3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 91
С., 19.02.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на дванадесети февруари две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 435/ 2012 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] – [населено място] срещу Решение №1974 от 19.12.2011 г. по т.д. № 3143/ 2011 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено Решение от 22.10.2010 г. по т.д. № 1811/ 2008 г. на СГС, с която е отхвърлен иска на [фирма] – [населено място] срещу [фирма] – [населено място] по чл. 17 §1, вр. чл. 23 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки (СMR) за 7150.57 евро – равностойност на липсваща стока по сключен договор за автомобилен превоз от М. до В. и иска за 2983.50 лева – обезщетение за пропуснати ползи, с оплакване за неправилност. В Становище жалбоподателят излага, че представя решения на ВКС, на които противоречи обжалваното решение, и отново излага оплакване за неправилност на решението поради неправилно приложение на материалния закон. Иска да се приеме, че става дума за точното прилагане на закона, поради което да се допусне касационен преглед на обжалваните решения, които да се отменят като неправилни и необосновани. Представя копия от съдебни решения и определения, постановени по искове, основани на Устава за автомобилния транспорт, на Търговския закон, на Закона за задълженията и договорите, на Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки (СMR), в производство по несъстоятелност, и в административно производство по Д..
Ответникът по касационната жалба [фирма] – [населено място] по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорва основателността на искането за допускане на касационно обжалване, като счита, че жалбоподателят не е изложил правния въпрос, по който иска да се допусне касационно обжалване, нито е изложил съображения за обосноваване на поддържаното основание по чл.280 ал. 1 т. 3 ГПК, излага и съображения за неоснователност по същество на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено решение, с което са отхвърлени осъдителни искове, цената на първия от които не е до 10 000 лв., съгласно чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК, намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Допускането на касационно обжалване, съгласно чл. 280 ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материално – правен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280 ал.1 т. 1 – т. 3 ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване Върховният касационен съд извършва въз основа на изложените от жалбоподателя въпроси и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Жалбоподателят не е посочил кой е релевантният за делото разрешен от съда правен въпрос, нито е изложил съображения защо поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Съгласно т.1 от ТР на ОСГТК на ВКС №1/2009 г. по тълк.д. № 1/ 2009 г. касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода на делото, като общо основание за допускане до касация, който въпрос определя рамките, в които ВКС селектира касационните жалби. Без жалбоподателят да посочи този въпрос, касационният съд не е длъжен и не може да изведе правния въпрос от твърденията на касатора и от сочените нарушения, допуснати от съда. Непосочването на релевантния правен въпрос е основание за недопускане на касационно обжалване, без ВКС да разглежда поддържаните допълнителни основания.
Независимо от това, не е налице основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Дали решението е незаконосъобразно – това е оплакване по чл. 281 т. 3 ГПК, а не основание за допускане на касационно обжалване, тъй като изискването на чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК е кумулативно: разрешените правни въпроси да са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, като точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика, а развитие на правото е налице, когато произнасянето по важни правни въпроси е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му.
По изложените съображения Върховният касационен съд Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 197 от 19.12.2011 г. по т. д. № 3143/2011г. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: