Определение по гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 91
София, 16.02. 2015 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и осми януари две хиляди и петнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 6949 /2014 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. Д. Б. срещу въззивно решение № 4459 от 18.06.2014 г. на Софийски градски съд, г.о., ІІ в възз. с-в. по гр.д. № 14090 /2013 г., с което е обезсилено решение от 04.02.2013 г. по гр.д. № 38896 /2012 г. на Софийски районен съд, 62 с-в., с което е допусната съдебна делба, и делото е върнато на друг състав на СРС за даване на указания на ищеца по реда на чл.129 ГПК за насочване на иска за делба към всички съсобственици – задължителни необходими другари в производството по предявения иск за делба и за продължаване на производството.
Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно и иска то да бъде допуснато до касационно обжалване, като излага основания за това, които ще бъдат разгледани по-долу.
Насрещните страни не са подали писмен отговор.
Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение, постановено в първа фаза на съдебна делба, по което не е налице изключението по чл.280,ал.2 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел следното :
Постановено е първоинстанционно решение, с което е допусната съдебна делба на два апартамента и два гаража в жилищна сграда в [населено място].
При служебна проверка на основание чл.269 ГПК и указанията в т.6 от ТР 1 /2013 г. на ОСГК на ВКС въззивният съд е намерил първоинстанционното решение за недопустимо поради неучастието на задължителни необходими другари в производството по делба – всички участници в съсобствеността, чието прекратяване е предмет на предявения иск с правно основание чл.34 ЗС. В. съд е зачел силата на присъдено нещо на решенията по две граждански дела – № 5716 /1995 г. на СРС, 41 с-в. и въззивно № 2898 /1998 г. на СГС, ІІ а с-в. с участието на страните по настоящия спор и приема за установено от тях ответниците Б. П. И. и А. П. И. да са съсобственици по наследство от общия наследодател М. С. Х.. Наследяването като придобивен способ е осъществено видно от представеното по делото удостоверение за наследници на М. Х., а и при съобразяване на с.п.н. на горното решение преди сключването по делото на два договора за доброволна делба от 27.10.1994 г. и 30.11.1994 г. По изложените мотиви в двата договора за доброволна делба ответниците Б. П. И. и А. П. И., които са имали право на собственост върху имотите, чиято делба е извършвана, не са участвали, предвид на което и делбата в двата договора е нищожна на основание чл.75,ал.2 ЗН. Нищожната делба не поражда правни последици, предвид на което и съсобствеността върху процесните имоти не е ликвидирана. Отделно от това от представеното удостоверение за наследници на общия наследодател М. Х. е видно, че страните по делото не са единствените нейни наследници по закон, което налага извода, че в съсобствеността участват и останалите нейни наследници, още повече, че по делото с влязло в сила решение е отменен по реда на чл.431,ал.3 ГПК (отм.) приложен по делото нотариален акт за придобити права по давностно владение на наследодателя на ищеца Р. Б.. Съсобствениците са задължителни необходими другари в производството по съдебна делба, като за участието им в производството съдът следи служебно – т. 12, б. д на ППВС № 1 /1985 г. Предявяването на иска за съдебна делба срещу всички съсобственици с права върху имотите, чието участие в производството е задължително, е абсолютна процесуална предпоставка, без наличието на която исковото производство е недопустимо. В изпълнение на задължителните указания в т.6 от ТР № 1 /2013 г. на ОСГК на ВКС нарушаването на изискването за съвместна процесуална легитимация е нередовност на исковата молба, за която съдът следи служебно и е задължен да приложи правомощията си съгласно чл.129 ГПК.
Жалбоподателят извежда процесуалноправния въпрос : Допустимо ли е въззивна инстанция да постанови решение, с което да приеме, че други влезли в сила решения, оставащи извън нейния инстанционен контрол, са невалидни, недопустими или неправилни. Жалбоподателят твърди, че въпросът има значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основание по чл.280,ал.1,т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Видно от изложеното по-горе за решението на въззивния съд и мотивите към него (предадени детайлно) този въпрос не е обуславящ, въззивният съд не е приел каквото се твърди, а че зачита силата на пресъдено нещо на влезли в сила две съдебни решения, както и че делба, извършена с два договора за доброволна делба, е нищожна, поради неучастието на съсобственици на вещите, чиято делба е извършвана, на основание чл.75,ал.2 ЗС (следва да се съобрази разликата между нищожна делба (чл.75,ал.2 ЗН) и нищожно съдебно решение (чл.270,ал.1 и ал.2 ГПК и чл.209,ал.2 и ал.3 ГПК от 1952 г. (отм.).
Жалбоподателят извежда процесуалноправния въпрос : Допустимо ли е въззивната инстанция да постанови решение, с което да приеме, че ищецът не е завел своя иск срещу всички надлежни страни, които втората инстанция счита за такива, без изобщо да е направено подобно възражение или искане от въззивната страна и по тази причина да обезсили първоинстанционното решение. Жалбоподателят твърди, че въпросът има значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основание по чл.280,ал.1,т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Въпросът е обуславящ. Видно от изложеното по-горе, като е установил, че не всички съсобственици на вещите, чиято делба се иска, са конституирани като страни по делото за съдебна делба, в което са задължителни необходими другари, въззивният съд е разрешил изведения процесуалноправен въпрос в съответствие с разрешението, прието с т.6 от ТР № 1 /2013 г. на ОСГК на ВКС, на което се е позовал, с което съдебната практика е уеднаквена.
Жалбоподателят не обосновава наличието на твърдените от него предпоставки на чл.280,ал.1,т.3 ГПК, така, както е прието с ТР № 1 / 2010 г. на ОСГТК на ВКС : при наличие на съдебна практика жалбоподателят не обосновава, че тя е създадена в резултат на неточно тълкуване на норма от закона, нито че са настъпили изменения в законодателството и обществените условия, които да налагат осъвременяване на тълкуването.
Поради изложеното настоящият състав приема, че не са налице основания по чл.280,ал.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
С оглед изхода от това производство жалбоподателят няма право на разноски. Насрещните страни не претендират разноски, нито са доказали да са направили такива, поради което разноски не следва да им се присъждат.
Воден от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение № 4459 от 18.06.2014 г. на Софийски градски съд, г.о., ІІ в възз. с-в. по гр.д. № 14090 /2013 г..
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.