О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 91
гр.София, 25.01.2010г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на деветнадесети януари през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията КОСТОВА ч.т.д. №870 /2009 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 274, ал.3 във вр. с чл. 280, ал.1 ГПК.
Обжалвано е определение №8132 от 20.07.2009г., постановено по ч.гр.дело №4995/2009г. на Софийски градски съд, ІІ – а състав, с което е потвърдено разпореждането от 18.02.2009г. по гр.дело №44959/2008г. на СРС, 40 състав, с което е отхвърлено заявлението на “Т” ЕАД за сумата от 2717.54 лв. срещу С. М. Б.. Ж. “Т“ ЕАД моли за отмяна на определението като неправилно. Счита, че определението на съда противоречи на определение № 7408/3.07.2009г. и на определението от 23.06.2009г. на СГС, относно определената от съда ДТ, дължима за заповедното производство. Според жалбоподателя ДТ се определя от цената на обективно съединените искове, а не по отделно за всеки от съединените искове.
Ответникът С. Б. не взема становище по частната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
Частната жалба е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Въпреки процесуалната допустимост на частната жалба, обусловена от нейната редовност, настоящият състав намира, че не е налице поддържаното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, по следните съображения:
С разпореждане от 18.02.2009г. СРС е отказал издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК поради нередовност на заявлението – заявителят “Т” ЕАД не е внесъл дължимата ДТ 2% в размер на 71.85 лв., определена според правилото на чл. 72, ал.1 ГПК.
Въззивният съд е потвърдил обжалваното определение по две съображения – не е внесена дължимата ДТ и поради нередовност на заявлението, изразяваща си в липсата на конкретизация на основанието на което се претендира сумата и в какво качество е ползвана от ответника/ на собственик или като ползувател на имота/. Съдът не е споделил становището на първоинстанционния съд за приложение на чл.72, ал.1 ГПК за заповедното производство и като е направил тълкуване на Т. е приел, че под “интерес” се има предвид “ целия размер на претендираното вземане”.
Приетото от въззивния съд за приложимата норма за определяне на дължимата ДТ в заповедното производство/ с предмет парично вземане/, като съществен процесуален въпрос за редовността на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, не противоречи на приетото в определението, постановено по ч.гр.дело №4974/2009г. и по ч.гр.дело № 5156/2009г. на СГС. Според съда, за определяне на размера на дължимата ДТ при парични искове се прилага чл.69, т.1, т.1 ГПК, т.е. при кумулативно предявени искове ДТ се събира върху сбора от цената на исковете, а не върху цената на всеки един от предявяните искове, правило приложимо и в заповедното производство. При съществуващото съвпадение в правните изводи на съда в обжалваното определение и цитираните по-горе определения на СГС не е налице предпоставката на чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното определение. С оглед на този резултат, допуснатата от въззивния съд фактически грешка при определяне на сбора от предявените искове/ главница и лихви/, а от там и на дължимата ДТ, не може да бъде поправена в настоящото производство.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №8132/20.07.2009г., постановено по ч.гр.дело № 4995/2009г. на Софийски градски съд, ІІ а въззивно отделение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: