О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 91
гр. София, 17.05.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шестнадесети май две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдия Гергана Никова ч. гр. д. № 1824 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх.№ 3233 от 28.03.2018 г. на М. Б. М. против определение № 63 от 15.03.2018 г., постановено по гр.д.№ 2775/2017 г. по описа на ВКС, Първо гражданско отделение, с което е върната частната жалба на М. Б. М. с вх.№ 2572 от 09.03.2018 г., постъпила срещу определение № 47 от 30.01.2018 г. по гр.д.№ 2775/2017 г. по описа на ВКС, І г.о. С последния съдебен акт не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 605 от 16.03.2017 г. по в.гр.д.№ 4906/2015 г. на Апелативен съд – София, г.о.
Ответникът по частната жалба [фирма] не е депозирал отговор в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт съгласно чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК, поради което е процесуално допустима. Съдържа искане да бъде прогласена нищожността както на определение № 63 от 15.03.2018 г., така и на определение № 47 от 30.01.2018 г. – и двете, постановени по гр.д.№ 2775/2017 г. на ВКС, І г.о.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна по следните съображения:
За да постанови обжалваното определение, предходният състав на ВКС е приел, че постановеното от него определение № 47 от 30.01.2018 г. по гр.д.№ 2775/2017 г. по описа на ВКС, І г.о., с което се е произнесъл по реда на чл. 288 ГПК не подлежи на обжалване, поради което частната жалба с вх.№ 2572 от 09.03.2018 г. е процесуално недопустима и подлежи на връщане.
Обжалваното определение е валидно, допустимо и правилно.
С разпоредбата на чл. 274, ал. 1 ГПК законът е предоставил възможност на страните по спора да обжалват постановените от съда определения. За да е налице такава възможност оспорваното определение, трябва да попада в една от очертаните с разпоредбата две групи, а именно да прегражда по-нататъшното развитие на делото (чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК) или възможността да е изрично предвидена в закона (чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК). Съгласно чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК, постановените от състав на ВКС определения, подлежат на обжалване пред друг състав на същия съд, но само ако отговарят на изискванията на чл. 274, ал. 1 ГПК за това.
Както се посочи по-горе, с обжалваното определение съставът на ВКС, ГК, І г.о. не е допуснал касационно обжалване на решение въззивно решение по подадената срещу него от М. Б. М. касационна жалба. Затова то е такова по чл. 288 ГПК, като за него липсва изрична законова разпоредба, която да предвижда възможност за последващото му обжалване. Поради това същото не попада в кръга на определенията по чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК. Същевременно определението по чл. 288 ГПК не попада и сред тези по чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като с него съдът не се произнася по допустимостта на касационната жалба от гледна точка на изискванията, необходими за валидното сезиране на ВКС, а извършва проверка за наличието на установените в разпоредбата на чл. 280, ал. 1 ГПК критерии за допускане на касационното обжалване. Това обжалване е уредено не като задължително, а като факултативно, поради което е необходимо да се извърши предварителна проверка за съществуване на предвидените в закона предпоставки за допускането му. Тази проверка има самостоятелно значение, тъй като резултатът от нея определя по-нататъшния ход на касационното производство. При нея съдът не се произнася по въпроси от съществото на спора и дейността му се изчерпва с постановяване на определението по чл. 288 ГПК. Касае се за специфична дейност на касационния съд, която е различна от правомощията му като трета редовна инстанция, доколкото изводите на съда и крайният резултат от проверката не се отнасят до правилността на атакувания съдебен акт. Определението по чл. 288 ГПК, с което не е допуснато касационно обжалване не е преграждащо такова по смисъла вложен в разпоредбата на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК. Съгласно чл. 296, т. 3, пр. 1 ГПК постановяването на определението по чл. 288 ГПК, с което не се допуска касационно обжалване на въззивното решение, води до влизане на решението в законна сила. При това влизането в сила на решението не е поставено в зависимост от изтичането на срок за обжалване на определението, както е направено в разпоредбата на чл. 296, т. 2, пр. 3 ГПК, което означава, че то настъпва от датата на постановяването на определението по чл. 288 ГПК. От този момент въззивното решение поражда предвидените в чл. 297 и сл. ГПК последици, които са пречка за последващия му инстанционен контрол. Това от своя страна препятства обжалването на определението по чл. 288 ГПК, с което не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, тъй като ако частната жалба срещу него бъде уважена, би се стигнало именно до такъв инстанционен контрол на влязлото в сила решение. Ето защо постановеното по реда на чл. 288 ГПК определение на Върховния касационен съд, с което не се допуска касационно обжалване на въззивното решение, е окончателно и не подлежи на последваща инстанционна проверка за законосъобразност, включително относно неговата валидност, а евентуално подадената срещу такъв акт частна жалба е процесуално недопустима и като такава подлежи на връщане.
По силата на чл. 275, ал. 2 ГПК във връзка с чл. 262 ГПК и по аргумент за противното от чл. 276, ал. 1 ГПК проверката за процесуалната допустимост на частната жалба е в правомощията на съда, чийто акт се обжалва, който дължи да администрира връчването на преписи от нея едва „след като приеме жалбата”. Съответно – връщането на процесуално недопустимата жалба следва да бъде постановено именно от този съд, както е процедирано и в случая.
По довода за нищожност на определение № 63 от 15.03.2018 г. по гр.д.№ 2775/2017 г. на ВКС, І г.о. настоящият състав на ВКС, ІІ г.о. намира следното:
Легално определение на понятието „нищожност” на съдебен акт няма нито в ГПК, нито в друг закон. В съдебната практика и в правната теория се приема, че съдебният акт е нищожен, когато е постановен от ненадлежен орган, функциониращ в ненадлежен състав, извън пределите на правораздавателната власт на съда, не е изготвен в писмена форма или не е подписан, както и когато е толкова неясен и неразбираем, че волята на съда не може да бъде изведена дори чрез тълкуване. Нито един от тези пороци не е налице по отношение на атакуваното определение. Съдът се е произнесъл в кръга на своята компетентност; определението е постановено в надлежен състав, изготвено е в писмена форма и е подписано от състава; волята на съда е обективирана ясно и разбираемо.
В обобщение – не е налице порок, който да обуславя отменяването на атакувания съдебен акт, който следва да бъде потвърден.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 63 от 15.03.2018 г., постановено по гр.д.№ 2775/2017 г. по описа на ВКС, Първо гражданско отделение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: