5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 91
[населено място], 21.02.2018 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение, в закрито заседание на седми февруари, две хиляди и осемнадесета година , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова ч.т.д. № 275/2018 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е образувано по две частни жалби, както следва :
1/Частна жалба на [фирма] против определение № 1528/11.05.2017 г. по ч.гр.д.№ 1884/2017 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено разпореждане от 10.01.2017 г. постановено по гр.д.№ 185/2016 г на Монтански окръжен съд, за връщане на подадена касационна жалба на [фирма] срещу постановеното по същото дело решение, като недопустима. Жалбоподателят оспорва правилността на постановеното определение,досежно квалифицирането на делото като търговско, а не гражданско, което страната е поддържала със следните доводи : договорът за възлагане на управление е граждански договор, а не търговска сделка и следователно спорът за дължимостта на възнаграждение по договор за възлагане на управление предпоставя граждански характер на делото, при това производството се е развивало по общия ред на две съдебни инстанции, а не по реда на особеното исково производство по търговски спорове, уредено в глава ХХХІІ на ГПК.Поради това и хипотезата на чл.280 ал.3 т.1 пр. второ ГПК е неприложима към настоящия случай.
2/ Частна жалба на [фирма] срещу определение от 11.10.2017 г. по ч.гр.д.№ 1884/2017 г. на Софийски апелативен съд, с което е върната като недопустима преждеописаната в п.1 частна жалба срещу определение № 1528/11.05.2017 г. по ч.гр.д.№ 1884/2017 г. на същия съд. И тук са развити идентични съображения по приложението на чл.280 ал.3 т.1 ГПК , но по начало се твърди неяснота , поради липса на мотиви, на основанието на което е приета за недопустима частната касационна жалба.
Ответната страна – П. П. – не е депозирал отговор на частните жалби.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частните жалби са подадени в срока по чл.275 ал.1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и са насочени срещу подлежащи на обжалване съдебни актове.
За да се произнесе по същите,настоящият състав съобрази следното :
Делото е образувано по иск на П. И. П., за осъждане ответника [фирма] да му заплати сумата от 9 000 лева – дължими възнаграждения за дейността му като член на Съвета на директорите на дружеството,за периода м.януари – м.юни 2014 г., на основание чл.244 ал.7 ТЗ, ведно с обезщетение за забава в издължаването им – 595,94 лева. Срещу постановеното въззивно решение по гр.д.№ 185/ 2016 г. на Монтански окръжен съд е постъпила касационна жалба от [фирма],върната, на основание чл.280 ал.3 т.1 изр. първо пр.второ ГПК , с разпореждане от 10.01.2017 г. по гр.д.№ 185/2016 г. на Монтански окръжен съд. Срещу това разпореждане е постъпила частна жалба, по която, с определение № 1528/11.05.2017 г. по гр.д.№ 1884/2017 г. Софийски апелативен съд е потвърдил разпореждането на окръжния. Срещу това определение е постъпила частна касационна жалба, която с определение от 11.10.2017 г. по гр.д.№ 1884/2017 г. на Софийски апелативен съд е върната като недопустима, на основание чл.274 ал.4 вр. с чл.280 ал.2 / в предходната редакция на нормата / ГПК . Това определение е атакувано в срок с описаната по-горе / в п.2 / частна жалба .
Всяко от атакуваните определения е недопустимо и следва да се обезсили,като правилността на разпореждането за връщане на касационната жалба срещу въззивното решение, на самостоятелно основание бъде преценено в настоящата инстанция, като компетентна такава, по чл.274 ал.2 изр. първо пр. второ ГПК, по следните съображения:
Настоящият състав намира, че разпоредбата на чл.274 ал.2 изр.първо пр. второ ГПК следва да се прилага , съобразно препращането в същата към хипотезите на чл.274 ал.1 ГПК и конкретно – само срещу определения на окръжен съд като въззивна инстанция / предвид висящност на производството пред същата /, имащи преграждащ характер за развитието на т о в а именно производство / хипотезата на чл.274 ал.1 т.1 ГПК / и аналогично – чиято изрична обжалваемост е от значение за съществуването и развитието на т о в а – въззивното – производство / хипотезата на чл.274 ал.1 т.2 ГПК/ . Преценката по чл.286 ГПК не е част от въззивното производство, макар да е в правомощията на въззивния съд. Определението за връщане на касационна жалба е на общо основание обжалваемо пред касационна инстанция. Не може да се сподели разбирането, че определението на апелативна инстанция,по определението на окръжен съд за връщане на частна касационна жалба, е окончателно, лишавайки касационната инстанция от собствена проверка за допустимост на частната касационна жалба, каквото разделяне на правомощията на последната – по преценка за допустимост и по съществото на жалбата – нито е уредено в закона , нито би могло да бъде логично обосновано, а и не се споделя единодушно във формираната до момента практика на ВКС. В същата се допуска последващ контрол на акта на апелативен съд в идентична хипотеза, което означава двуинстанционност на проверката на определение по чл.274 ал.1 ГПК на въззивна инстанция / каквато хипотеза относно решенията ГПК не урежда, противно на логиката контролът спрямо актовете по същество да е завишен, нито пък двуинстанционен контрол е предвиден и осъществим в хипотезата на чл.274 ал.2 изр. първо пр.първо ГПК, когато определението е постановено от апелативен съд, а би следвало да има процесуална реципрочност /. Отделно от това, подобно тълкуване би било в разрив с мотивите за предприетото изменение на чл.274 ГПК, обн.ДВ бр.50 от 2015 г. – за облекчаване работата на касационната инстанция. Затова, според настоящия състав, само когато определението на въззивна инстанция е от значение за развитието на самото въззивно производство, следва да се сподели логиката за едноинстанционна обжалваемост на актовете на окръжен съд – пред апелативен, съответно тези на апелативен съд – на касационна инстанция. По тези съображения настоящият състав намира, че определенията на Софийски апелативен съд от 11.05.2017 г. и 11.10.2017г. са недопустими / макар предопределени от съществуваща, формирана от ВКС, съдебна практика по приложението на чл.274 ал.2 изр. първо, пр. второ ГПК в този смисъл/.
Разпореждането за връщане на касационната жалба, на основание чл.280 ал.3 т.1 пр. второ ГПК , постановено от Врачански окръжен съд, е правилно.
Последователна и безпротиворечива е формираната от състави на ВКС съдебна практика, приемаща, че спор, основан на договор за управление – чл.244 ал.7 ТЗ / за АД /, респ. чл.141 ал.7 ТЗ / за ООД / – предпоставя търговски характер на делото / така опр. №140 по т.д.№ 611 / 2011 г. на ІІ т.о., опр. №714 по ч.т.д.№ 646/2011 г. на І т.о., опр.№ 202 по т.д.№ 178/2012 г. на І т.о. , опр.№ 670 по ч.т.д.№ 3511/ 2013 г. на І т.о. , опр.№ 361 по ч.т.д.№ 3470/2014 г. на ІІ т.о., опр. № 103 по т.д.№ 2599/ 2014 г. на І т.о., опр.№ 299 по т.д.№ 3016/2015 г. на І т.о. на ВКС и др. / . Съображенията за това са следните : Понятието „ търговско дело „ не е дефинирано в закона, но в практиката на ВКС се приема , че неговото съдържание не се изчерпва нито с делата, имащи за предмет търговски сделки по смисъла на чл.286 ТЗ , нито с визираните в чл. 365 ГПК търговски спорове. Търговско е всяко дело, което има за предмет спорове с участие на търговци, свързани изцяло или отчасти с регулирани от обективното търговско право отношения. При предмет на спора – вземане по договор за възлагане на управление, сключен за целите на извършваната от търговското дружество – ответник търговска дейност, търговското качество на ответника и целта на договора, а не приложението на разпоредбите на гражданския закон относно правилата на договора за поръчка, са определящи за търговския характер на делото. Изпълнението на договора се подчинява на правила за управление на търговеца , залегнали именно в ТЗ, поради което, реципрочно, споровете по отговорността за причинени вреди ,във връзка с изпълнението на този договор, също предпоставят търговски характер на делото.
Тъй като предявените претенции са с цена под минималния праг за касационна обжалваемост по търговски дела , правилно въззивният съд е върнал касационната жалба като недопустима, на основание чл.280 ал.3 т.1 пр. второ ГПК.
Предвид гореизложеното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОБЕЗСИЛВА определение № 1528/11.05.2017 г. по ч.гр.д.№ 1884/2017 г. и определение от 11.10.2017 г. по ч.гр.д.№ 1884/2017 г. на Софийски апелативен съд.
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 10.01.2017 г., постановено по гр.д.№ 185/ 2016 г. от Монтански окръжен съд, за връщане на подадена касационна жалба от [фирма] срещу постановеното по същото дело решение, като процесуално недопустима ,на основание чл.280 ал.2 ГПК / в редакция преди изм.обн. ДВ бр. 86 от 27.10.2017 г. /. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :