3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 91
София, 13.03.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди и петнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 5396 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК.
Постъпила е молба от Н. А., А. Й. и Б. В. като особени представители на Б. А. Б. – касатор по делото, с искане да бъде допълнено определение № 46 от 12 януари 2015 г. по настоящото гражданско дело в частта му за разноските. В молбата се сочи, че въпреки изричното искане, направено в касационната жалба, съдът не се е произнесъл по разноските.
Ответникът по молбата К. чрез инспектори М. М. и Е. П., намира искането за неоснователно за тази инстанция, евентуално за присъждане само на минимума по Наредба № 1/2004 г. в размер на 600 лева. Сочи се, че в случай на присъждане на разноски в полза на процесуалните представители на касатора, съдът следва да се произнесе и по искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на комисията.
Искането на особените представители на касатора е постъпило в срока по чл. 248, ал. 1, пр. второ ГПК, и е основателно. Постъпило в срока е и искането на комисията, което също е основателно.
С определение № 46 от 12 януари 2015 г. съдът в настоящия си състав не допусна касационно обжалване на решение № 1128 от 3 юни 2014 г., постановено по гр.д. № 682 по описа на апелативния съд в гр. София за 2014 г. В определението липсва произнасяне по искането за заплащане на възнаграждение, направено от особените представители на касатора, както и по искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, сторено в отговора на жалбата.
Исканията са основателни. Според ТР № 6/2012 г. по тълк.д. № 6/2012 г., ОСГТК, ГПК предвижда и форма на процесуално представителство, което, макар и регламентирано от специална правна норма, не е законово, тъй като произтича от акт на съда, при осъществяване на определените за това предпоставки. Правната уредба на това представителство се съдържа в чл. 47, ал. 6 ГПК и чл. 48, ал. 2 ГПК, и се свързва с общото правило на чл. 29, ал. 3 ГПК. Това представителство, съобразно чл. 36, ал. 1 ЗА е възмездно, тъй като за положения труд на адвоката в този случай се дължи възнаграждение, независимо от изхода на делото, и което възнаграждение е различно от отговорността за разноски, която се реализира с оглед постигнатия правен резултат по спора, при наличие предпоставките на чл. 78 ГПК. Следователно възнаграждението за особения представител винаги е дължимо, а може да бъде възмездено като разноски при определен изход на спора, след като бъде заплатено от ищеца, съобразно указаното в чл. 46, ал. 6 ГПК и чл. 48, ал. 2 ГПК, които го определят като задължено лице. Ако решението е в негова полза, както е в случая, то и заплатеното възнаграждение може да бъде подчинено като дължимост на общия правен режим за отговорността за разноски. Размерът на дължимото от ищеца възнаграждение следва да бъде определен от съда съобразно указаното в чл. 36, ал. 1 ЗА, препращащ към Наредба № 1/2004 г., с оглед установяване минималното възнаграждение за вида процесуална дейност. При тези обстоятелства следва да се приеме, че на особените представители на касатора се дължи сума от 7000 лева – в рамките на минимума, определен съгласно чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1/2004 г., поради което искането за намаляване на възнаграждението поради прекомерност е неоснователно. За това задължение обаче в полза на комисията, която първоначално ще заплати сумата, ще следва да се постанови и осъждане спрямо касатора, който е крайното задължено лице за понасяне на разноските по смисъла на чл. 78, ал. 1 ГПК. В същия размер е основателно и искането на комисията за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Тъй като са налице основанията на чл. 248, ал. 1, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПЪЛВА определение № 46 от 12 януари 2015 г., постановено по гр.д. № 5396 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2014 г., като
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение за осъществяване на процесуално представителство за касационната инстанция на назначените на касатора Б. А. Б. от [населено място] особени представители Н. А., А. Й. и Б. В. – адвокати в АК В., в размер на 7000,00 лева, платими от К.
ОСЪЖДА К. [населено място], да заплати на Н. А., А. Й. и Б. В., [населено място], сумата от 7000,00 (седем хиляди) лева възнаграждение като особени представители за касационното производство.
ОСЪЖДА Б. А. Б., ЕГН [ЕГН], с постоянен адрес в [населено място], [улица], да заплати на К. сумата от 7000,00 (седем хиляди) лева заплатено възнаграждение на особените му представители Н. А., А. Й. и Б. В. за касационното производство.
ОСЪЖДА Б. А. Б., ЕГН [ЕГН], с постоянен адрес в [населено място], [улица], да заплати на К. сумата от 7000,00 (седем хиляди) лева юрисконсултско възнаграждение за касационното производство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: