О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 91
[населено място], 17.02.2011г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на трети февруари през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова т.д. № 615/2010 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл.288 ГПК и е образувано по касационна жалба [фирма] – София , чрез адв. В. С. В. от САК срещу решение №33 от 2.03.2010г., постановено по в.гр.дело № 1309/2009г. на В. окръжен съд, с което потвърдено решение № 709/27.10.2009г. по гр.дело №1291/2009г. на Районен съд –[населено място]. Искането е за отмяна на въззивното решение като неправилно, поради нарушение на материалния закон – чл.45 ЗЗД. За да обоснове твърдението си, че юридическите лица могат да претендират обезщетение за неимуществени вреди, касаторът се позовава на чл.30 от Закона за защита на конкуренцията, на чл.1 и чл.4 от Закона за отговорността на държавата и общините, на чл.631, б”а” ТЗ и на практика – решение на АС при БТПП по вад №102/2003г., на решение №629/30.06.2009г. на Комисията за защита на конкуренцията. Поддържа се също така оплакване за допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила , изразяващо се от неосъждане от въззивния съд на събраните по делото доказателства, а препращане към мотивите на РС по чл.272 ГПК. Касаторът се позовава на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по материалноправния въпрос – могат ли юридическите лица да претендират обезщетение за неимуществени вреди по реда на чл.45 ЗЗД, когато по неправомерен начин е накърнено неговото добро име и търговска репутация.
Ответникът [фирма] –[населено място] не взема становище по допустимостта на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.
Допускането на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК предпоставя произнасянето от въззивния съд по материалноправен или процесуален въпрос, по отношение на който са налице някои от допълнителните основания по т.1-3 ГПК. Правния въпрос по смисъла на закона е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалвания съдебен акт и същият е следвало да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. З. на правния въпрос се определя от правните аргументи на съда досежно съобразяването с практиката и закона, а не от приетата за установена фактическа обстановка.
Касаторът- ищец в процеса е предявил частичен иск срещу ЕТ Г. А., с правно основание чл.45 ЗЗД, за присъждане на сумата от 5000 лв., претендирана като обезщетение за причинени неимуществени вреди , заради това, че ответникът с поведението си е действал недобросъвестно с цел да нанесе нематериални вреди на дружеството и да увреди доброто му търговско име и репутация. В. районен съд е отхвърлил като неоснователен иска, с мотиви, че юридическото лице не може да търпи неимуществени вреди, изхождайки от същността на този вид вреда, изразяваща се в неблагоприятно въздействие върху психиката на увредения от деликвента, чрез накърняване на лични правнозащитими интереси като чест, достойнство, морал, добро име в обществото и др. Доколкото юридическото лице не може да изпита такива усещания, приема съдът, то не може да бъде носител на такъв вид вреди, а доколкото е накърнено доброто име на юридическото лице то тази вреда има имуществено измерение. Въззивният съд е споделил мотивите на първоинстанционния съд относно основателността на предявения иск, след като е направил самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства.
Поставеният от касатора материалноправен въпрос е обусловил решаващите изводи на съда, поради което е изпълнена основната предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК – посочване на значимия за спора материалноправен въпрос.
Не е налице допълнителната предпоставка на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. По приложението на чл.45 ЗЗД – фактически състав и субектите на непозволеното увреждане, има установена съдебна практика. Не може да обоснове извод за промяна на съдебната практика, съгласно която само физическото лице може да бъде субект на неимуществени вреди, представеното от касатора решение №629 от 30.06.2009г. на Комисията за защита на конкуренцията, защото с това решение е наложена имуществена санкция на дружеството осъществило нелоялна конкуренция, изчислена като процент от оборота на дружеството – молител за съответната година, т.е. не е присъдено обезщетение за неимуществени вреди. Застъпеното в решение по арбитражно дело №102/2003г. на АС при БТПП становище, че юридическите лица също могат да претендират неимуществени вреди, причинени в резултат на неправомерно поведение на другата страна по търговски договор, не обвързва съда, не само защото по приложението на чл.45 ЗЗД има установена практика, но и защото съгласно приетото в т.3 на ТР №1-2010г. на ОСГТК на ВКС липсва противоречие в съдебната практика и в случаите, когато въпрос, от значение за изхода на делото, разрешен в обжалваното въззивно решение е намерил различно разрешение в практика на арбитражен съд. Юридическото лице изявява воля чрез своите органи, поради което не може да бъде носител на морални вреди/ в т.см. решение № 197 от 19.02.1997г. по гр.дело № 250/1995г. на ВКС V г.о./
От изложеното следва, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за достъп до касация, поради което въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
С оглед на изложеното, ВКС, ТК състав на първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №33 от 2.03.2010г. постановено по в.гр.дело №1309/2009г. В. окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: