6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 91
гр. София, 19.02.2020 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на единадесети февруари през две хиляди и двадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното Костадинка Недкова т. д. N 1134 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищеца по делото ЕТ „М. Л. 90”, [населено място], против решение № 35 от 25.01.2019г. по в.т.д. № 642/2018г. на Апелативен съд – Пловдив, с което в едната му част е потвърдено решение № 418 от 17.08.2018г. по т.д. № 357/2017г. на Окръжен съд – Стара Загора в частта, с която са отхвърлени предявените на основание чл.27 и. чл.34 ЗЗД искове от ЕТ „М. Л. 90” срещу ЕТ „ТИМС-Т. М.” за унищожение на договор за доставка на линейна разфасовачна машина от 16.02.2016г., поради измама, и за сумата от 29 400 лева, представляваща заплатената цена по договора, като с другата му част е обезсилено първоинстанционното решение, поради недопустимост на иска, в частта, с която е отхвърлен предявеният от ЕТ „М. Л. 90” срещу ЕТ „ТИМС-Т. М.” иск за задължаване на ищеца, след получаване на платената сума, да предаде на ответника машината – предмет на процесния договор.
Жалбоподателят атакува въззивното решение като поддържа, че то е неправилно, поради нарушение на материалния закон и на процесуалните правила.
Ответната страна по жалбата и по делото, ЕТ „ТИМС-Т. М.”, в представения отговор изразява становище за липса на основания за допускане на касационен контрол, като по същество намира жалбата за неоснователна. Претендира разноските за настоящото производство в размер на 2160 лева с ДДС – заплатено адвокатско възнаграждение, съобразно списък по чл.80 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страната, намира следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да се произнесе по същество, въззивната инстанция е възприела определената от първоинстанционния съд правна квалификация на предявените искове по чл.27 ЗЗД – за унищожаване на процесния договор, поради измама, и по чл.34 ЗЗД – за връщане на даденото по договора и се е произнесла по тези искове. Посочено е, че видът на търсената от ищеца защита е съобразена с искането му, както пред първа инстанция, така и с въззивната жалба за унищожаване на договора, поради измама при неговото сключване. Подробно е пояснено, че в исковата молба е поддържано, че сключеният договор е унищожаем, тъй като параметрите на доставената машина не отговарят на договореното в спецификацията, с което ищецът бил измамен, тъй като е въведен в заблуждение относно тези параметри, като се сочи също, че лицето, подписало договора от името на ответника, е действало при липса на представителна власт и е налице и позоваване на късно издаване на фактурата във връзка с извършеното плащане по договора. Исковата молба е оставена без движение от първоинстанционния съд с указания за отстраняване на противоречия между изложените обстоятелства и петитума, като изрично на ищеца е указано, че следва да уточни дали иска унищожаване на процесния договор, поради измама и връщане на даденото по него, или иска осъждане на ответника да върне платената на отпаднало основание сума, след разваляне на договора за изработка, поради пълно неизпълнение. В изпълнение на разпореждането на съда, с молба от 13.10.2017г. ищецът изрично е посочил, че искането му е за унищожаване на договора, поради измама, изразяваща се в умишленото му въвеждане в заблуждение при подписване на договора, с който ответникът е поел задължение да предостави машина, отговаряща на договорените параметри в спецификацията. В молбата е посочено, че заблуждението е установено при опита на ищеца да използва предадената му без надлежна документация и без експлоатационни проби машина по предназначение. Отново са изложени обстоятелства, свързани с липса на представителна власт на лицето, подписало договора, спецификацията и приемо-предавателния протокол от името на ответника и получило парите. Поддържат се и доводи за издаване на фактурата за заплатената сума едва осем месеца след плащането, в друга финансова година.
Съдът е констатирал, че в едната му част първоинстанционното решение е недопустимо. Приел е, че ищецът не може да предявява осъдителен иск за правата на ответника, а именно да му предаде процесната машина. В мотивната част решаващият състав е изложил съображения, че дори и в разпоредбата на чл.34 ЗЗД да е предвидено, че когато договорът бъде признат за нищожен или бъде унищожен, всяка от страните трябва да върне на другата всичко, което е получила от нея, в настоящия случай ответникът не е направил искане за връщане на машината чрез предявяване на насрещен иск или по друг начин, поради което съдът е приел тази част на решението за постановена в нарушение на диспозитивното начало в процеса.
От събраните по делото доказателства съдът е установил, че на 16.02.2016г. между страните по делото е сключен договор, по силата на който ищецът ЕТ „М. Л. 90” е възложил на ответника ЕТ „Тимс –Т. М.” проектиране и изработване на линейна разфасовъчна машина, описана в приложението. Договорената цена е 24500 лева без ДДС, от които 14700 лева без ДДС / 60%/ – авансова вноска, платима при сключването на договора, а останалите 9800 лева без ДДС / 40%/ – платими преди експедицията на машината. С договора изпълнителят е поел задължение да изработи машината в срок от 60 дни и да осигури 12 месеца гаранция.
Между страните е безспорно обстоятелството, че възложителят е извършил плащане на договорените суми в посочените в договора срокове, като плащането е осъществено на ръка. Данъчните фактурите за извършените плащания са издадени едва през 2017 година. Съдът е приел, че издадените през 2017 година фактури за получено плащане на ръка през 2016 година, в сроковете по договора, по настояване на ищеца, който искал да ги ползва при кандидатстване за финансиране по европейски проекти, не може да се отрази на действителността на сключения договор, респ. да обуслови извод за неговата унищожаемост, а касае само спазване на данъчното законодателство и евентуалната отговорност на страните при нарушаването му.
Съдът е приел, че обстоятелството, че процесният договор с приложението към него и приемно-предавателният протокол, с който е доставена и предадена машина на ищеца, са подписани не от едноличния търговец Т. М., а от нейния съпруг – инж. Т. М., също няма отношение към действителността на договора. Пояснил е, че подписването на документите от лице без представителна власт не означава умишлено въвеждане в заблуждение т.е. извършване на измамни действия по отношение на ищеца. Възприел е установената от ответника практика, че съпругът на Т. М., който работи по трудов договор при нея, подписва договори като процесния и ги изпълнява, тъй като е технически по-компетентен, което не се отразява на отношенията между ответника и третите лица, в случая ищеца. Става дума за вътрешни отношения при изпълнителя по договора, като не само липсва противопоставяне, но е налице и потвърждаване от едноличния търговец – ответник на действията, извършени от третото лице, макар и без изрично упълномощаване. Акцентирано е върху това, че в случай тези действия са потвърдени от ответника, което е установено, както от реалното изпълнение на задълженията по договора – произвеждането и доставянето на машината, така и от изричното изявление в хода на настоящия процес. Същевременно е прието, че не става дума за неистински документи, тъй като в самите документи е посочено, че се подписват от инж. Т. М. и е положен негов подпис, макар печатът да е на ЕТ „Т. М.”.
На 16.06.2016г. между ищеца и ответника, представляван от Т. М., е подписан приемно-предавателен протокол за линейна машина за дозиране и затваряне със сериен номер 2001116.
След обсъждане на доказателствата по делото съдът е установил, че машината отговаря на приложението към договора, в което са определени параметрите на машината. Тя е произведена с подаващ механизъм, съобразен с конкретната опаковка, предоставена от възложителя, със съответния диаметър на капачката. За установяване на тези обстоятелства по делото са изслушани две експертизи – първоначална, оспорена от ищеца и повторна, допусната на основание чл.201, предл. второ ГПК. Съдът е констатирал, че между двете заключения няма съществени разминавания и отговорите на въпросите, касаещи относимите към спора обстоятелства, са идентични. От заключението на вещото лице Т. е установено, че доставената от ответника и предадена на ищеца с приемно-предавателния протокол от 16.06.2016г. машина отговаря на техническите характеристики, посочени в приложението към договор № 1602-01 от 16.02.2016г..
По отношение на спазването от ответника на Закона за техническите изисквания към продуктите, съдът е кредитирал заключението на вещото лице, че са спазени следните изисквания: съставяне на двустранно подписан приемно-предавателен протокол от 16.06.2016 година, който бил без забележки и особено мнение на която и да е от страните; извършен пуск в обект на ищеца; предоставяне заедно с предаването на машината на паспорт и инструкция за експлоатация, в който фигурират и гаранционните условия; за представяне на сертификат за съответствие съгласно Наредба за съществените изисквания и оценяване съответствието на машините; наличие на табелка с информация за индивидуализиране на машината, която била трайно свързана с корпуса й. С представения сертификат за съответствие производителят установявал, че са спазени при производството на машината изискванията на наредбите на МЗХ и регламентите на ЕС за такъв вид производство. Въпреки, че липсвали данни с предаването на машината да е предадена блок схемата на машината, включително и ел. схемата, този пропуск при окомплектоване на техническата и потребителската документация на машината бил отстраним. Това е и единственото неизпълнение, като по делото не се твърди и съдът не е установил ищецът да е поискал от ответника отстраняването му. Решаващият състав е възприел този пропуск за несъществен с оглед предмета на договора и интересите на страните по него. Същевременно е посочено, че той има отношение към изпълнението на договорните задължения от страна на ответника, но не и към извършена измама спрямо ищеца, която да го е мотивирала да сключи договор. Също така, със сключения между страните договор е предвиден едногодишен гаранционен срок и следгаранционен сервиз. Съдът е намерил, че ищецът не твърди и не установява по делото през този едногодишен срок да е отправял до производителя искания и възражения, свързани с доставената му машина. Обсъдил е писмото на ответника до ищеца от 28.07.2017г., където е посочено, че през този период е имало един проблем непосредствено след пускане на машината, изразяващ се в пропускащ уплътнител на дозиращия механизъм, който бил отстранен, като ответникът изпратил безплатно необходимите резервни части на 07.07.2016г.
За да постанови потвърдителното си решение в отхвърлителната му част, решаващият състав е достигнал до извода, че не са налице предпоставките на чл.29 ЗЗД, а именно липсват твърдения и доказателства, че ищецът е въведен в заблуждение при сключване на договора относно която и да било от неговите клаузи. От друга страна, е установено по категоричен начин, че касаторът е приел изпълнението по договора, подписал е приемно-предавателния протокол без възражения. Машината е била монтирана при ищеца, той е разполагал с възможността да я полза за период по-дълъг от една година, до изтичане на гаранционния й срок, без да отправи каквито и да било възражения и искания до изпълнителя.
В приложенията по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са посочени следните правни въпроси, за които се поддържа, че са значими за изхода на спора, тъй като са включени в предмета на спора и са обусловили правните изводи на съда: „1/ Явява ли се търговски договор, подписан от лице, представящо се за търговеца, от чието име е договора, което лице е и без представителна власт, неистински документ и основание ли са тези обстоятелства за унищожаемост на този договор, поради въвеждане в заблуждение на контрахента по същия договор?; 2/ Законово основание ли е „практиката на търговеца”, посочена като аргумент в мотивите на съдебното решение, за създаване на неистински документ?; 3/ Кога възниква правото на собственост върху една движима вещ –от предаването на вещта или от издаването на документ, удостоверяващ това право на собственост (в случая фактури за платена сума)?; 4/ Как се установява началния момент на гаранционния срок на една движима вещ при липсата на гаранционна карта за тази вещ?; 5/ Явява ли се отговорът на искова молба, непридружен с доказателства за твърденията в него, доказателство за конкретни обстоятелства и факти и може ли този отговор да е основание за съдебно решение в полза на ответника по делото?”. Касаторът се позовава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 и ал.2, предл.последно ГПК.
Настоящият състав намира, че въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване, предвид следното:
Първи въпрос не покрива общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК, тъй като изходът на спора е обусловен от потвърждаване на ответника – изпълнител на извършените от негово име при сключването на договора действия, който факт не е обхванат от въпрос, базиращ се само на твърдение за извършени действия при липса на представителна власт..
По отношение на втори въпрос също не е осъществено основанието по чл.280, ал.1 ГПК, тъй като в мотивите на съда, противно на твърдението във въпроса, не е прието, че е съставен „неистински документ”. Подробно е аргументирано, че в документа изрично е посочено, че подписът е на инж. Т. М., който именно е подписал документа.
Общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационния контрол не е налице и спрямо трети въпрос, касаещ момента на възникване на правото на собственост върху една движима вещ, тъй като той не е включен в предмета на спора и по него липсва произнасяне от съда, с оглед на това, че не са налице оплаквания от страна на ищеца във въззивната му жалба в тази насока.
Четвърти въпрос, за начина на установяване на началния момент на гаранционния срок, също е неотносим за изхода на спора, тъй като е свързан не с порок на волята при сключване на договора, а с неговото изпълнение, който е юридически факт, следващ по време сключването на сделката. Независимо от това, следва да се отбележи, че съдът е направил констатация за предаване ведно с машината на инструкция за експлоатация, в която фигурират и гаранционните условия, като гаранционният срок е посочен в договора.
Пети въпрос, съдържащ изцяло невярно твърдение, че въз основа на отговора на исковата молба, без доказателства за това, съдът е приел за доказани обстоятелствата по делото, не може да осъществи общия критерий по чл.280, ал.1 ГПК. Въззивната инстанция е изградила фактическите, а от там и правните си изводи по делото въз основа на съвкупна преценка на доказателствата по делото, обсъждайки всички доводи и оплаквания на страните, включително и тези които не са относими към фактическия състав на измамата по чл.29 ЗЗД.
Предвид изложеното, с оглед липсата на общото основание по чл.280, ал.1 ГПК, безпредметно е обсъждането на наведения допълнителен селективен критерий по чл.280, ал.1, т.3 ГПК – Тълкувателно решение № 1/2010г. по тълк. д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато и на основание чл. 280, ал. 2, предл. последно ГПК. Очевидно неправилно би било съдебното решение, страдащо от особено тежък порок, който може да бъде констатиран, без да се извършва присъщата на същинския касационен контрол проверка за правилност на акта (обоснованост и съответствие с материалния и процесуалния закон). Такъв порок би бил налице, когато въззивният съд е приложил отменен закон, когато е приложил закон в противоречие с неговия смисъл, когато е нарушил основни съдопроизводствени правила или е формирал изводите си в явно противоречие с правилата на формалната логика, какъвто настоящият случай не е. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на материален и процесуален закон, или от нарушаване на правилата на формалната логика при разрешаване на правния спор, представлява основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от Върховния касационен съд само при вече допуснат касационен контрол в някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Предвид изложеното, въззивното решение не може да бъде допуснато до касационно обжалване.
С оглед изхода на делото, на ответника по касацията следва да се присъдят направените от него разноски от 2160 лева с ДДС – заплатено адвокатско възнаграждение, с оглед представените договор за правна защита и съдействие, фактура и платежно нареждане.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 35 от 25.01.2019г. по в.т.д. № 642/2018г. на Апелативен съд – Пловдив.
ОСЪЖДА ЕТ „М. Л. 90”, ЕИК[ЕИК], да заплати на ЕТ „ТИМС-Т. М.”, ЕИК[ЕИК], разноски за настоящото производство в размер на 2160 лева с ДДС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.