О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 91
Гр.София, 12.02.2019 година
Върховният касационен съд на Република България,Търговска колегия Второ отделение в закрито заседание на девети октомври две хиляди и осемнадесети година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
изслуша докладваното
от съдията СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
търговско дело № 868/2018 г.
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „УИНДКРАФТ СИМОНСФЕЛД БГ“ ЕООД срещу решение № 284/18.12.2017 г. по в.т.д.№ 354/2017 г. на Варненския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 246/4 април 2017 г. на ОС Варна по т.д.№ 1114/2016 г., постановено при участието на трето лице-помагач „НЕК“ ЕАД София. С първоинстанционното решение са отхвърлени предявените от касатора срещу „Енерго-Про Продажби“ АД В. искове за сумата 254 605,96 лв., представляваща общо дължима преференциална цена за изкупуване на електрическа енергия от възобновяем източник – „ВяЕЦ „Н.“ обективирана в дебитно известие № 39/31.10.2015 г. към ф-ра № 31/31.08.2015 г. 7659,34 лв., дебитно известие № 40/31.10.2015 г. към фактура № 32/30.09.2015 г.-112 678,79 лв. и част от сума по фактура № 38/31.10.2015 г. – 134267,83 лв. определена съобразно т.8 и т.9 от Решение № Ц-10/30 март 2011 г. на КЕВР и нетното специфично производство по т.1.7 и 1.8 от Решение № СП-1/31 юли 2015 г. на КЕВР, дължима по силата на Договор за изкупуване на електрическа енергия № 101/31.08.2009 г., на основание чл. 79 ал.1 ЗЗД във вр.чл.31 ал.1 и ал.5 ЗЕВИ и сумата 17507,98 лв., обезщетение за забава в размер на законната лихва по чл.86 ЗЗД, както следва: 517,54 лв. по дебитно известие № 40/31.10.2015 г. за периода 27.11.2015 г. – 26.07.2016 г.; 6204,32 лв. върху цялата главница по фактура № 38/31.10.2015 г. за периода 27.11.2015 г.-2.05.2016 г.; 3172,41 лв. върху неплатената част от главницата по фактура № 38/31.10.2015 г. за периода 3 май 2016 г. – 26.07.2016 г.; 7613,71 лв. по дебитно известие40/31.10.2015 г. за периода 27.11.2015 г. – 26.07.2016 г. ведно със законната лихва върху главницата от 29.07.2016 г., до окончателното й плащане. В жалбата се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В изложение по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК приложното поле на касационно обжалване е обосновано с предпоставките на чл.280 ал.1 т. 3 ГПК по отношение на определените за значими за изхода на делото правни въпроси, както следва:
1/ Когато с индивидуален административен акт се въвежда ограничение в производството на конкретната стока, която се изкупува на конкретна цена, определена с друг индивидуален административен акт, изразяващо се в определяне на различни количества /прагове/ на производство, всяко от които се изкупува по различни предварително утвърдени цени, възможно ли е даден производител на тази стока да достигне един от предвидените прагове на производство и след това да попадне в следващия праг на производство, вземайки предвид обстоятелството, че производството на тази стока зависи изцяло от метеорологичните условия и не е възможно производителят да определи изначало какво производство ще достигне в рамките на една календарна година?
2/Когато с индивидуален административен акт на компетентен държавен орган се определя, че конкретна стока /услуга ще се продава на една цена до достигане на определен размер на произведено количество /по-висока/, а след надхвърлянето на този размер на произведено количество ще се продава на втора /по-ниска/ цена, и с последващ административен акт, издаден от същия орган, се въвежда ограничение в размера на производството на същата стока /услуга/ в зависимост от времевия ресурс на работа на производителя как следва да се прилагат продажните цени за периода на работа на производителя?
3/Каква цена следва да се прилага за дадена стока и за какво количество от нея, ако с административен акт са определени две различни преференциални цени – до и над определеното количество, но след изменение на закона и с нов административен акт е определена горна граница на количеството, което се изкупува по по-високата цена и горна граница на количеството, което се изкупува по по-ниската цена?
4/С изменението на чл.31 ал.5 ЗЕВИ от 24 юли 2015 г. въвежда ли се право на производителите за избор по коя от двете определени с административен акт преференциални цени да продават стоката си, съответно до какво количество или двете цени следва да се прилагат съвместно в рамките на определените горни граници на производство?
5/Изменението на чл.31 ал.5 ЗЕВИ води ли до неприложимост на една от двете преференциални цени така, както са били определени с индивидуален административен акт на държавен орган?
6/Допустимо ли е изменение на законова разпоредба да доведе до неприложимост на клауза в търговски договор относно неговия най-съществен елемент-цената, по която се изкупува произвежданата съгласно договора стока?
7/Как се определя цената на произведена стока, когато в договора страните са уговорили две различни цени в зависимост от количеството произведена стока и впоследствие с изменение на закона и издаден на основание изменението индивидуален административен акт се въвеждат две горни граници на производство при условие че производителят разполага с капацитет да достигне и двете граници?
8/ Ако с индивидуален административен акт са определени две цени – до и над определено произведено количество на дадена стока и с издаването на нов административен акт се постави горна граница на произведеното количество по по-високата цена и горна граница на произведеното количество по по-ниската цена, следва ли от това, че едната от двете цени става неприложима и каква цена се прилага между двете определени горни граници на произведените количества?
9/ Изменението на чл.31, ал.5, т.1 и т. 2 ЗЕВИ, в сила от 24.07.2015 г. – общественият доставчик, съответно крайните снабдители да изкупуват произведената ел.енергия от възобновяеми източници при следните условия: 1. По преференциална цена за количествата ел.енергия до размера на нетното специфично производство на ел.енергия, въз основа на което са определени преференциални цени и съответните решения на КЕВР; 2. По цена на излишък на балансиращия пазар за количествата, надхвърлящи производството по т.1, ВОДИ ЛИ ДО ПРОМЯНА в постигнатите между страните при подписване на договора за изкупуване договорености по отношение размера на цената?
10/ Как следва да се прилага и тълкува изменение на норма в закона, което въвежда ограничение в количеството производство на дадена стока и ограничение в цената, по която се продава, когато с предходен индивидуален административен акт са определени два вида цени за количествата производство от същата стока?
Касаторът се позовава и на очевидна неправилност на въззивното решение, свързано с видимо неправилно тълкуване и прилагане на нормата на чл.31 ал.5 ЗЕВИ.
Ответникът по касация „Енерго-Про Продажби“ АД Варна изразява становище в срока за отговор на жалбата, че не са налице предпоставките за допускане на въззивното решение до касационен контрол. По два от въпросите – по т.6 и т.9 – е налице формирана задължителна съдебна практика, с която решаващите изводи на въззивния съд са изцяло съобразени. Останалите формулирани в изложението на жалбоподателя правни въпроси не обуславят изводите на въззивния съд по предмета на спора, поради което не са налице сочените основания за достъп до касационен контрол.
Становище за недопустимост на касационното обжалване поддържа и „НЕК“ АД.
Настоящият състав на Второ т.о. на ВКС, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, намира следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.288 ГПК от заинтересована легитимирана страна срещу подлежащо на непряк касационен контрол валидно и допустимо въззивно решение на Варненския апелативен съд, поради което се явява процесуално допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищцовото ЕООД – касатор в настоящото производство, е собственик и оперира Вятърна електроцентрала „Нейково “ с обща инсталирана мощност 4000 RW в землището на с. Нейково, община Каварна, присъединена към електроразпределителната мрежа на „Енерго – Про Мрежи“ АД на основание договор за присъединяване на обект на независим производител на ел.енергия от 2009 г. и е въведена в експлоатация на 26.08.2009 г. По силата на сключен между страните договор № 101/31.08.2009 г. „Енерго – Про Продажби“ се е задължило да изкупува ежемесечно, на основание издадени от производителя фактури произведената ел.енергия по преференциална цена, определена от КЕВР с Решение № Ц-010/30 март 2011 г. Съобразно клаузата на чл.18 ал. 3 на договора към момента на сключването му цената за продажба на ел.енергия, регулирана и определяема от ЗКЕВР, е 189 лв. за мегаватчас, без ДДС, а съгласно ал.4 при достигане на 2250 пълни ефективни годишни часове на работа на централата, за следващите пълни ефективни часове на работа до края на календарната година цената се определя на 172 лв. /МВТч, без ДДС. Приети са за безспорно установени по делото количествата активна ел.енергия, произведени от централата за месеците август, септември и октомври 2015 г., постъпили в електроразпределителната мрежа и цената, по която са остойностени съгласно издадените фактури и дебитни известния. Спорният въпрос между страните се свежда до това как се определя цената на произведената ел.енергия от възобновяем източник – ВяЕЦ, работеща до и над 2250 часа в рамките на едногодишен период при нетно специфично производство над 2000 киловатчаса до 2300 киловатчаса – като преференциална цена съобразно т.9 от Решение № Ц-10/30 март 2011 г. и т.1.7 и/или т. 1.8 от Решение № СП-1/31.07.2015 г. или като цена за излишък на балансиращия пазар съгласно чл.31 ал.5 т.2 ЗЕВИ.
Решение Ц-13/2006 г. на ДКЕВР определя преференциална цента за продажба на ел.енергия, произведена от вятърни централи, съобразявайки се със средната годишна производителност на ветровите генератори и размера на инвестиционните разходи. Средната годишна производителност на ветровите генератори от своя страна зависи от прогнозните пълни ефективни часове на тяхната работа, които се определят на база прогнозно количество ел.енергия за едногодишен период, разделено на общата инсталирана мощност на ветровата централа.
В решението на регулаторния орган се посочва, че ефективните часове на работа на ветровите генератори следва да бъдат съобразени с изследванията на БАН за потенциала на вятъра в най-перспективните от енергийна гледна точка райони на страната. Съгласно тези изследвания България може условно да бъде разделена на две ветрови зони – зона с пълни ефективни годишни часове на работа на ветровите генератори – до 2250 часа и зона с пълни ефективни годишни часове на работа на ветровите генератори над 2250 часа. Въз основа на тези показатели се определят два вида преференциални цени. Самият производител-ищец първоначално е определил, че наличният ресурс на първичния енергиен източник за неговата централа по прогнозни данни е тя да работи до 2250 часа на номинална мощност. Съгласно пар. 7 ал. 1 от ДР на ЗЕВИ за вятърната централа на ищцовото дружество, въведена в експлоатация на 3 май 2011 г. /преди влизането на ЗЕВИ в сила/ преференциалната цена за изкупуване на произведената ел.енергия е 188,29 лв. /мегаватчаса без ДДС/ съгласно т.8 от решение Ц-10/30 март 2011 г. на ДКЕВР за ВяЕЦ, работещи до 2250 часа. Тази цена е същата и съгласно т.1.7 на Решение № СП-1/31.07.2015 г. на КЕВР. Според постигнатата между страните договореност с клаузата на чл.18 ал.2 при промяна на преференциалната цена от компетентен орган новата цена се прилага от страните без да е необходимо подписване на допълнително споразумение към договора между тях.
След влизане в сила на изменението на чл.31 ал.5 ЗЕВИ договорът за продажба на ел.енергия, сключен между страните, е изменен от императивната разпоредба на закона и издаденото на основание пар.17 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ Решение № СП-1/31 юли 2015 г. на КЕВР в частта относно подлежащото на изкупуване количество ел.енергия и цената на това изкупуване, посочена в чл.18 от договора.
През месец август 2015 г. ВяЕЦ на ищцовото дружество е достигнала нетното си специфично производство от 2000 киловатчаса при цена 188,29 лв. /мегаватчас, която е заплатена именно като преференциална цена, а произведеното над това количество ел.енергия е заплатено по цена за излишък на балансиращия пазар. Съдът е заключил, че произведената от централата на ищеца ел.енергия за 2015 г. е надлежно заплатена и производителят е получил гарантираната му от закона преференция на енергийния пазар, поради което исковата претенция се явява неоснователна. Възражението за необоснованост на извода, че процесната централа попада в групата на работещите до 2250 ефективни часа годишно електроцентрали, се преценява от въззивния съд като неоснователно. Същият е потвърдил първоинстанционното решение поради идентичност на правните изводи на двете съдебни инстанции за неоснователност на обективно съединените искове.
Предвид съдържанието на мотивите на обжалваното въззивно решение следва да се приеме, че формулираният от касатора въпрос в т. 9 от изложението на основанията за допускане на касационно обжалване – „Води ли до промяна в постигнатите между страните договорености по отношение размера на цената при сключването н процесния договор за изкупуване на електрическа енергия № 101/31 август 2009 г. изменението на разпоредбата на чл.31 ал.5 ЗЕВИ, в сила от 24.07.2015 г.?“ е обусловил решаващите изводи на въззивния съд по предмета на спора. Не е налице обаче, допълнителният селективен критерий по чл.280 ал.1 т. 3 ГПК – значимият за изхода на конкретното дело правен въпрос, свързан с тълкуването на разпоредбата на чл.31 ал.5 ЗЕВИ да е от значение за развитието на правото и за точното прилагане на закона. Разрешаването му не допринася за разкриване точния смисъл на цитираната норма, регулираща отношенията по производство и продажба на електроенергия от възобновяеми източници. Нормата не е нито неясна, нито противоречива и не поражда съмнения за двусмисленост и неяснота по отношение действителната воля на законодателя, обективирана в чл.31 ал.5 ЗЕВИ, поставяща обща рамка, регулираща отношенията по производство и изкупуване на електроенергия от възобновяеми източници. Разпоредбата е сравнително нова, по нея няма формирана по реда на чл.290 ГПК практика, както и задължителна практика на ВКС, подлежаща на осъвременяване предвид настъпили в обществените условия промени. Според т.4 на Тълкувателно решение № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по ТД № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС точното прилагане на закона и развитието на правото по чл.280 ал. 1 т. 3 ГПК формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, което е налице във всички случаи, при които приносът в тълкуването осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите.
Въпросът по пункт 10 е хипотетично зададен, а останалите въпроси са изведени от касатора в контекста на оплакването за неправилно тълкуване и прилагане на нормата на чл.31 ал.5 ЗЕВИ. Същите не са от значение за изхода на спора, а за правилността на обжалваното въззивно решение. Според мотивите към т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. по ТД № 1/2009 г. на ОСГТК правните въпроси трябва да бъдат от значение за изхода на конкретното дело и за формиране решаващата воля на съда, а не за правилността и законосъобразността на изводите му, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане и анализ на събраните по делото доказателства. Основанията за допускане на касационно обжалване са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение по чл.281 т. 3 ГПК.
Неоснователно е позоваването на „очевидна неправилност“ по смисъла на чл.280 ал. 2 пр. 3 ГПК. За да обуслови квалифицирана форма на неправилност, необосноваността на акта трябва да е явна с оглед правилата на формалната логика. В останалите случаи, когато нарушаването им не е грубо и произтича от неправилно възприемане на фактическата обстановка, от необсъждане на доказателства в тяхната съвкупност и логическа свързаност, необосноваността е предпоставка за допускане на касационно обжалване само по реда и при условията на чл.280 ал.1 т. 1 и т. 3 ГПК. В случая обжалваното решение не е постановено нито при видимо тежко нарушение на закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика.
Когато въззивният съдебен акт е незаконосъобразен поради неточно тълкуване и прилагане на закона допускането на касационно обжалване е задължително обусловено от предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК.
По изложените съображения следва да се приеме, че жалбоподателят не установява сочените от него основания за достъп до касационен контрол.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд, 1 състав на Второ търговско отделение, на основание чл.288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Решене № 284/18.12.2017 г. на Варненския окръжен съд, постановено по в.т.д.№ 354/2017 г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА „УИНДКРАФТ СИМОНСФЕЛД БГ“ ЕООД София да заплати на „Енерго – Про Продажби“ АД Варна сумата 8376 лв., представляваща съдебни разноски за касационната инстанция.
Определението не подлежи на обжалване. Същото е постановено при участието на трето лице-помагач „ НЕК“ ЕАД София.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: