О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 91
София, 19.02. 2020 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на двадесет и втори януари две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 2905/2019 година
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Д. – Ер“ Е., [населено място] срещу определение № 2293 от 08.07.2019 г. по т. д. № 89/2019 г. на Софийски апелативен съд, с което е оставена без уважение молбата на дружеството за допълване на постановеното по същото дело решение № 711 от 27.03.2019 г. чрез присъждане на разноски за въззивното производство.
Частният жалбоподател поддържа, че атакуваното определение е неправилно по съображения, че макар да е формирал воля, че не следва да му бъдат присъдени разноски, въззивният съд не е отразил това в диспозитива на постановеното от него решение.
Ответникът по частната жалба – С. П. П. от [населено място] – не заявява становище по същата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, но разгледана по същество – същата е неоснователна.
За да остави без уважение депозираната от ответника по делото „Д. – Ер“ Е. молба за допълване на постановеното по това дело решение чрез присъждане на разноски, въззивният съд е приел, че същата е неоснователна, тъй като искането за разноски е направено след приключване на делото. В тази връзка съдебният състав е взел предвид, че в протокола от съдебното заседание на 13.03.2019 г., с което е даден ход на устните състезания, не е отразено заявено от страната искане за присъждане на разноски, както и че същата не се е възползвала своевременно от възможността да иска поправка или допълване на протокола. С оглед на това и съобразявайки задължителните указания в т. 11 от Тълкувателно решение № 6/2012 г. от 06.11.2012 г. на ОСГТК на ВКС, че крайният срок, в който може да бъде предявена претенция за присъждане на разноски, е съдебното заседание, в което е приключило делото в съответната инстанция, въззивният съд е приел, че молбата на ответното дружество е неоснователна.
Настоящият състав намира, че обжалваното определение е правилно.
С оглед обстоятелството, че до приключване на делото във въззивната инстанция, т. е. до приключване на съдебното заседание от 13.03.2019 г., ответникът във въззивното производство не е направил искане за присъждане на разноски, напълно обосновано и законосъобразно съдът е отказал да уважи подадената от същия молба по чл. 248 ГПК. Този извод на съда е изцяло в съответствие със задължителната съдебна практика, обективирана в цитираното по-горе тълкувателно решение. Фактът, че отказът за присъждане на разноски не е отразен в диспозитива на постановеното по делото решение, не опорочава същото, в какъвто смисъл е неоснователно поддържаното от частния жалбоподател становище. Доколкото присъждането на разноски е последица от изхода на делото, а не е предмет на самото дело, то на вписване в диспозитива на постановения по него съдебен акт подлежи само уважаването на искането за разноски, но не и отказът за присъждане на такива.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 2293 от 08.07.2019 г. по т. д. № 89/2019 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: