното решение, а и както бе посочено увеличението на капитала на ответното дружество /очевидно намерило отражение и в устава на дружеството/ е вписано в ТР, но обстоятелството по внасяне на остатъка от сумата за увеличение на капитала, не подлежи на вписване.
Предвид изложеното обжалваното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване, поради което и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение №1092 от 11.05.2017 г. по т.д.№1642/2015 г. на САС.
Определението не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.